Прочетен: 1367 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2008 15:27
Попитах миналото си:
- Коя съм?
То отговори:
- Утре ще си минало
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще.
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе, защото ме познаваше добре.Понечих да го попитам:
-..........
Сложи пръст на устните ми и каза
- Сега си...не спирай!
+++++++++
Много често казваме,че правим нещо, за да намерим себе си или да познаем себе си или да достигнем себе си.Като че ли някакви най-малко два Аз-а са затворени в материалното ни Аз, което едва ли не е някакво поне трето Аз.Аз-обвивка. и се налага да се търсим, изучаваме, намираме, опознаваме. Парадокс.Парадоксално, но често прозрението, че не се познаваме ни удря като мокър парцал. Зашеметява ни установяването,че представата ни за собственото ни Аз е в тотален сблъсък с реалното ни Аз и няма нищо обща с желаното ни Аз.Дали този момент-на прозрението- е отправната точка за самонамирането или пък точно тогава се объркваме в калчищата на собствената си многолика абстракция?Разсъжденията ми са ей така-на прима виста егоматични.Не вярвам обаче, че многото мислене, дългото анализиране и всамовзиране помагат. Мисля си...номерът е да тръгнеш -към себе си, към утрето, към нещо.Защото стоенето и назад не те връща, а си е едно просто, обикновено спиране.
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Или на човек ,помъдрял още малко , може би...
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора