Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2014 13:57 - Удавник без сламка
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 6998 Коментари: 6 Гласове:
16

Последна промяна: 13.08.2014 17:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 - Помощ - крещеше Ваня - помооощ! - ръцете й се протягаха към човека, който беше седнал на брега и лениво дъвчеше от кроасана, ухаещ на ягоди, малини и канела
- Помооощ - отново извика Ваня и докато се опитваше да напълни с въздух дробовете си, мисълта й трескаво се питаше "Защо, защо никой не ме чува. Защо този там не ме вижда" - човекът хапна последното парченце, сдъвка го и след това прокара опакото на дланта си през устата. Ваня видя, че се кани да стане.
- Помощ, господине - едва изрече думите, но й се стори, че може би е важно да бъде учтива. Какво като се дави, хората не обичат грубостите. Обичат да ги помолиш, да ги приласкаеш, да бъдеш мил, галантен, приветлив.  Затова със сетни усилия протегна глава към челото си и насляпо махна полепналите листа. Бяха се закачили, докато се търкаляше по урвата. Постара се с дясната да махне, колкото може повече, докато с лявата усилено пляскаше, опитвайки се да се задържи на повърхността. Единият й кра се беше заплел в някакво подводно растение, а другият яростно риташе, съпротивлявайки се на тегленето. Ваня осъзнаваше, че физиономията й едва ли е от най-привлекателните. Усещаше как лявото ъгълче на устната й сочи върха на носа, а от самия нос тече кална вода. Най вероятно и лицето й беше кално.
Преди да се изтърколи във водоема просто се разхождаше. Или поне така каза на Жоро 
- отивам да се разходя - Жоро не вдигна поглед от видеоиграта и докато затваряше входната врата, младата жена си помисли "сигурно е оглушал от силното пиукане или пък от многото натискане на джойстика мозъкът му е закърнял. Дали ще разбере ако не се прибера" - изкушаваше се да го пробва. Ей така, да изчезне, за да види дали той ще забележи отсъствието й. След това се сети, че напът за вкъщи беше напазарувала. 
- Ей, ма Ванче, ем си убава, ем домакиня - провикна се бай Пешо, който по традиция човъркаше нещо по старата си ладичка - дай да ти вземе некоя торба, че като те гледам какво си ми слабооо...че се строшиш.
- Благодаря ти, но няма нужда! - усмихна се неловко Ваня и се провря между процепа на подпряната с камък врата на блока - те никак не тежат, ще се справя, ей го на, стигнах. - не искаше някой да разбира, че има нужда от помощ. Никой, освен Жоро. 
- помоооощ - изграчи отново, давайки си сметка за нелепостта на случващото се. Преди час не желаеше помощ, а сега отчаяно се молеше някой да й помогне. Преди час се чудеше как ще реагира Жоро ако тя изчезне, сега изпитваше ужас, че ще изчезне.
И не само, защото ще изчезне, а защото не беше подходящият момент. Докато вървеше по дигата направи план. Ще се махне, но седмица преди това няма да пере, докато всички гащи и чорапи на благоверния се озоват в коша за пране,ще изчака хладилника да се озъби от глад и...това щеше да е някъде между 15 и 20 -и, когато е крайният срок за плащане на сметки. Ток, кабелна, интернет - кръц и край. 
Кръц и край - толкова гениален й се стори планът, че подскочи от радост, след което се подхлъзна, след което помете всички ниско и нетолкова ниско растящи храсти, тръни и омърлушени летни цветя, след което цопна в мръсната вода. Обичаше водата, много.
- Като толко искаш вОда, ей ти го на кварталния гьол - просъска Жоро преди седмица, когато за енти път Ваня плахо го помоли да отидат на почивка - джапай за без пари. 
Тя не искаше да джапа в гьол или всъщност и в гьол можеше да джапа, но не защото някой я е пратил там, а защото тя щеше да го е избрала. Чувстваше се изморена - изморена да моли, да очаква, да вярва. изморена да се усмихва пред приятелите си, симулирайки безметежна щастливост, изморена...Но не чак толкова, че да се предаде на някакъв си тъп гьол, който неистово искаше да я приласкае. Нямаше нужда от приласкаване и от него беше изморена.
Ваня имаше план да изпълнява, а беше едва 5-ти и хладилникът беше пълен, прането-простряно и сметките - платени.
- Помоооощ - изкрещя ядосано, спомняйки си как сутринта беше купила нов джойстик на Жоро. С кой акъл? Смени два автобуса, един трамвай и се пазари с някакъв съмнителен тип от бежански произход и после като капак на всичко се чувстваше доволна.Звънна на Жоро.
- Купих го - заяви триумфираща, докато телефонът й съобщаваше, че батерията сдава багажа
- Какъв цвят е? 
- мии...май черен - Ваня погледна пакета в скута си - не, не е черен, графитен е
- ти тъпа ли си или кво - не правиш ли разлика между черно и графитено, а???? И нали знаеш, че си падам по тъмно синьото!
- ами аззз....- заекна в слушалката, но в тоя момент връзката прекъсна. Не беше паднала батерията й.
Толкова я хвана яд на себе си, че й се прииска да тропне с крак, крещейки на смотаното си аз: "Осъзнай се, Ваньооо". И тропна. При рязкото движение заплетеният й крак се освободи от увивното растение и Ваня изскочи на повърхността, поемайки си шумно въздух.
- Я, русалка - възкликна мъжът с кроасана и вторачи невярващи очи в нея - начи прав е бил Гелето като разправяше на жена си, че оная, с която го видели да лови риба, била русалка.
- помощ - тихо някак по навик прошепна Ваня, загребвайки мръсна вода с ръцете си. Беше гледала Майкъл Фелбс на олимпиадата. Само дето не искаше да се потапя главата отново. Трябваше да диша все пак.
- Мдааа, русалка - мъжът извади мобилния си и я щракна - щото иначе нема да ми поверват, миличка - намигна й свойски и додаде - ти плувай, плувай, че голяма жега неска.
Ваня доплува до брега, изкатери се по стръмния склон и пое по пътя към себе си. Щом беше изплувала, без да умее да плува, значи ще изплува. Не й трябваше сламка. Само да дойде 15-ти, максимум 20-ти.





Гласувай:
16



1. tera - Мдам, познато ми е :)
13.08.2014 16:49
Така и аз виках преди години на Албена към 18 часа следобед, след като спасителите си бяха тръгнали. Имаше мъртво вълнение и ни дръпна навътре, тогава не можех да плувам и се развиках за помощ, гаджето, което уж можеше, ми казва да не викам. Добре, че не го послушах, а продължих, мина цяла вечност докато се хвърлят разни хора да ни спасяват. Не бях нагълтала и грам вода, главата ми през цялото време над водата, както не можех да плувам.
Като ни изкараха навън, идва един човек да види как сме и казва:
"Ами ние си мислихме, че си играете, понеже не изглеждаше да се давите..."

Та си мисля, че и аз ако се бях понапънала можеше и да изплувам сама. Но с много зор, евентуално, защото много теглеше навътре. А можеше и да не... :)

цитирай
2. benra - tera,
13.08.2014 18:28
Явно си се давела много игриво :-) Все пак...добре, че не са мислили дълго. Поздрави!
цитирай
3. ady - Важното
15.08.2014 08:51
е да съумееш да изплуваш, но за съжаление не всеки може без чужда помощ. А има и някои, които не искат да изплуват, просто се носят по течението или потъват.
цитирай
4. benra - до анонимен,
15.08.2014 12:25
такъв е животът - изпълнен с всякакви неща и често после се питаш - ако...?!
цитирай
5. benra - ady,
15.08.2014 12:26
Мисля си и друго - понякога е важно да осъзнаеш, че се давиш, а да не си въобразяваш, че това е просто нормален урок по плуване. Поздрави!
цитирай
6. ady - Да,
21.08.2014 09:58
права си, не бях помислила в тази посока.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4537600
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29487
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031