Бавно събличам
от себе си спомен.
Не бързам, не тичам ,
дори не съм скромна.

Връзка развързвам
на стегнат корсет,
по корема се хлъзва
стар амулет.

Коприната хладна 
отърква се в глезена.
Не, не е хладно!
Не, не съм глезена!

С тока отмятам
ненужна полата,
Плаха свенливост 
докосва земята.

Някой пресяга се
да ме загърне.
Копнежът очаква
да ме прегърне. 

Илюзия замира
непозната, нечута.
Миг след това
съм в измама обута.

Леко защипва
жартиера плътта ,
ръката изпъва
гънка една.

Копче след копче
душа закопчавам,
желанието остава
на пода забравено.