Постинг
03.06.2010 11:38 -
Има още върхове за покоряване
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 3292 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2010 15:15
Прочетен: 3292 Коментари: 20 Гласове:
14
Последна промяна: 03.06.2010 15:15
Взираше се в снимката вече час. Сякаш се опитваше да разпознае в красивото младо момиче с блесналия поглед, себе си. Не този поглед видя сутринта, докато нанасяше вяло сивите сенки върху клепачите. Не тези блестящи игриви къдрици среса. Момичето от снимката беше изпълнено с живот, с бъдеще, с мечти и с вяра. Жената пред огледалото беше една обикновена, изморена от рутинност съпруга, със сив поглед, посивяващи коси, боядисани в тъмен махагон и отдавна сива душа. Николина Караминкова, съпругата на нотариус Константин Караминков. А момичето от снимката беше Ния.
Майка й я наричаше Лина, приятелките - Ники, само той - Ния.
- така си представям Талевата Ния - казваше Емил - красива, умна и силна, точно като теб. За мен ти си Ния и Ния ще бъдеш винаги, моята Ния
- Ния ?
Едно от онези глупави, префърцунени адвокатски събирания, на които Константин държеше да присъства и тя . Нотариус Караминков неизменно беше в центъра. Защото той беше център, беше фигура, беше значимост, фактор в юридическия свят.
- ти разбираш ли , Николина, кой съм аз??? - погледът на съпруга й беше изпълнен със снизходително презрение - разбираш ли каква чест имаш да се явяваш в обществото като моя съпруга? Не може да отказваш да ме придружиш! Боляла я глава! Знаем ги ние твоите главоболия...лигавщини. Много те моля, вземи се в ръце, приведи се в подходящ, съответстващ на положението ти...на положението ми...вид и в 7, точно в 7, те чакам в кантората. Бъди добро момиче, моля!
Тонът му изразяваше всичко друго, но не и молба .
- Ния? - усети как някой я докосва леко по рамото
- Ния, ти ли си? - потрети познатият глас и Николина бавно се обърна, опитвайки се да овладее лицето си.
Да, беше той, Емил. Годините бяха посребрили слепоочията му, прокарали линии през челото му и обрамчили очите му, които все така се усмихваха в синьо, със ситни бръчици.
- Боже, Ния, чакай да те видя. Та ти си същата, същата...! Всъщност не, не си същата! По-красива си! - гласът му, леко дрезгав, я бодна под лъжичката. Усети как стомаха й се свива, а главата й се завърта. Все едно беше онази първокурсничка, която за пръв път потъва в очите на Емил. Изпита абсолютно същите, отдавна забравени, разтърсващи емоции. Нелепо.
- ...15 години......сватбата ....заминах....Лондон......кантора........страшна...носталгия........нали знаеш
Думите му се опитваха да си проправят път, но достигаха до нея накъсани. Чуваше ясно само ударите на сърцето си - туп, туп, туп
- виждам...Коста....важен...преуспял........щастлива...заедно
Щастлива - думата я накара да се засмее горчиво
- Щастлива си - повтори Емил, а гласът му сякаш леко потрепери или така й се стори, или просто й се искаше да е потреперил - направи правилния избор ...нали?
Периферното й зрение улови погледа на Константин от другия край на салона. Беше се втренчил в тях, а лицето му се беше издължило. Видимо не чуваше младия адвокат до него какво му говори.
Николина инстинктивно направи крачка назад и се опита да изглежда резервирано-любезна:
- Остави ме мен, Емо, разкажи за себе си. Кога се върна? Защо?
- Да, адвокат Кирилов, защо се върнахте? Нима островът Ви отесня - съпругът й вече беше до тях
- нотариус Караминков.... - Николина усещаше почти физически създалото се напрежение, имаше чувството, че между двамата мъже прехвърчат искри. Сякаш се върна 15 години назад в онзи ден, в сватбения й ден, когато един юмрук повали Емил на земята с крясък - тя вече е с мен, разкарай се от живота й, нещастник. Емил не понечи да се защити, изправи се и прошепна - аз само исках да й пожелая щастие!
Николина хвана съпруга си под ръка и подхвърли с привидно безразличие:
- Коста, не е ли изненада да срещнем Емил след толкова години?
- определено е изненада, аз лично очаквах да не го видя никога повече...- процеди мъжът й, а онази грозна вена на дясното му слепоочие се оцвети в тъмно лилаво
- Костантине, всичко е минало, дай да го оставим там ...вече сме зрели мъже, нали така - Емил протегна ръка, която остана да виси самотно
- Да, Емиле, ти си минало, никой, и държа да си останеш такъв . Николина...тръгваме!
- Ния...приятно ми беше, че те видях
- И на мен - гласът на Емил я изгаряше, а ръката на съпруга й беше ледена.
Погали снимката. Бяха се снимали на връх Мусала. Емил я държеше здраво през кръста и се смееше :
- Ния ще запечатим този миг - аз и ти на върха и целият свят в краката ни. С теб съм способен да покоря всеки връх изпречил се на пътя ми. Ти си моята сила, моето вдъхновение, моята половинка.
- Николина, тръгвам - прозвуча гласът на съпруга й от коридора и Ния инстинктивно мушна снимката в джоба си
- очаквам да те намеря у дома, когато позвъня.
- Разбира се, ще бъда у дома, както обикновено...приятен ден, Коста - думите й бяха заглушени от трясването на входната врата.
Николина постоя пет минути в коридора, след което с усмивка на уста влезе в кабинета на съпруга си, включи компютъра и написа Емил Кирилов адвокат контакти...
...088325.......... - Емил? Здравей.......Ния съм...
Майка й я наричаше Лина, приятелките - Ники, само той - Ния.
- така си представям Талевата Ния - казваше Емил - красива, умна и силна, точно като теб. За мен ти си Ния и Ния ще бъдеш винаги, моята Ния
- Ния ?
Едно от онези глупави, префърцунени адвокатски събирания, на които Константин държеше да присъства и тя . Нотариус Караминков неизменно беше в центъра. Защото той беше център, беше фигура, беше значимост, фактор в юридическия свят.
- ти разбираш ли , Николина, кой съм аз??? - погледът на съпруга й беше изпълнен със снизходително презрение - разбираш ли каква чест имаш да се явяваш в обществото като моя съпруга? Не може да отказваш да ме придружиш! Боляла я глава! Знаем ги ние твоите главоболия...лигавщини. Много те моля, вземи се в ръце, приведи се в подходящ, съответстващ на положението ти...на положението ми...вид и в 7, точно в 7, те чакам в кантората. Бъди добро момиче, моля!
Тонът му изразяваше всичко друго, но не и молба .
- Ния? - усети как някой я докосва леко по рамото
- Ния, ти ли си? - потрети познатият глас и Николина бавно се обърна, опитвайки се да овладее лицето си.
Да, беше той, Емил. Годините бяха посребрили слепоочията му, прокарали линии през челото му и обрамчили очите му, които все така се усмихваха в синьо, със ситни бръчици.
- Боже, Ния, чакай да те видя. Та ти си същата, същата...! Всъщност не, не си същата! По-красива си! - гласът му, леко дрезгав, я бодна под лъжичката. Усети как стомаха й се свива, а главата й се завърта. Все едно беше онази първокурсничка, която за пръв път потъва в очите на Емил. Изпита абсолютно същите, отдавна забравени, разтърсващи емоции. Нелепо.
- ...15 години......сватбата ....заминах....Лондон......кантора........страшна...носталгия........нали знаеш
Думите му се опитваха да си проправят път, но достигаха до нея накъсани. Чуваше ясно само ударите на сърцето си - туп, туп, туп
- виждам...Коста....важен...преуспял........щастлива...заедно
Щастлива - думата я накара да се засмее горчиво
- Щастлива си - повтори Емил, а гласът му сякаш леко потрепери или така й се стори, или просто й се искаше да е потреперил - направи правилния избор ...нали?
Периферното й зрение улови погледа на Константин от другия край на салона. Беше се втренчил в тях, а лицето му се беше издължило. Видимо не чуваше младия адвокат до него какво му говори.
Николина инстинктивно направи крачка назад и се опита да изглежда резервирано-любезна:
- Остави ме мен, Емо, разкажи за себе си. Кога се върна? Защо?
- Да, адвокат Кирилов, защо се върнахте? Нима островът Ви отесня - съпругът й вече беше до тях
- нотариус Караминков.... - Николина усещаше почти физически създалото се напрежение, имаше чувството, че между двамата мъже прехвърчат искри. Сякаш се върна 15 години назад в онзи ден, в сватбения й ден, когато един юмрук повали Емил на земята с крясък - тя вече е с мен, разкарай се от живота й, нещастник. Емил не понечи да се защити, изправи се и прошепна - аз само исках да й пожелая щастие!
Николина хвана съпруга си под ръка и подхвърли с привидно безразличие:
- Коста, не е ли изненада да срещнем Емил след толкова години?
- определено е изненада, аз лично очаквах да не го видя никога повече...- процеди мъжът й, а онази грозна вена на дясното му слепоочие се оцвети в тъмно лилаво
- Костантине, всичко е минало, дай да го оставим там ...вече сме зрели мъже, нали така - Емил протегна ръка, която остана да виси самотно
- Да, Емиле, ти си минало, никой, и държа да си останеш такъв . Николина...тръгваме!
- Ния...приятно ми беше, че те видях
- И на мен - гласът на Емил я изгаряше, а ръката на съпруга й беше ледена.
Погали снимката. Бяха се снимали на връх Мусала. Емил я държеше здраво през кръста и се смееше :
- Ния ще запечатим този миг - аз и ти на върха и целият свят в краката ни. С теб съм способен да покоря всеки връх изпречил се на пътя ми. Ти си моята сила, моето вдъхновение, моята половинка.
- Николина, тръгвам - прозвуча гласът на съпруга й от коридора и Ния инстинктивно мушна снимката в джоба си
- очаквам да те намеря у дома, когато позвъня.
- Разбира се, ще бъда у дома, както обикновено...приятен ден, Коста - думите й бяха заглушени от трясването на входната врата.
Николина постоя пет минути в коридора, след което с усмивка на уста влезе в кабинета на съпруга си, включи компютъра и написа Емил Кирилов адвокат контакти...
...088325.......... - Емил? Здравей.......Ния съм...
1.
анонимен -
Пишеш
03.06.2010 14:39
03.06.2010 14:39
хубаво, почти винаги ми харесва.
От висотата на опита ти придобит с годините- би ли предпочела да живееш доста скромен живот с мъж, който те харесва или материално по-добър живот с мъж, за коготи си станала навик? Въпросът ми предизвикан от разказа ти.
Стойчо
цитирайОт висотата на опита ти придобит с годините- би ли предпочела да живееш доста скромен живот с мъж, който те харесва или материално по-добър живот с мъж, за коготи си станала навик? Въпросът ми предизвикан от разказа ти.
Стойчо
Ха така. Истинска дама, която държи на себе си.
цитирай10х!!!
цитирайблагодаря, че ме четеш!
Обикновено нещата, които пиша(не бих ги нарекла разкази, а по-скоро раз-мисли) са предизвикани от някакви си мои разсъждения...
Всъщност въпросът, който ми задаваш си зададох самата аз, докато го пишех.
И да, аз определено бих избрала живот в разбирателство, емоционален комфорт и взаимно допълване пред една лустросана празна материалност. НО - нека не се залъгваме-голямата материална нищета(подчертавам нищета) не е в състояние да съхрани чувствата, а напротив-обтяга ги и ги подлага на изпитания, които рядко биват преодолявани.
Поздрави!
цитирайОбикновено нещата, които пиша(не бих ги нарекла разкази, а по-скоро раз-мисли) са предизвикани от някакви си мои разсъждения...
Всъщност въпросът, който ми задаваш си зададох самата аз, докато го пишех.
И да, аз определено бих избрала живот в разбирателство, емоционален комфорт и взаимно допълване пред една лустросана празна материалност. НО - нека не се залъгваме-голямата материална нищета(подчертавам нищета) не е в състояние да съхрани чувствата, а напротив-обтяга ги и ги подлага на изпитания, които рядко биват преодолявани.
Поздрави!
мдаа...15 години е достатъчно време, за да се научиш да се цениш
:-))
цитирай:-))
ти си 10x :-))
цитирай
7.
анонимен -
Умна си!
03.06.2010 15:14
03.06.2010 15:14
Това ме кара да те уважавам.
Жалко , че не живееш живота, който би желала. Фактът, че и ти си си задавала въпроса, пишейки горното, говори за това.
Не искам да те засегна - просто ми харесва мисленето ти, което не се удава на много хора и ти желая щастие.
Стойчо
цитирайЖалко , че не живееш живота, който би желала. Фактът, че и ти си си задавала въпроса, пишейки горното, говори за това.
Не искам да те засегна - просто ми харесва мисленето ти, което не се удава на много хора и ти желая щастие.
Стойчо
винаги се усмихвам, когато се чувствам поласкана.
И сега-няма начин да не се усмихна:-)))
Обаче не мога да се въздържа да не задам един въпрос , касаещ не мен самата, а изобщо - умна или красива? Какъв е мъжкият избор? Изкуших се...тази тема е била обект на много спорове в реалното(макар да не е свързана с настоящия "разказ") и аз имам определена теория по въпроса, но ми е интересно да чуя и мнението, мъжкото мнение на непознат. Честно!
цитирайИ сега-няма начин да не се усмихна:-)))
Обаче не мога да се въздържа да не задам един въпрос , касаещ не мен самата, а изобщо - умна или красива? Какъв е мъжкият избор? Изкуших се...тази тема е била обект на много спорове в реалното(макар да не е свързана с настоящия "разказ") и аз имам определена теория по въпроса, но ми е интересно да чуя и мнението, мъжкото мнение на непознат. Честно!
Да. Трудно се живее в сянката на съпруг. Затова сигурно се появява и този момент - да се оцениш и да си спомниш за другия.
цитирайможе би обезличаването е най-страшното усещане, когато си с някой. Чувството, че си заличен/а
цитирай
11.
анонимен -
Искаш
03.06.2010 17:18
03.06.2010 17:18
честно мнение ли? Доста хора,които познавам не ме харесват, защото аз винаги си казвам искрено мнението, без значение ще им допадне ли или не.
Първоначално почти всеки мъж(вероятно и аз) би харесал красивата. Впоследствие по- глупавите мъже биха продължили да харесват красивата дори и да е доста глупава. Но по умните мъже - включително и аз(без да се хваля имам КИ=156),биха видели празнотата в главата и душата и (не зная къде на клавиатурата е удареното и).
Ако трябва да прекарам с някоя 1 ден, вероятно няма да обърна кой знае какво внимание на умствения и багаж. Но ако трябва да е по-дълго време при всички положения предпочитам умната - естествено да не е толкова грозна , че да ме е страх в тъмното от нея.
С хубавата, но глупава жена, две нормални истински думи не можеш да размениш.
Изказвам собствено мнение, като всеки си има различна ценностна система.
Приятна вечер от Пловдив
Стойчо
цитирайПървоначално почти всеки мъж(вероятно и аз) би харесал красивата. Впоследствие по- глупавите мъже биха продължили да харесват красивата дори и да е доста глупава. Но по умните мъже - включително и аз(без да се хваля имам КИ=156),биха видели празнотата в главата и душата и (не зная къде на клавиатурата е удареното и).
Ако трябва да прекарам с някоя 1 ден, вероятно няма да обърна кой знае какво внимание на умствения и багаж. Но ако трябва да е по-дълго време при всички положения предпочитам умната - естествено да не е толкова грозна , че да ме е страх в тъмното от нея.
С хубавата, но глупава жена, две нормални истински думи не можеш да размениш.
Изказвам собствено мнение, като всеки си има различна ценностна система.
Приятна вечер от Пловдив
Стойчо
благодаря за искреното мнение. В общи линии отговаря на моето становище по въпроса. Естествено като се опитвам да погледна от мъжка гледна точка, което не е напълно възможно.
Поздрави от София!
цитирайПоздрави от София!
За умността и усмивките да се не повтаряме, нали? :)
Но ми е било винаги удоволствие да чета твои работи!..
А за ,,Желание,,-то ти, какво да кажа-
освен - копнежно...
Хареса ми! Много..
А върховете, новите, винаги носят свой, особен привкус..
http://www.youtube.com/watch?v=IaWIlzoZdH0
Понякога и горчив, но мисля си - тъкмо затова ги обичаме!..
Добро утро!
цитирайНо ми е било винаги удоволствие да чета твои работи!..
А за ,,Желание,,-то ти, какво да кажа-
освен - копнежно...
Хареса ми! Много..
А върховете, новите, винаги носят свой, особен привкус..
http://www.youtube.com/watch?v=IaWIlzoZdH0
Понякога и горчив, но мисля си - тъкмо затова ги обичаме!..
Добро утро!
Учудващо е колко можем да бъдем търпеливи, когато е очевидно безсмислено...
цитирайпесничката е разкош...разбира се!Слушам я вече за трети път, някак си е в хармония с времето навън.
А за върховете...отгоре се вижда най-ясно и дори колената да са ожулени от катеренето, то си е заслужавало
Добро утро...или Добър вечер, може би
:-))
цитирайА за върховете...отгоре се вижда най-ясно и дори колената да са ожулени от катеренето, то си е заслужавало
Добро утро...или Добър вечер, може би
:-))
нали знаеш, че често очевадното за всички е невидимо за нас, защото инерцията ни е повлякла и трябва нещо да се появи, за да ни спре и да се огледаме и може би -да се видим
цитирайГрабва.
цитирайблагодаря за хубавите думи!
цитирайизборът на партньор е почти винаги на жената и не е лесен ... Другото е мъжки илюзии ...
Поздрави!:-)
цитирайПоздрави!:-)
да, има нещо такова, че изборът е на жената. Поздрави и от мен!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора