Постинг
21.02.2008 09:50 -
Щастие край пътя
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 5005 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2008 11:04
Прочетен: 5005 Коментари: 19 Гласове:
0
Последна промяна: 21.02.2008 11:04
Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Слепоочията му пулсираха диво и адско главоболие стягаше сетивата . Пищна, изрусена до бяло коса ,покриваше слабините му.Момичето много се стараеше, но тялото на мъжа отказваше да реагира.На пода, между разхвърляните дрехи, се въргаляше празна бутилка от водка.Празна, като душата му.
- г-н Владимиров? – гласът беше женски, леко приглушен, в първият момент си помисли,че е майката на някоя от колежките му
- На телефона? – интонацията му беше въпросителна
- Оная курва, жена ти, е в мотел “Щастие край пътя”, ще остане там още два часа – хладно докладва гласът и след това връзката прекъсна
- Ало, кой се обажда, коя сте Вие, Ало –прозвуча по-скоро озадачено и недоумяващо, отколкото заинтригувано. Беше му ясно,че задава въпросите си на вятъра.В телефонната слушалка се чуваше едно продължително ти-и-ит.
Затвори .Явно беше някаква луда. Бъкаше от ненормалници.Продължи да прелиства документацията, но подсъзнателно мисълта му бягаше към телефонното обаждане. Погледна часовника-наближаваше три и половина, Ани вероятно си беше вкъщи и приготвяше вечерята.
След час и нещо щеше да вземе малката от детска градина. Александър Владимиров не беше от ревнивия тип мъже, дори напротив-считаше себе си за свободомислещ и отворен млад мъж. Вярваше във взаимното доверие, дори нещо повече-вярваше в приятелството между двамата партньори. Във възможността да се допълват изцяло.
С Ани бяха идеалната двойка.Запознаха се в Университета, любов от пръв поглед.Мигновена, споделена и допълваща.Имаха навика да говорят с часове за всичко- злободневности, изкуство, политика, за проблемите си.Дори мълчанието не им тежеше. Вечер, след като сложеха петгодишната си дъщеря да спи и къщата утихваше от детския смях, сядаха, сипваха си по едно малко и бърбореха.Той й разказваше- как е минал денят му, за новите проекти, за бъдещите планове, за надеждите си,за грижите си, за колежките, които непрекъснато го закачаха. Защото Александър беше привлекателен млад мъж.На 32,средно висок, добре сложен с гъста тъмно руса коса и пронизващи тъмни, почти черни очи, които непрекъснато се смееха.Така поне твърдеше Ани.Казваше,че няма жена, която да може да устои на смеещия му се поглед. Когато преди седмици й сподели възмутен ,че новата колежка от съседния отдел-Боряна откровено и директно му е предложила секс, Ани се засмя гръмко, целуна го страстно по устните и заяви:
- Абсолютно я разбирам!И ти какво –разби й сърцето?Какъв си гаден!Алексич, ти си един чаровен гадняр!
Такава беше неговата Ани-весела, обичлива, разбираща, неговата половинка.
По-скоро механично, отколкото притеснено, Александър набра домашния телефон, искаше да й каже ,че я обича и че му липсва.Почака… Свободно. Набра мобилния й:Телефонът на абоната не е включен или е извън обхват-съобши гласа на оператора.
Зрънцето на съмнението го погъделичка, но той автоматично го отхвърли-вероятно й е паднала батерията.В този момент служебният му телефон отново иззвъня.
Ето, Ани му се обажда, видяла е ,че я е търсил:
- Аннич… – Поде с известно облекчение… така я наричаше, откакто се познаваха, тя от своя страна го наричаше Алексич.
- Твоята Анич в момента е в мотел “Щастие край пътя”, стая номер 6 – същият равен приглушен глас, но със стържеща иронична нотка.
Александър скочи от стола си и почти изкрещя в слушалката:
- Чакайте, кой се обажда,?Ало, не затваряйте…
Жената беше затворила.Усети как го облива студена пот, после му става горещо.С автоматизирано движение разхлаби възела на вратовръзката си и почувства няколко погледа, впити в него.През стъклената преграда Боряна и двете й колежки го наблюдаваха и леко се подсмихваха.
- Ще решат, че съм се смахнал – Александър седна на стола и се опита да овладее непознатто чувство, което се надигаше в него.Отново набра домашния, после мобилния на Ани-нищо.Жена му не отговаряше. А може би неговата Анич наистина беше там,където казваше "доброжелателката" от телефона.В мотел “Щастие край пътя”.Александърн много добре знаеше къде се намира този мотел -на околовръстното, непосредствено над бензиностанция "ОйлЕм", беше го виждал и дори с Ани бяха коментирали, че е за двойки, излязли от пътя. Така ги наричаше Ани-излязли от пътя, по който вървят и потърсили пътека, по която да стигнат до себе си.Да се намерят.Защото всеки човек имал моменти, в които загубва себе си и има нужда да се потърси, да експериментриа, за да провери дали пътят, по който върви, е правилният.Това казваше Ани и Александър винаги се съгласяваше.Логично му се струваше, съвсем човешко.Все пак бяха хора, с емоции, със слабости, с грешки.Нормално е.
Бяха коментирали неведнъж и темата за изневярата. По този въпрос мнението им също съвпадаше.Двойката е съставена от двама и когато отчуждението се промъкнеше между тези двама, когато пустотата завладеепогледите им, то обикновено вината бива и у двамата.Е, не непременно поравно поделена, но рядко виновен е само единият. Естествено, на тях, на Ани и Александър Владимирови, нямаше да им се случи-така си казваха.Бяха имунизирани против отчуждение.
- Каква ирония-помисли си Александър -оказва се,че крепостта на взаимното им доверие се е пропукала и в момента-тухла по тухла- се руши.Но кога?Какво е направил той, за да избере Аня криволичещата пътека пред общия равен път, по който вървяха заедно вече 6 години?-Александър грабна ключа от колата и изхвръкна от офиса.
Неговата Ани е там, в онова долнопробно място, в прегръдките на някой друг.Видя ясно картината – малка крехка разсъблечена фигурка. Целува другия, шепти му думите, които Александър бе чувал хиляди пъти.Очите й греят.Другият милва кадифената й кожа, целува я дори.Усети как му се пригади.Натисна газта.Педалът пареше под крака му. Не гледаше знаци, светофари, нищо.Колата се движеше, сякаш на автопилот.Алексантър просто натискаше газта и натискаше…Нямаше идея какво ще направи, когато стигне в мотела.Някаква празнота нахлуваше в душата му и усещането за загуба, което изпитваше беше толкова осезаемо, че в един момент му се прищя да се забие в първият изпречил му се стълб. Едно телефонно обаждане и пуф…животът ти се превръща в една илюзия.Мотел “Щастие край пътя”, стая номер 6.
- Мамо, мамо,днес си дошла много рано – малко момиченце се хвърли на врата на дребничка, фина брюнетка и обви крачета около тялото й
- Мама имаше работа наоколо и реши да те вземе по-рано, не се ли радваш?
- О да,много! а тати къде е?-надзърна малката главица над рамото на майка си,търсейки мъжка фигура
- -Няма го пак Алексич-установи детенцето леко разочаровано
- Тати Алексич е още на работа,слънчице, но ние ще се приберем и ще му приготвим вечерята двете, искаш ли?-Ани се усмихна и целуна дъщеря си по челцето.-днес ще си ми помощница, нали?
Ани беше решила да вземе дъщеря си по-рано от обичайното,защото се връщаше от Районното управление на Мвр, намиращо се в непосредствена близост с детската градина. Наложи й се да отиде до там инцидентно, за да обяви документите си за откраднати.По-рано през деня Пазаруваше в кварталния супермаркет, както обикновено, и когато стигна до касата установи,че дамската й чанта е срязана и зялото й съдържание липсва - портмонето , личните й документи , мобилният й телефон - липсват.. След като пусна оплакване в районното, звънна на Александър, за да му се оплаче, но него го нямаше в офиса. Женски глас я уведоми,че излязъл преди час,дори уточни- с една жена- предупредил бил и,че няма да се връща. Ани леко се озадачи, но вероятно беше излязъл по работа…щеше да му разкаже всичко довечера.
В импровизирания бар на мотел “Щастие край пътя “млад мъж, средновисок с тъмноруса коса и тъмно-тъжни очи си поръчваше четвъртото питие, вперил поглед в стълбите, водещи към стаите. На рамото му се беше овесило младо, платинено русо, момиче, едва пораснало дете, със силен грим и ултракъса рокля в крещящи цветове.Кракът й, обут в чорапогащник с ръб, методично се отъркваше о крака на мъжа , а ярките й устни шептяха сластно в ухото му
- Миличък, стига си зяпал входа, зарежи я кучката, не си заслужава.Отгоре на всичко е и грозотия,нали я видях .И тъпкача, и той-някаква бабанка.Остави я.Ела Аз ще ти дам всичко, от което имаш нужда и още нещичко в бонус.
Александър извади мобилния си и за пореден път набра номера на съпругата си.Дори не изслуша съобщението на оператора,че няма връзка с този номер, обърна се и каза на момичето с глас, лишен от всякаква емоция
- Да вървим .В твоята стая.
- стая номер 7!-изчурулика момичето и интимно прокара език по ухото му-да си вземем и бутилка, любовнико.
В офиса на Александър, зад стъклената преграда на празния му кабинет, джи ес емът на Боряна иззвъня :
- Птичката е в кафеза-.Фразата звучеше като извадена от евтина холивудска продукция, обаче Боряна се разкикоти, доволна
Десет минути по-късно в дома на семейство Владимирови се разнесе звъна на домашния телефон
- Домът на Семейство Владимирови - произнесе Ани Владимирова,като избърсваше мократа си ръка в кухненската кърпа
- Съпругът ти, Александър, е в Мотел “Щастие край пътя”, стая номер 7, няма да е зле да си го прибереш – сухо й съобщи равен, приглушен женски глас и затвори.
Колата летеше по неравния път, почти на автопилот.Младата жена усещаше как главата й ще експлоадира от мислите,които препускат из нея.Наоколо нямаше свят,нямаше град, само пустош и празнота.Тя просто натискаше газта..
- г-н Владимиров? – гласът беше женски, леко приглушен, в първият момент си помисли,че е майката на някоя от колежките му
- На телефона? – интонацията му беше въпросителна
- Оная курва, жена ти, е в мотел “Щастие край пътя”, ще остане там още два часа – хладно докладва гласът и след това връзката прекъсна
- Ало, кой се обажда, коя сте Вие, Ало –прозвуча по-скоро озадачено и недоумяващо, отколкото заинтригувано. Беше му ясно,че задава въпросите си на вятъра.В телефонната слушалка се чуваше едно продължително ти-и-ит.
Затвори .Явно беше някаква луда. Бъкаше от ненормалници.Продължи да прелиства документацията, но подсъзнателно мисълта му бягаше към телефонното обаждане. Погледна часовника-наближаваше три и половина, Ани вероятно си беше вкъщи и приготвяше вечерята.
След час и нещо щеше да вземе малката от детска градина. Александър Владимиров не беше от ревнивия тип мъже, дори напротив-считаше себе си за свободомислещ и отворен млад мъж. Вярваше във взаимното доверие, дори нещо повече-вярваше в приятелството между двамата партньори. Във възможността да се допълват изцяло.
С Ани бяха идеалната двойка.Запознаха се в Университета, любов от пръв поглед.Мигновена, споделена и допълваща.Имаха навика да говорят с часове за всичко- злободневности, изкуство, политика, за проблемите си.Дори мълчанието не им тежеше. Вечер, след като сложеха петгодишната си дъщеря да спи и къщата утихваше от детския смях, сядаха, сипваха си по едно малко и бърбореха.Той й разказваше- как е минал денят му, за новите проекти, за бъдещите планове, за надеждите си,за грижите си, за колежките, които непрекъснато го закачаха. Защото Александър беше привлекателен млад мъж.На 32,средно висок, добре сложен с гъста тъмно руса коса и пронизващи тъмни, почти черни очи, които непрекъснато се смееха.Така поне твърдеше Ани.Казваше,че няма жена, която да може да устои на смеещия му се поглед. Когато преди седмици й сподели възмутен ,че новата колежка от съседния отдел-Боряна откровено и директно му е предложила секс, Ани се засмя гръмко, целуна го страстно по устните и заяви:
- Абсолютно я разбирам!И ти какво –разби й сърцето?Какъв си гаден!Алексич, ти си един чаровен гадняр!
Такава беше неговата Ани-весела, обичлива, разбираща, неговата половинка.
По-скоро механично, отколкото притеснено, Александър набра домашния телефон, искаше да й каже ,че я обича и че му липсва.Почака… Свободно. Набра мобилния й:Телефонът на абоната не е включен или е извън обхват-съобши гласа на оператора.
Зрънцето на съмнението го погъделичка, но той автоматично го отхвърли-вероятно й е паднала батерията.В този момент служебният му телефон отново иззвъня.
Ето, Ани му се обажда, видяла е ,че я е търсил:
- Аннич… – Поде с известно облекчение… така я наричаше, откакто се познаваха, тя от своя страна го наричаше Алексич.
- Твоята Анич в момента е в мотел “Щастие край пътя”, стая номер 6 – същият равен приглушен глас, но със стържеща иронична нотка.
Александър скочи от стола си и почти изкрещя в слушалката:
- Чакайте, кой се обажда,?Ало, не затваряйте…
Жената беше затворила.Усети как го облива студена пот, после му става горещо.С автоматизирано движение разхлаби възела на вратовръзката си и почувства няколко погледа, впити в него.През стъклената преграда Боряна и двете й колежки го наблюдаваха и леко се подсмихваха.
- Ще решат, че съм се смахнал – Александър седна на стола и се опита да овладее непознатто чувство, което се надигаше в него.Отново набра домашния, после мобилния на Ани-нищо.Жена му не отговаряше. А може би неговата Анич наистина беше там,където казваше "доброжелателката" от телефона.В мотел “Щастие край пътя”.Александърн много добре знаеше къде се намира този мотел -на околовръстното, непосредствено над бензиностанция "ОйлЕм", беше го виждал и дори с Ани бяха коментирали, че е за двойки, излязли от пътя. Така ги наричаше Ани-излязли от пътя, по който вървят и потърсили пътека, по която да стигнат до себе си.Да се намерят.Защото всеки човек имал моменти, в които загубва себе си и има нужда да се потърси, да експериментриа, за да провери дали пътят, по който върви, е правилният.Това казваше Ани и Александър винаги се съгласяваше.Логично му се струваше, съвсем човешко.Все пак бяха хора, с емоции, със слабости, с грешки.Нормално е.
Бяха коментирали неведнъж и темата за изневярата. По този въпрос мнението им също съвпадаше.Двойката е съставена от двама и когато отчуждението се промъкнеше между тези двама, когато пустотата завладеепогледите им, то обикновено вината бива и у двамата.Е, не непременно поравно поделена, но рядко виновен е само единият. Естествено, на тях, на Ани и Александър Владимирови, нямаше да им се случи-така си казваха.Бяха имунизирани против отчуждение.
- Каква ирония-помисли си Александър -оказва се,че крепостта на взаимното им доверие се е пропукала и в момента-тухла по тухла- се руши.Но кога?Какво е направил той, за да избере Аня криволичещата пътека пред общия равен път, по който вървяха заедно вече 6 години?-Александър грабна ключа от колата и изхвръкна от офиса.
Неговата Ани е там, в онова долнопробно място, в прегръдките на някой друг.Видя ясно картината – малка крехка разсъблечена фигурка. Целува другия, шепти му думите, които Александър бе чувал хиляди пъти.Очите й греят.Другият милва кадифената й кожа, целува я дори.Усети как му се пригади.Натисна газта.Педалът пареше под крака му. Не гледаше знаци, светофари, нищо.Колата се движеше, сякаш на автопилот.Алексантър просто натискаше газта и натискаше…Нямаше идея какво ще направи, когато стигне в мотела.Някаква празнота нахлуваше в душата му и усещането за загуба, което изпитваше беше толкова осезаемо, че в един момент му се прищя да се забие в първият изпречил му се стълб. Едно телефонно обаждане и пуф…животът ти се превръща в една илюзия.Мотел “Щастие край пътя”, стая номер 6.
- Мамо, мамо,днес си дошла много рано – малко момиченце се хвърли на врата на дребничка, фина брюнетка и обви крачета около тялото й
- Мама имаше работа наоколо и реши да те вземе по-рано, не се ли радваш?
- О да,много! а тати къде е?-надзърна малката главица над рамото на майка си,търсейки мъжка фигура
- -Няма го пак Алексич-установи детенцето леко разочаровано
- Тати Алексич е още на работа,слънчице, но ние ще се приберем и ще му приготвим вечерята двете, искаш ли?-Ани се усмихна и целуна дъщеря си по челцето.-днес ще си ми помощница, нали?
Ани беше решила да вземе дъщеря си по-рано от обичайното,защото се връщаше от Районното управление на Мвр, намиращо се в непосредствена близост с детската градина. Наложи й се да отиде до там инцидентно, за да обяви документите си за откраднати.По-рано през деня Пазаруваше в кварталния супермаркет, както обикновено, и когато стигна до касата установи,че дамската й чанта е срязана и зялото й съдържание липсва - портмонето , личните й документи , мобилният й телефон - липсват.. След като пусна оплакване в районното, звънна на Александър, за да му се оплаче, но него го нямаше в офиса. Женски глас я уведоми,че излязъл преди час,дори уточни- с една жена- предупредил бил и,че няма да се връща. Ани леко се озадачи, но вероятно беше излязъл по работа…щеше да му разкаже всичко довечера.
В импровизирания бар на мотел “Щастие край пътя “млад мъж, средновисок с тъмноруса коса и тъмно-тъжни очи си поръчваше четвъртото питие, вперил поглед в стълбите, водещи към стаите. На рамото му се беше овесило младо, платинено русо, момиче, едва пораснало дете, със силен грим и ултракъса рокля в крещящи цветове.Кракът й, обут в чорапогащник с ръб, методично се отъркваше о крака на мъжа , а ярките й устни шептяха сластно в ухото му
- Миличък, стига си зяпал входа, зарежи я кучката, не си заслужава.Отгоре на всичко е и грозотия,нали я видях .И тъпкача, и той-някаква бабанка.Остави я.Ела Аз ще ти дам всичко, от което имаш нужда и още нещичко в бонус.
Александър извади мобилния си и за пореден път набра номера на съпругата си.Дори не изслуша съобщението на оператора,че няма връзка с този номер, обърна се и каза на момичето с глас, лишен от всякаква емоция
- Да вървим .В твоята стая.
- стая номер 7!-изчурулика момичето и интимно прокара език по ухото му-да си вземем и бутилка, любовнико.
В офиса на Александър, зад стъклената преграда на празния му кабинет, джи ес емът на Боряна иззвъня :
- Птичката е в кафеза-.Фразата звучеше като извадена от евтина холивудска продукция, обаче Боряна се разкикоти, доволна
Десет минути по-късно в дома на семейство Владимирови се разнесе звъна на домашния телефон
- Домът на Семейство Владимирови - произнесе Ани Владимирова,като избърсваше мократа си ръка в кухненската кърпа
- Съпругът ти, Александър, е в Мотел “Щастие край пътя”, стая номер 7, няма да е зле да си го прибереш – сухо й съобщи равен, приглушен женски глас и затвори.
Колата летеше по неравния път, почти на автопилот.Младата жена усещаше как главата й ще експлоадира от мислите,които препускат из нея.Наоколо нямаше свят,нямаше град, само пустош и празнота.Тя просто натискаше газта..
не са нужни зложелатили. Само отчуждението е достатъчно...
Лесно може да се загуби, но може и отново да се открие - щастието. Защото имал ли си го веднъж, вече познаваш вкуса му.
Поздрави!
цитирайЛесно може да се загуби, но може и отново да се открие - щастието. Защото имал ли си го веднъж, вече познаваш вкуса му.
Поздрави!
гледай тии... мда, хората могат много да навредят ... как хубаво си го нагласила. чудесно!
цитирай
3.
анонимен -
Съшито с бели конци. Разбира се, ...
21.02.2008 10:30
21.02.2008 10:30
Съшито с бели конци. Разбира се, нищо лично.
Лек ден!
цитирайЛек ден!
опитът ми показва,че когато опира до теб,белите конци ти се струват като декоративна подробност.
цитирайонова човешко качество, което е родило поговорката-не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле-та това човешко качество винаги ми е било крайно непонятно. Разрушителната му сила обаче е безспорна.Важното е да се помни вкуса на щастието.
forestlove,благодаря ти!
цитирайforestlove,благодаря ти!
и отново кожата ми настръхваше.
Бени, поклон!
Колко е лесно да разбиеш един живот!
Но... нима има по-голямо нещастие от това, да градиш своята радост върху чуждата болка?
цитирайБени, поклон!
Колко е лесно да разбиеш един живот!
Но... нима има по-голямо нещастие от това, да градиш своята радост върху чуждата болка?
такива хора,мисля, които градят илюзорното си щастие на гърба на чуждото нещастие, са неспособни да изпитват истинско щастие.Те са осакатени души.
цитирай
8.
gataca -
.
21.02.2008 10:39
21.02.2008 10:39
Страхотен разказ! Много "жив"!
цитирайКакто винаги...страшно образно пишеш! Много истински и колоритен разказ. Поздрави!
цитирайблагодаря!!!
цитирайПрекрасно си описала до какво може да доведе злобата и завистта на една отхвърлена жена. Браво. :)))
цитирай
12.
анонимен -
Malinsky
21.02.2008 11:12
21.02.2008 11:12
Maleee,a kakuv film stava ot tova kato sujet!!
Blagorodno Vi zavidiax na darbata da pi6ete..Uspexi!!
цитирайBlagorodno Vi zavidiax na darbata da pi6ete..Uspexi!!
поласкана съм и благодаря!
цитирайАбсолютна нормалност в ненормалната завист у хората. Бени, пък и хубаво разказваш.
цитирайе:)
цитирай
16.
marcusjunius -
Много добра структура и ритъм, Б...
21.02.2008 16:35
21.02.2008 16:35
Много добра структура и ритъм, Бенра.
А по същество - разбирам фокуса върху отмъщението, но на мен ми харесва много и напомнянето колко е лесно да бъде съсипан един човешки живот. Супер лесно. А пък ако и някой помага :-(
цитирайА по същество - разбирам фокуса върху отмъщението, но на мен ми харесва много и напомнянето колко е лесно да бъде съсипан един човешки живот. Супер лесно. А пък ако и някой помага :-(
знаеш ли, точно това си мислех днес като го препрочитах.ако е само едното отмъщение-някак си го подминаваш или по-скоро-отминава.Но в подобни моменти разбираш, колко крехко е доверието и как лесно се срутва нещо, градено с години,нещо,което си считал непоклатимо.
и де факто всичко е в нас самите
estrella, радвам се,че ти хареса!
цитирайи де факто всичко е в нас самите
estrella, радвам се,че ти хареса!
и ме накара да се замисля за слабата брънка, която според мен е мъжът. Но независимо от това никога не съм могла да разбера желанието на повечето хора да накарат другия да страда. За какво? За да се подхилква няколко дни и после пак да се удави в собствената си злоба.
Разказът е прекрасен!
цитирайРазказът е прекрасен!
мисля че не само мъжът...повечето хора са по-склонни да повярват на лошото, отколкото да приемат вероятността за злонамереност.Поздрави!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора