Постинг
26.08.2015 22:13 -
Приказка за обикновени момичета
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 5983 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2015 22:33
Прочетен: 5983 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 26.08.2015 22:33
През девет планини, през девет морета, през девет реки и девет дерета, през девет баира и едно спускане, в едно село живеела една девойка.
Да била красавица, не била. От обикновена по-обикновена била. Толкова обикновена, че всички цветя в градината искали да легнат в косите й и всички треви да погалят краката й.
Тя не съзнавала колко е обикновена, защото нямала време да се замисли каква е.
Домът й бил скромен, малък и нямало огледала. Оглеждала се в поточето, което минавало в подножието на втория баир, но не винаги й се катерело спускането, което за нея било изкачване и затова се оглеждала отвреме на време.
Когато я видело поточето се усмихвало широко. Харесвало я. Мислело, че си приличат - и нейните очи били бистри и то можело да се огледа в тях.
Един ден край поточето стрял един принц. На кон. Бял. Конят бил бял, принцът - смугъл, но очите му по-сини от синчеца, който растял покрай поточето.
Слязъл принцът от коня, загребал вода в шепите си и наплискал лицето си. После отново загребал и отново наплискал лицето си. Загребал трети път, но не плиснал водата на лицето си, а се взрял в шепите си. В сините му очи се появили малки виолетови точици, после лицето му се озарило с усмивка. Метнал се на коня и се спуснал по стръмното, към селото. Стигнал до къщата, в която живеела обикновената девойка и потропал на вратата. Потропал веднъж, потропал два пъти, потропал три пъти. Посегнал да потропа четвърти път и врата се отворила.
На прага застанала тя - била облечена в широка бяла роба, косите й с цвят на узряло жито се спускали по раменете й, обгръщали ги и лягали на кръста. Краката й били боси, а очите - виолетови с тъмносини точици.
- Видях те в поточето - казал й принца - и се влюбих в твоята красота. - искаш ли да станеш моя принцеса.
Момичето стояло като омагьосано...
А в храстите, до къщата, едно момче с ъс златна като слънце коса и свито като камък сърце чакало отговора на момичето. На неговото момиче. Чакало и проклинало всички месеци, в които я гледало отдалече и се страхувало, че ако й каже, че е най-необикновеното момиче на Земята, тя ще го погледне с виолетовите си очи, ще повдигне вежди и ще го отмине. Та той не бил принц, дори кон си нямал, само едно дръгливо магаре на име Магарчо. Как можел да си мечтае за момичето, в чиито коси искали да се сгушат цветята и чиито крака галели тревите.
Момичето, обикновеното, излязло от вцепенението, отметнало един немирен кичур и любезно се усмихнало на принца - съжалявам, непознати принце, аз не Ви познавам...пък и не съм подготвена да бъда принцеса. Все още не съм се качила да доветия баир, не съм минала през деветото дере, не съм се къпала в десетата река и не съм видяла нито едно море.
- О - казал принцът разочаровано - тогава...може би...да мина друг ден...???
А момчето в храстите се натъжило още повече
- Ееех, тя на принца отказа, та аз ли мога да се надявам. Яхнало Магарчо и тръгнало по стръмното през девет баира, през девет дерета, през девет реки и планини, за да поплува в десетото море, което му било любимо. Често правел така. Сам. Било му самотно, но...какво да се прави, си казал за пореден път - момичетата мечтаят за принцове на бял кон.
Обикновеното момиче влязло вкъщи и застанало на прозореца -
Някой ден или някоя нощ, от някъде или от тук, щяло да дойде някое момче или пък онова, което срещала случайно всеки ден и косата му блестяла като злато, и щяло да я отведе да поплуват заедно в десетото море.
Да била красавица, не била. От обикновена по-обикновена била. Толкова обикновена, че всички цветя в градината искали да легнат в косите й и всички треви да погалят краката й.
Тя не съзнавала колко е обикновена, защото нямала време да се замисли каква е.
Домът й бил скромен, малък и нямало огледала. Оглеждала се в поточето, което минавало в подножието на втория баир, но не винаги й се катерело спускането, което за нея било изкачване и затова се оглеждала отвреме на време.
Когато я видело поточето се усмихвало широко. Харесвало я. Мислело, че си приличат - и нейните очи били бистри и то можело да се огледа в тях.
Един ден край поточето стрял един принц. На кон. Бял. Конят бил бял, принцът - смугъл, но очите му по-сини от синчеца, който растял покрай поточето.
Слязъл принцът от коня, загребал вода в шепите си и наплискал лицето си. После отново загребал и отново наплискал лицето си. Загребал трети път, но не плиснал водата на лицето си, а се взрял в шепите си. В сините му очи се появили малки виолетови точици, после лицето му се озарило с усмивка. Метнал се на коня и се спуснал по стръмното, към селото. Стигнал до къщата, в която живеела обикновената девойка и потропал на вратата. Потропал веднъж, потропал два пъти, потропал три пъти. Посегнал да потропа четвърти път и врата се отворила.
На прага застанала тя - била облечена в широка бяла роба, косите й с цвят на узряло жито се спускали по раменете й, обгръщали ги и лягали на кръста. Краката й били боси, а очите - виолетови с тъмносини точици.
- Видях те в поточето - казал й принца - и се влюбих в твоята красота. - искаш ли да станеш моя принцеса.
Момичето стояло като омагьосано...
А в храстите, до къщата, едно момче с ъс златна като слънце коса и свито като камък сърце чакало отговора на момичето. На неговото момиче. Чакало и проклинало всички месеци, в които я гледало отдалече и се страхувало, че ако й каже, че е най-необикновеното момиче на Земята, тя ще го погледне с виолетовите си очи, ще повдигне вежди и ще го отмине. Та той не бил принц, дори кон си нямал, само едно дръгливо магаре на име Магарчо. Как можел да си мечтае за момичето, в чиито коси искали да се сгушат цветята и чиито крака галели тревите.
Момичето, обикновеното, излязло от вцепенението, отметнало един немирен кичур и любезно се усмихнало на принца - съжалявам, непознати принце, аз не Ви познавам...пък и не съм подготвена да бъда принцеса. Все още не съм се качила да доветия баир, не съм минала през деветото дере, не съм се къпала в десетата река и не съм видяла нито едно море.
- О - казал принцът разочаровано - тогава...може би...да мина друг ден...???
А момчето в храстите се натъжило още повече
- Ееех, тя на принца отказа, та аз ли мога да се надявам. Яхнало Магарчо и тръгнало по стръмното през девет баира, през девет дерета, през девет реки и планини, за да поплува в десетото море, което му било любимо. Често правел така. Сам. Било му самотно, но...какво да се прави, си казал за пореден път - момичетата мечтаят за принцове на бял кон.
Обикновеното момиче влязло вкъщи и застанало на прозореца -
Някой ден или някоя нощ, от някъде или от тук, щяло да дойде някое момче или пък онова, което срещала случайно всеки ден и косата му блестяла като злато, и щяло да я отведе да поплуват заедно в десетото море.
Следващ постинг
Предишен постинг
И сега... Още ли чака...
цитирайЖивял някога красив млад момък. Но злата орисница го орисала да може да казва само по една дума на година. И влюбил се момъкът. И млъкнал… седем години мълчал… седем думи събрал… и отишъл при Красавицата и й казал:
- Обичам те! Омъжи се за мен сега!
А Красавицата си извадила слушалките от ушите и казала:
- К'во?
цитирай- Обичам те! Омъжи се за мен сега!
А Красавицата си извадила слушалките от ушите и казала:
- К'во?
ще дочака...някой смел
цитирайрадвам се да те видя :-)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29485
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
