И заваля, снежинките падаха като звезди от нощното небе

много бързо всичко побеля

Чакаше ни път, но белотата не ни уплаши, напротив.Дори Зилът с боклуците изглеждаше чаровен

И поехме на път



Дърветата бяха натежали от белота, но носеха студените с одежди с изящество










в далечината спяха къщички,сгушени в преспите



Дали имаше някого в кафенето?



Снегът се усилваше, виждахме само бяло



и изплетено



пътят сякаш беше само наш



но не беше

пътните знаци се криеха в снега


мостът изглеждаше в небето


свечеряваше се, а бе едва 4 следобяд


пътят изгуби белотата си, значи наближавахме у дома



и разбрах защо не срещнахме нито един ТИР


колоната им,строена вляво ни казваше
ДОБРЕ ЗАВЪРНАЛИ СЕ В ЛУДНИЦАТА!

е било красиво:)

красиво беше, приказно!!

е, защото човек трябва да види и усети нещо, красиво и неповторимо, и то е онова, което никога повече няма да види, просто, защото то няма да е същото. И му се дава тази възможност да го съприживее ведно с природата и близките си хора. Радвам се, че си имала тази невероятна възможност да се докоснеш до красотата и хармонията в Природата. Хубав ден и приятна вечер.

и само възклицавахме - такава красота, такава чистота, толкова истинско!!!Приятна вечер и на теб!

красиви снимки... изпълни ми се душата.. :)
Благодаря!

Поздрави!