Постинг
25.02.2010 12:25 -
Ъгълът на кръстопътя
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 11456 Коментари: 52 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2010 14:53
Прочетен: 11456 Коментари: 52 Гласове:
27
Последна промяна: 25.02.2010 14:53
Десет часа четиридесет и три минути.
Главата я боли, а стомахът е свит на топка. Гади й се.
12 часът и пет минути
Колежката я кани да обядват заедно. Отказва с кимане на глава. Има чувството, че ако проговори ще ревне.
Един и петнадесет минути
Миро звъни да я пита дали иска да вземе билети за кино. За петък.
Петък…кой знае какво ще стане до петък. Мълчи.
Миро я пита дали е добре. Не, не е добре. Предлага й да отложи служебната вечеря и той да дойде да я прибера след работа. Да не идва, не може да отложи служебната вечеря
- Звучиш ужасно!!!Да взимам ли билети за петък или не???Ако не ти се ходи…
Не иска да го разочарова. Да взима и да приключват разговора. Още малко и ще ревне
Три часа и тринадесет минути
Джи ес емът й изписуква.
“ Довечера в 7 на ъгъла. Ще дойдеш, нали?”
Взира се втренчено в екрана на мобилния. Усеща как ръцете й треперят. Не отговаря.
- Какво ти е, не изглеждаш добре – в гласа на Евелина се чете загриженост
Маха с ръка.. Жест, който трябва да каже - Добре съм, нищо ми няма.
- Ръцете ти треперят...
Три часа и двадесет и пет минути
Джи ес емът й отново изписуква.
“Ще дойдеш, нали? Обичам те”
Обичам те…Обичам те…Обичам те
Дъждовна вечер. Сгушени под навеса на павилиончето за захарен памук чакаха бурята да отмине. Две деца мокри като палета, зъзнещи, но сякаш незабелязващи природната стихия. Той я беше прегърнал през крехките рамене в опит да я стопли, да я защити. Тя, потънала в топлината на прегръдката му, се чувстваше толкова уютно, че мечтаеше дъждът да не спира, никога.
- Обичам те - й прошепна той,з аровил пръсти в кестенявите й къдрици, а дъхът му погали мократа й страна. – Завинаги !
- Не обещавай неща, които не мошеш да изпълниш -усмихна се тя. Завинаги е много дълго – а момичешкото й сърчице правеше пируети от щастие.
- Ти си моето момиче, нали знаеш. Ще те обичам толкова дълго, колкото е най-дългото време на света. Устните му я изгаряха.
Искаше й се да му зададе въпроса, който отдавна я измъчваше.
Защо, защо след като съм твоето момиче трябва да се виждаме тайно? Защо, след като съм твоето момиче, трябва пред другите да се държим равнодушно един към друг. Защо, срамуваш ли се от мен?
Но думите замряха на върха на езика й. Не искаше да разваля мига, не и този, в който той й беше казал първото "Обичам те".
- Обичам я! Тя е моето момиче! Завинаги! До края на света!
Момичето с дълга руса коса се усмихваше притеснено, сгушено в здравата му прегръдка.
- Ще се женим. Всички сте поканени!
Светът й се разпадаше на малки парченца. Бурята ги завихряше и ги разпиляваше. Тя се луташе, безпомощна в опита си да ги събере и подреди.
Пет часа и една минута
Джи ес емът извънява
- Мамо, ще закъсняваш ли много довечера? Имам нужда от помощ по математика, утре ни е класното
- Е сега ли чак се сети – щеше да каже всеки друг път
Пет и двадесет и осем минути
Гласът на Евелина я изважда от унеса
- Мери, имам нужда от съвет. В неделя съм на сватба на най-добрия си приятел. Какво да им подаря? Да им дам пари или….
- Вие, Димитър, взимате ли тази жена за законна съпруга?
- Не, не, не – иска да крещи – аз съм неговото момиче, той ми обеща да ме обича Завинаги. Вие знаете ли колко дълго е Завинаги???
- Ако някой иска да каже нещо да говори сега или да замълчи…Завинаги
Страните й са мокри, както в онази нощ..
Много са сладки нали – Ана се усмихва до нея – Не плачи, не губим приятел, просто вече няма да е сам. Не се ли радваш за него?
- В болест и здраве…в радост и мъка, докато смъртта ….
Умира. Душата й умира. Завинаги…остава без душа
- Дай им пари, те ще си купят, каквото им трябва
- Ама не е ли по-хубаво нещо за спомен
Спомен. Спомените я заляха като лавина.
- Запознайте се – това е Димитър Петрински – представител на на новите ни медийни партньори
- Димитър, това е
- Мери…- гласът му..онзи плътен тембър, който каза - Обичам те...който каза Обичам я…
- Щях да кажа Марияна Григорова, но вие двамата явно се познавате
- Не съм те виждал цяла вечност-очите му я обследват-от главата до петите, усеща как търси погледа й
Спомени, спомени се боричкат там някъде.Изникнали от бездната на времето
- 20 години – гласът й е равен. Ръката му изгаря нейната, точно както устните му я изгаряха там, тогава, някога
- Леле, кога минаха.Изглеждаш чудесно...Григорова...?
- Чудесно като за жена без душа, нали – напират думите, но както винаги тя ги озаптява
- Да, чувствам се чудесно. Омъжена съм, имам двама сина. Всичко е чудесно
Завинаги!
Шест часа и тридесет и една минута
- приятна вечер
- приятна вечер
- приятна вечер, Мери
- приятна вечер
- да те метна ли до вас, Мери, или Миро ще те вземе?
- Не, Ина, имам уговорка за вечерта…с…
Телефонът й звъни
-Мери! Аз съм! Луд съм! Откакто те видях не мога да мисля за нищо друго освен за теб! Трябва да те видя, моля те! Знам, че сгреших, знам че те нараних. Какъв глупак съм бил. Глупаво хлапе. Когато те видях осъзнах,че винаги съм обичал теб и само теб
e-mail
Душата ми е пуста, когато си далече
Душата ми е празна, предател ме нарече!
Обичам те до болка, раждам се умирам
Обичам те, о Мери,навсякъде тебе съзирам
Трябва да те видя. Във вторник,в 7 на ъгъла до офиса ти, пред “smootbar”. Ела, трябва да дойдеш, заради миналото ни, заради нас!
6 часа и 52 минути
замята шала и нанася тънък пласт бледорозов гланц на устните си.
Миналото…Минало..тогава някога
... да взема ли билети за кино?
... Добре ли си?
... Глупаво хлапе…теб..само теб
...Завинаги
... Имам класно по математика
... Изглеждаш чудесно
...Имам чудесно семейство..чудесно
...Теб..само теб
7 часа и две минути
Жълтата кола набива спирачки досами краката й
- Улица” Настояща” 53 …в квартал “Бъдеще”, моля!
Шофьорът я поглежда в огледалото
- Усмихвате се..явно денят Ви е бил хубав
- Страхотен беше…открих,че все още притежавам нещо, което преди двайсет години мислех, че съм загубила
- Ооо, късметлийка сте значи
- Да…завинаги…с душа
Главата я боли, а стомахът е свит на топка. Гади й се.
12 часът и пет минути
Колежката я кани да обядват заедно. Отказва с кимане на глава. Има чувството, че ако проговори ще ревне.
Един и петнадесет минути
Миро звъни да я пита дали иска да вземе билети за кино. За петък.
Петък…кой знае какво ще стане до петък. Мълчи.
Миро я пита дали е добре. Не, не е добре. Предлага й да отложи служебната вечеря и той да дойде да я прибера след работа. Да не идва, не може да отложи служебната вечеря
- Звучиш ужасно!!!Да взимам ли билети за петък или не???Ако не ти се ходи…
Не иска да го разочарова. Да взима и да приключват разговора. Още малко и ще ревне
Три часа и тринадесет минути
Джи ес емът й изписуква.
“ Довечера в 7 на ъгъла. Ще дойдеш, нали?”
Взира се втренчено в екрана на мобилния. Усеща как ръцете й треперят. Не отговаря.
- Какво ти е, не изглеждаш добре – в гласа на Евелина се чете загриженост
Маха с ръка.. Жест, който трябва да каже - Добре съм, нищо ми няма.
- Ръцете ти треперят...
Три часа и двадесет и пет минути
Джи ес емът й отново изписуква.
“Ще дойдеш, нали? Обичам те”
Обичам те…Обичам те…Обичам те
Дъждовна вечер. Сгушени под навеса на павилиончето за захарен памук чакаха бурята да отмине. Две деца мокри като палета, зъзнещи, но сякаш незабелязващи природната стихия. Той я беше прегърнал през крехките рамене в опит да я стопли, да я защити. Тя, потънала в топлината на прегръдката му, се чувстваше толкова уютно, че мечтаеше дъждът да не спира, никога.
- Обичам те - й прошепна той,з аровил пръсти в кестенявите й къдрици, а дъхът му погали мократа й страна. – Завинаги !
- Не обещавай неща, които не мошеш да изпълниш -усмихна се тя. Завинаги е много дълго – а момичешкото й сърчице правеше пируети от щастие.
- Ти си моето момиче, нали знаеш. Ще те обичам толкова дълго, колкото е най-дългото време на света. Устните му я изгаряха.
Искаше й се да му зададе въпроса, който отдавна я измъчваше.
Защо, защо след като съм твоето момиче трябва да се виждаме тайно? Защо, след като съм твоето момиче, трябва пред другите да се държим равнодушно един към друг. Защо, срамуваш ли се от мен?
Но думите замряха на върха на езика й. Не искаше да разваля мига, не и този, в който той й беше казал първото "Обичам те".
- Обичам я! Тя е моето момиче! Завинаги! До края на света!
Момичето с дълга руса коса се усмихваше притеснено, сгушено в здравата му прегръдка.
- Ще се женим. Всички сте поканени!
Светът й се разпадаше на малки парченца. Бурята ги завихряше и ги разпиляваше. Тя се луташе, безпомощна в опита си да ги събере и подреди.
Пет часа и една минута
Джи ес емът извънява
- Мамо, ще закъсняваш ли много довечера? Имам нужда от помощ по математика, утре ни е класното
- Е сега ли чак се сети – щеше да каже всеки друг път
Пет и двадесет и осем минути
Гласът на Евелина я изважда от унеса
- Мери, имам нужда от съвет. В неделя съм на сватба на най-добрия си приятел. Какво да им подаря? Да им дам пари или….
- Вие, Димитър, взимате ли тази жена за законна съпруга?
- Не, не, не – иска да крещи – аз съм неговото момиче, той ми обеща да ме обича Завинаги. Вие знаете ли колко дълго е Завинаги???
- Ако някой иска да каже нещо да говори сега или да замълчи…Завинаги
Страните й са мокри, както в онази нощ..
Много са сладки нали – Ана се усмихва до нея – Не плачи, не губим приятел, просто вече няма да е сам. Не се ли радваш за него?
- В болест и здраве…в радост и мъка, докато смъртта ….
Умира. Душата й умира. Завинаги…остава без душа
- Дай им пари, те ще си купят, каквото им трябва
- Ама не е ли по-хубаво нещо за спомен
Спомен. Спомените я заляха като лавина.
- Запознайте се – това е Димитър Петрински – представител на на новите ни медийни партньори
- Димитър, това е
- Мери…- гласът му..онзи плътен тембър, който каза - Обичам те...който каза Обичам я…
- Щях да кажа Марияна Григорова, но вие двамата явно се познавате
- Не съм те виждал цяла вечност-очите му я обследват-от главата до петите, усеща как търси погледа й
Спомени, спомени се боричкат там някъде.Изникнали от бездната на времето
- 20 години – гласът й е равен. Ръката му изгаря нейната, точно както устните му я изгаряха там, тогава, някога
- Леле, кога минаха.Изглеждаш чудесно...Григорова...?
- Чудесно като за жена без душа, нали – напират думите, но както винаги тя ги озаптява
- Да, чувствам се чудесно. Омъжена съм, имам двама сина. Всичко е чудесно
Завинаги!
Шест часа и тридесет и една минута
- приятна вечер
- приятна вечер
- приятна вечер, Мери
- приятна вечер
- да те метна ли до вас, Мери, или Миро ще те вземе?
- Не, Ина, имам уговорка за вечерта…с…
Телефонът й звъни
-Мери! Аз съм! Луд съм! Откакто те видях не мога да мисля за нищо друго освен за теб! Трябва да те видя, моля те! Знам, че сгреших, знам че те нараних. Какъв глупак съм бил. Глупаво хлапе. Когато те видях осъзнах,че винаги съм обичал теб и само теб
Душата ми е пуста, когато си далече
Душата ми е празна, предател ме нарече!
Обичам те до болка, раждам се умирам
Обичам те, о Мери,навсякъде тебе съзирам
Трябва да те видя. Във вторник,в 7 на ъгъла до офиса ти, пред “smootbar”. Ела, трябва да дойдеш, заради миналото ни, заради нас!
6 часа и 52 минути
замята шала и нанася тънък пласт бледорозов гланц на устните си.
Миналото…Минало..тогава някога
... да взема ли билети за кино?
... Добре ли си?
... Глупаво хлапе…теб..само теб
...Завинаги
... Имам класно по математика
... Изглеждаш чудесно
...Имам чудесно семейство..чудесно
...Теб..само теб
7 часа и две минути
Жълтата кола набива спирачки досами краката й
- Улица” Настояща” 53 …в квартал “Бъдеще”, моля!
Шофьорът я поглежда в огледалото
- Усмихвате се..явно денят Ви е бил хубав
- Страхотен беше…открих,че все още притежавам нещо, което преди двайсет години мислех, че съм загубила
- Ооо, късметлийка сте значи
- Да…завинаги…с душа
Колко хубаво! Дано наистина стават такива неща! Но 20 години са много време. Страшно много. Да чакаш толкова много години за да бъдеш отново с някой, който обичаш. Прилича ми на един филм, който гледах наскоро-"Любов по време на холера". Главният герой чака повече от 50 (!) години за да бъде с любимата си. Разплаках се като го гледах! На това му се казва ЛЮВОБ!
цитирайБени, просто.. великолепно! Така добре си описала емоцията, че почувствах всяко едно потреперване на героинята ти.. Много ми хареса!
цитирайбез думи.....
цитирай
4.
amenda -
Прекрасно си го напислала :-)
25.02.2010 12:49
25.02.2010 12:49
Аз не вярвам в "след 20 години...". Вярвам в това ДНЕС и СЕГА някой да ми казва... "Означаваш изгрева сутрин, топлото слънце, меките облачета, пречистващия дъждец, нежния вятър денем, звездите и луната с безкрайното небе нощем, сладките сънища нощем, ти си Любовта за мен"
цитирайПонякога е много трудно да се озовеш в кв. Бъдеще на ул.Настояща, да излезеш от една илюзия и с усмивка да продължиш напред...
цитирайпрекалено идеалистично ми звучи...
а и аз не мога да чакам толкова дълго:)
ако много силно искам нещо, трябва да го имам
тук и сега...утре не съществува:)
Хубава приказка, поздрав:)
цитирайа и аз не мога да чакам толкова дълго:)
ако много силно искам нещо, трябва да го имам
тук и сега...утре не съществува:)
Хубава приказка, поздрав:)
Тя не го е чакала, което не означава, че го е забравила. Оставила го е в спомените си като една неизживяна голяма любов и болка.
Все пак разбрахте ли как завършва разказа и защо след 20 години тя се усмихва?
цитирайВсе пак разбрахте ли как завършва разказа и защо след 20 години тя се усмихва?
ти разбра :-)))
цитирайне съм сигурна,че дългото чакане е чакане на реална любов или на илюзии-за конкретния случай говоря-)))
Радвам се, че разказът ти е харесал!
цитирайРадвам се, че разказът ти е харесал!
честно казано не бях сигурна,че мога да я предам.В началото бях лешила да пратя героинята на срещата, но...не можах-)))
цитирайПоразителн, истинско, дълбока, страстно, страшно....
цитирайда си помълчим тогава:-))
цитирай и аз така...вярвам в днес и сега.Вярвам в този, който ме гледа в тъжните очи и прави така,че те да се усмихнат. Който обожава ролките в косата ми, който когато е до мен сияе...и така...Поздрави!
цитирайТрудно е, но пък вероятно е много разтоварващо да видиш,че една илюзия и била просто илюзия, нищо повече и,че настоящето е бъдещето. И да се усмихнеш
:-)))
цитирай:-)))
и да има такъв филм то не е този :-)))
НАрочно оставих финала леко неясен, искаше ми се да видя как ще се разтълкува, защото в началото имах намерението да я пратя там назад, към миналото, на ъгъла, но не можах...не се получи
Поздрави!
цитирайНАрочно оставих финала леко неясен, искаше ми се да видя как ще се разтълкува, защото в началото имах намерението да я пратя там назад, към миналото, на ъгъла, но не можах...не се получи
Поздрави!
Много ми хареса...Благодаря :-)
цитирайАз благодаря!
цитирай
18.
анонимен -
Чета
25.02.2010 14:59
25.02.2010 14:59
те с удоволствие. Желая ти радост.
Стойчо
цитирайСтойчо
Умееш макар и за миг да пратиш четящите в друга "матрица". може би защото всеки от нас иска да повярва, че тази прекрасна история чака и него... Аз лично съм убедена, че е така. А най-хубавото е краят на историята. няма по- прекрасно от това човек да баде на себе си. поздрав
цитирайРадвам се, че моите писаници ти харесват!Благодаря за пожеланието!Хубав ден!
цитирайВсеки от нас го очакват неговите прекрасни истории, убедена съм! Благодаря за хубавите думи!
цитирайПрекрасно е, Benra! Удоволствие е да те чета! Много си талантлива:))
Този емоционален разказ разкрива, че в живота на човека може да се случи именно това.Никой не е застрахован от драматичното развитие на любовта. Главната героиня не го е чакала, явно така се е случило.По- важното е хубавият финал!
цитирайТози емоционален разказ разкрива, че в живота на човека може да се случи именно това.Никой не е застрахован от драматичното развитие на любовта. Главната героиня не го е чакала, явно така се е случило.По- важното е хубавият финал!
23.
анонимен -
...Съвсем Човешко и истинско!
25.02.2010 15:44
25.02.2010 15:44
Няма нужда от високопарни думи, а точно от твоите- човечни и истински!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
benra написа:
и да има такъв филм то не е този :-)))
НАрочно оставих финала леко неясен, искаше ми се да видя как ще се разтълкува, защото в началото имах намерението да я пратя там назад, към миналото, на ъгъла, но не можах...не се получи
Поздрави!
НАрочно оставих финала леко неясен, искаше ми се да видя как ще се разтълкува, защото в началото имах намерението да я пратя там назад, към миналото, на ъгъла, но не можах...не се получи
Поздрави!
....щях да остана много разочарована:)
Ако е било истинско, щели са да бъдат заедно...а не след 20 г. от една случайна среща да се сетиш, че това е Човекът:) щеше пак да я оплете и да и обърка живота отново...мисля си обаче...щом си намери душата...да не би да се отзове на някоя последваща покана за среща на ъгъла:)...отворено е, вярно:)
поздрави и на теб!
цитираймного мили думи,благодаря ти!Наистина никой не е застрахован, според мен подобни неща се случват непрекъснато
цитирайи аз съм доволна,че не я пратих на ъгъла, не й е там мястото :-)))
цитирай
28.
анонимен -
Егати хората! Толкова ли е трудно на ...
25.02.2010 16:40
25.02.2010 16:40
Егати хората! Толкова ли е трудно на teachme да си признае, че нищо не е разбрала вместо да се прави на остроумна и след като авторката на разказа много тънко й обяснява финала да се опитва за 2-ри път да пише коментар. Абе, без коментар
цитирайтой финалът е такъв-малко двояк. Т.е. - аджеба какво е искал да каже авторът :-)))))Ти би ли пратил героинята ми на ъгъла?
цитирайти нали разбра, живей си с илюзиите...
и не мисли да ми се появяваш след 20 години!
benra - сори...
цитирайи не мисли да ми се появяваш след 20 години!
benra - сори...
няма нищо, както се казва-баш ми е драго :-)))))
цитирайте обичам...
И направо ме разби.
Но още съм с буцата в гърлото, за да коментирам
Ама то няма нужда от коментар.
Страхотен е!
цитирайИ направо ме разби.
Но още съм с буцата в гърлото, за да коментирам
Ама то няма нужда от коментар.
Страхотен е!
и аз...и aз..те обичам!!!:-)))
цитирай
34.
анонимен -
от Ан 28
25.02.2010 17:32
25.02.2010 17:32
Героинята в таксито или на ъгъла? Зависи каква е, ако е от типа - искам го на момента, мое е, не мога да чакам и т.н. мястото й е на ъгъла, но ако говорим за уравновесена, "зряла" жена, което не означава емоционален инвалид, поглеждайки назад във времето тя знае, че мястото й е в кв.Бъдеще, а всичко останало е минало
цитирайи аз така реших.Виждам я уравновесена и уверена, най-вече уверена в себе си. Стори ми се,че поглеждайки назад видя една илюзия, която няма място нито сега,нито утре...
цитирайОбичам те завинаги. Всички копнееем за тази любов, за това избивяване. Четейки и аз си поглеждах часовника, сякаш аз броя минутите до срещата с "Обичам те завинаги".
Благодаря от сърце. :)
цитирайБлагодаря от сърце. :)
(..Понеже съм на 10 часов работен ден тази седмица) за момент повярвах, че завършва по друг начин и се учудих.. Но после вдянах.. :) Хареса ми! И избора на песен е удачен!
:) изкушавам се да вметна едно ,,въпрос на избор,, но няма.. въпрос на сърце е!
цитирай:) изкушавам се да вметна едно ,,въпрос на избор,, но няма.. въпрос на сърце е!
Бръкна ми в душицата, Бени.... и ми стана и хубаво, и тъжно...
Защо тия мъже се сещат за нас..след 20 години...изживяни с някоя друга....
Хубав разказ, истински...
цитирайЗащо тия мъже се сещат за нас..след 20 години...изживяни с някоя друга....
Хубав разказ, истински...
39.
allbi -
мда
25.02.2010 23:36
25.02.2010 23:36
и аз ще помълча ...
цитирайПривет!Всички копнеем за любов...така е и е болезнено,когато я загубим и е болезнено, когато не осъзнаваме,че всъщност я имаме! Поздрави!
цитирайи аз мислех да завърши по друг начин-такъв беше замисълът, но каквото имало да става или да не става-сърцето знае най-добре, както казваш-и ето какъв край излезе:-)))
цитирайзащо...защо...защото хората са устроени така,че обикновено съжаляват и мечтаят за това, което нямат, а когато го държат в ръце не го оценяват.Оценяваме...
Поздрави-надявам се повече да съм те усмихнала
цитирайПоздрави-надявам се повече да съм те усмихнала
добре
:-)))
цитирай:-)))
Хората имат понякога много сходни съдби...
цитирайВълнуващ разказ и точен финал според мен. Финалите често си идват сами и не зависят от нашия разум. Авторът просто трябва да му се подчини. :))
Поздрав!
цитирайПоздрав!
да...така е
цитирайда, финалите идват сами-много точно казано. Дори да си изградил някакъв скелет, нещата като че ли сами се подреждат...
Поздрав и за теб!
цитирайПоздрав и за теб!
Защо ли ни пука толкова. Все си остава нещо неизживяно, нали?
цитирайПри такива срещи май наистина намираме душите си...
Не мога да забравя мига, в който след 20 години видях човека, за когото бях примирала : )... Хиляди пъти благодарих на Бога, че съм се разминала с него. С разминаването на хората понякога се разминават и нивата, към които се стремят... Впоследствие ги разминават и различните житейски позиции. Аз мисля, че хепи-ендът в случая е новото разминаване, с положителен знак / това е моя гледна точка, не ангажирам никого с нея /...
цитирайНе мога да забравя мига, в който след 20 години видях човека, за когото бях примирала : )... Хиляди пъти благодарих на Бога, че съм се разминала с него. С разминаването на хората понякога се разминават и нивата, към които се стремят... Впоследствие ги разминават и различните житейски позиции. Аз мисля, че хепи-ендът в случая е новото разминаване, с положителен знак / това е моя гледна точка, не ангажирам никого с нея /...
да, определено хепи-ендът е новото разминаване.
от позицията на времето, на годините, на жизнения опит имаш възможност да погледнеш нещата от друг ъгъл и да ги видиш такива,каквито са или,каквито са щели да бъдат
цитирайот позицията на времето, на годините, на жизнения опит имаш възможност да погледнеш нещата от друг ъгъл и да ги видиш такива,каквито са или,каквито са щели да бъдат
ee,понякога душата си остава,но никога повече не е същата... :)
цитирайда след подобно нещо не може да остане същата, но пък всеки белег е урок...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора