Постинг
14.09.2009 12:12 -
Дъжд
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 4954 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2009 14:13
Прочетен: 4954 Коментари: 23 Гласове:
12
Последна промяна: 14.09.2009 14:13
Вече трети ден валеше. Едрите капки се разбиваха в двойното стъкло и се свличаха на струйки по перваза. Като сълзи, като неспирна река от сълзи. Очите й обаче бяха сухи . Вече трети ден. Искаше й се да може да плаче, да вика дори, може би да раздере блузата си или да изпочупи сервизите. Искаше й се да може да мрази, да се изпълни с ненавист, да обвинява, да заклеймява. Искаше й се...
Вместо това стоеше, изпразнена от емоции, и се взираше в дъжда, който се разбиваше в прозореца й. Кап Кап Кап - монотонно. Някъде в дъното на стаята проглушено боботеше телевизор. Не го чуваше. Не чуваше и тропането по външната врата и звъна на телефона, само дъжда - кап, кап, кап.Една капка, две, три, пет...шест..двайсет.Не можеше да ги улови. Бяха толкова много и толкова бързо се стичаха по стъклото. Като спомени.
- Обичам я - каза той, а очите му гледаха някъде над рамото й - съжалявам, не исках да разбираш така
Странно, като че ли начинът на разбиране имаше някакво значение. Или може би му се искаше да избегне тривиалността на момента, да намери по-оригинален начин, по който да й поднесе края.
- Случайно стана, не съм го търсел, просто се случи, разбираш ли! - интонацията му умоляваше - моля те, разбери
Да, защо да не разбира. Подобни неща се случваха на хиляди хора по хиляди пъти на ден. Хиляди сапунки крепяха хилядите си сериали именно на такива прости случвания. Да, разбира, разбира се
- Дълго време се съпротивлявах, не исках да те нараня, не и теб, не исках, честно - много обичаше да употребява тази дума "честно".Все едно, изричайки я с магическа пръчка измиваше от себе си всяко подозрение за зла умисъл. Много му беше важно да го счита за откровен. Та нали уж откровението и доверието бяха в основата на връзката . Дрън дрън
- Обичам те, ти все още си най-важният човек в живота ми ...честно - идеше и да прихне. Чуваше ли се какво говори - обича , обича ..обича целия свят...честно
- Объркан съм... - така ааа
- Кажи...какво да правя???
Да каже? Тя? По дяволите, не вменявай отношения, които никога не са били! Пръждосвай се!
- Недей мълча, кажи нещо, моля те...объркан съм...Тя...аз...ти...ние...толкова нелепо стана...не исках така...честно
А как искаше? Да има и двете , паралелно. Да ги обича, честно...???
- Плачеш ли?
Ако погледнеше в очите й ще види, че не плаче. Но той гледа там някъде, над рамото й, към прозореца, зад който есента те гледа намръщено. Не, аз нямам нищо общо...
- Искаш ли да си отида?
Искаш ли да си отидеш?
- Аз съм виновен, за всичко...ти не ме заслужаваш...не, не,всъщност-аз не те заслужавам. Ти винаги си била по-силната, а аз, аз съм един глупак на средна възраст. Ето и сега - вместо да викнеш, да се разкрещиш, да ме направиш на нищо, ти седиш и слушаш глупостите ми. Не, не просто слушаш, ти ме разбираш. Ти...ти си светица!!!
Усети как ореолът стяга главата й, приковава мислите й, обрича я на безчувственост.
- Да, ще си тръгна...ти не ме заслужаваш. Аз съм отрепката, която няма място в живота ти. Да, ще те спася от себе си още сега. Сбогом, любима, надявам се някога да ми простиш. ...............Аааа....ще събера багажа си, когато не си у дома...за да не те притеснявам....става, нали.
Кап, кап, кап - монотонно се стичаха спомените й по прозореца, към перваза, по стената и цопваха в калната локва под широкия кестен. Разни хора, свити под чадърите си минаваха напред, назад. Сякаш имаха нещо много важно за вършене и дъждът нямаше значение. Сякаш нищо никога нямаше да бъде различно. Илюзии. Раменете й се разтърсиха от конвулсии. Смях.
Вместо това стоеше, изпразнена от емоции, и се взираше в дъжда, който се разбиваше в прозореца й. Кап Кап Кап - монотонно. Някъде в дъното на стаята проглушено боботеше телевизор. Не го чуваше. Не чуваше и тропането по външната врата и звъна на телефона, само дъжда - кап, кап, кап.Една капка, две, три, пет...шест..двайсет.Не можеше да ги улови. Бяха толкова много и толкова бързо се стичаха по стъклото. Като спомени.
- Обичам я - каза той, а очите му гледаха някъде над рамото й - съжалявам, не исках да разбираш така
Странно, като че ли начинът на разбиране имаше някакво значение. Или може би му се искаше да избегне тривиалността на момента, да намери по-оригинален начин, по който да й поднесе края.
- Случайно стана, не съм го търсел, просто се случи, разбираш ли! - интонацията му умоляваше - моля те, разбери
Да, защо да не разбира. Подобни неща се случваха на хиляди хора по хиляди пъти на ден. Хиляди сапунки крепяха хилядите си сериали именно на такива прости случвания. Да, разбира, разбира се
- Дълго време се съпротивлявах, не исках да те нараня, не и теб, не исках, честно - много обичаше да употребява тази дума "честно".Все едно, изричайки я с магическа пръчка измиваше от себе си всяко подозрение за зла умисъл. Много му беше важно да го счита за откровен. Та нали уж откровението и доверието бяха в основата на връзката . Дрън дрън
- Обичам те, ти все още си най-важният човек в живота ми ...честно - идеше и да прихне. Чуваше ли се какво говори - обича , обича ..обича целия свят...честно
- Объркан съм... - така ааа
- Кажи...какво да правя???
Да каже? Тя? По дяволите, не вменявай отношения, които никога не са били! Пръждосвай се!
- Недей мълча, кажи нещо, моля те...объркан съм...Тя...аз...ти...ние...толкова нелепо стана...не исках така...честно
А как искаше? Да има и двете , паралелно. Да ги обича, честно...???
- Плачеш ли?
Ако погледнеше в очите й ще види, че не плаче. Но той гледа там някъде, над рамото й, към прозореца, зад който есента те гледа намръщено. Не, аз нямам нищо общо...
- Искаш ли да си отида?
Искаш ли да си отидеш?
- Аз съм виновен, за всичко...ти не ме заслужаваш...не, не,всъщност-аз не те заслужавам. Ти винаги си била по-силната, а аз, аз съм един глупак на средна възраст. Ето и сега - вместо да викнеш, да се разкрещиш, да ме направиш на нищо, ти седиш и слушаш глупостите ми. Не, не просто слушаш, ти ме разбираш. Ти...ти си светица!!!
Усети как ореолът стяга главата й, приковава мислите й, обрича я на безчувственост.
- Да, ще си тръгна...ти не ме заслужаваш. Аз съм отрепката, която няма място в живота ти. Да, ще те спася от себе си още сега. Сбогом, любима, надявам се някога да ми простиш. ...............Аааа....ще събера багажа си, когато не си у дома...за да не те притеснявам....става, нали.
Кап, кап, кап - монотонно се стичаха спомените й по прозореца, към перваза, по стената и цопваха в калната локва под широкия кестен. Разни хора, свити под чадърите си минаваха напред, назад. Сякаш имаха нещо много важно за вършене и дъждът нямаше значение. Сякаш нищо никога нямаше да бъде различно. Илюзии. Раменете й се разтърсиха от конвулсии. Смях.
Много добре написано,надявам се да не си ти героинята. Разстърсващо риалити "in Benra`s way".
Браво,добро завръщане!
:)
цитирайБраво,добро завръщане!
:)
тъй де, случва се и в най-добрите семейства))))
цитирайСмехът също както сълзите може да изразява различните настроения, болка, безизходица... Какъв е нейният смях? Не искам да се смея така, никога вече.
цитирайе май една голяма илюзия. Или пък реалност без илюзии, когато искаме да видим всичко без грим и без дрехи. Толкова са реалистични и случващи се подобни неща, че не знам дали горния разказ да е в категория "реалити" или "мисли" ...
цитирайЗаедно с несъвпадаемите очаквания това е и най-големият проблем
цитирай
6.
анонимен -
Всичко се променя!
14.09.2009 14:03
14.09.2009 14:03
Това му е хубавото на живота!Иронията е, че не се повтаря!Не можеш да бъдеш два пъти млад, ама и два пъти стар не можеш да бъдеш!
Най-добре е да искаш да бъдеш такъв, какъвто си!
/що ти го пиша това - щото тя много го чака да се обяснява тоя/:):))
Хубав слънчев ден!
цитирайНай-добре е да искаш да бъдеш такъв, какъвто си!
/що ти го пиша това - щото тя много го чака да се обяснява тоя/:):))
Хубав слънчев ден!
как беше-чукаме на дърво, завъртаме се на пети там,колкото пъти трябва, берем биле против уроки и правим така щото да не сме ние героините на подобен разказ. Но вероятно ако бях щях да съм толкова изпразнена от съдържание, колкото героинята ми.
цитирайтъй де...случва се, обикновено-просто се случва. Пу пу пу
цитирайпразен смях, от изпразнена болка и болезнен
цитирайв категория - измислици. Хубаво би било ако подобно нещо можеше да бъде просто и само една измислица
цитирайтака е-не можеш два пъти, не става.
И така е-много го чака, вероятно и много го е чакала
цитирайИ така е-много го чака, вероятно и много го е чакала
benra написа:
тъй де...случва се, обикновено-просто се случва. Пу пу пу
В реалният живот не е чак толкова страшно, окопитваш се и продължаваш напред. Смехът е също вид защитна реакция, както и сълзите. Хубавото е че живота продължава. Винаги.
:-)
те хората са го казали-всяко зло за добро.
цитирайобикновено случването на подобно нещо не става изведнъж , по-скоро е резултат на доста неща
цитирайbenra написа:
обикновено случването на подобно нещо не става изведнъж , по-скоро е резултат на доста неща
Точно така. Най-вероятно той вече се е мъчил да й каже/покаже че нещата не са същите, подобни разговори идват като гръм от ясно небе на пълни идиоти или в сапунките. всеки един средно интелегинетен човек забелязва първите сигнали, дори и да ги отрича и да ги игнорира - вижда ги.
benra написа:
обикновено случването на подобно нещо не става изведнъж , по-скоро е резултат на доста неща
И никога не са едностранчиви... хубав разказ, Бени
Тъжен смях...
цитирайили необикновено си е супер болезнено, но го разбираш едва, когато ти си главната героиня
Прегръщам те силно, Бени!
цитирайПрегръщам те силно, Бени!
19.
анонимен -
MonteVerde
15.09.2009 17:31
15.09.2009 17:31
Бени, ама от къде ти идват все подобни мисли-вариации на тема изневери. Кво да кажа по въпроса. Не че аз съм най-вещият по тези въпроси, но все пак да си кажа мнението. Ако той НЕ ДЪРЖИ на връзката и семейството-най-добре ще е да се разделят. Но АКО ДЪРЖИ-ех, това вече коренно променя нещата. Първо златно правило-отрича всичко докрай. Никакво признание. Даже на ръжен да го въртят. Не вярно и толкова. Даже може да разиграе сценка-че е възмутен от съмненията, да се разгневи, да вдигне скандал, даже да бъде нападателен. По лшото е, ако доказателствата са неопровержими. Например хванали са го на местопрестъплението. Това страхотно усложнява нещата. Всякакви лъжи вече не вървят. НЯМА ГОТОВА ФОРМУЛА НА ПОВЕДЕНИЕ В ТАКИВА СЛУЧАИ. Трябва да импровизира според момента. Вероятно трябва да се разкае/па макар и лицемерно/. Да съжали, да си направи самокритика. Нема да е зле някакъв подарък, или някакъв жест от този характер. Лицемерно да поиска прошка, и все в тоя дух. Трябва да прояви творчество, и да мобилизира цялото си въображение.....И жените не трябва да забравяте, че мъжете са полигамно настроени същества. Такава им е биологията. Един мъж колкото и да обича жена си и да държи на нея-няма да се поколебае да прасне нещо чуждо, ако му падне. Тожва е то. Мъжете пък, които са се издънили, но жените им са им простили издънката, не трябва да забравят, че жената може и да прости, но няма да забрави. И може да им го натяква, и т.н. И следващият път да бъдат по внимателни.
цитирайинтересно е да прочета мъжката гледна точка. Всъщност отричането е вариант ако мъжът смята изневярата за мимолетна случка. ако е нещо повече обаче, не е ли по-добре да се сложат картите на масата и всеки да продължи по пътя си?
Иначе-да, определено една връзка се гради от множество компромиси-кои по-големи, кои по-малки. А и моето лично мнение е,че в повечето случаи за кръшването в страни, рядко вината е изцяло само на единия партньор.
цитирайИначе-да, определено една връзка се гради от множество компромиси-кои по-големи, кои по-малки. А и моето лично мнение е,че в повечето случаи за кръшването в страни, рядко вината е изцяло само на единия партньор.
Знаем, че се случва, разбираме, но какво от това? Ореолът стяга главата и короната тежи. :(
цитирай
22.
анонимен -
Мнение
16.09.2009 17:12
16.09.2009 17:12
Харесва ми как пишеш, но защо ли повечето ти работи са мрачни, подтискащи и унили? В живота на хората има и хубави, и лоши неща - надявам се в твоя хубавите да са повече! Поздрави!
цитирайнякои неща са мрачни, други-не, простото нещата от живота. Имам доста не-мрачни неща, вероятно Вие попадате предимно на мрачните. Може пък и да съм мрачна, кой знае....Обикновено нещата с писането се случват така при мен - нещо случило се, наблюдавано, извиква идеята и сядам и пиша. Не са търсени или измислени теми, винаги има нещо реално, което ги провокира. Значи, какво излиза-наблюдавам мрачности.
Поздрави и благодаря, че ме четете!
цитирайПоздрави и благодаря, че ме четете!
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора