Постинг
12.10.2009 13:44 -
Кой казва
Автор: benra
Категория: Други
Прочетен: 5138 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2010 16:53
Прочетен: 5138 Коментари: 33 Гласове:
11
Последна промяна: 19.02.2010 16:53
- Извинете, може ли огънче? - силно гримираните й очи се усмихват почти съблазнително
Мъжът, изтръгнат от неделния си вестник, първоначално се стресва, след което машинално вади запалката от джоба си. Щраква.
Денят е прекрасен. Казват, че ще е последната слънчева неделя за тази есен. Може би затова паркът е пълен - майки с деца, деца с кучета, деца без майки, кучета - едно радостно цветно гъмжило.
Нейните очи обаче, под пластовете плътен грим са тъжни. В асинхрон с настроението наоколо. Огънчето осветява погледа й и нищо там вътре кара мъжа да я забележи : тънките презрамки на резедавото потниче разкриват едни кокалести раменца, леко приведени и поразително крехки. Пръстите, между които е хванала, с явно отработен вече жест, дългата цигара, потреперват леко, докато се опитва да я запали. Косата й се е спуснала от двете страни на нежната шия и кичурите , оцветени в жълто, розово и странно лилаво почти докосват ръката му.
- Прилича на клоунче, малка шантаво клоунче - минава през мисълта на мъжа - като същевременно подсъзнателно установява, че момичето е на не повече от 14 години...максимум на 14. Колкото малката му дъщеря.
Инстинктивно дърпа ръката си, но момичето вече вдишва дълбоко цигарения дим , изпъвайки със странен жест главата си назад
- Може ли да седна до теб - не го гледа, не дочаква отговора му, а направо сяда на пейката, до него и кръстосва краката си, обути в клин до средата на прасеца и къса дънкова пола.
Минута две седят мълчаливо.
- Не си ли още малка да пушиш ?- репликата се откъсва от устата му някак си почти неволево
Малката клоунка вдига поглед от върховете на обувките си и със звънък смях изпуска кълбо дим в лицето му
- Вашите знаят ли? - продължава мъжът, чувствайки онази безпомощност, която го обземаше всеки път, когато правеше опит да говори с дъщерите си. Всъщност най-вече с голямата. С малката не беше говорил цяла вечност, всъщност не я беше виждал повече от шест месеца. Нямаше време, нямаше време, беше ужасно зает.
- На кой му пука - отсича клоунката и отново изпуска кълбо дим. Започва да му смъди на очите и едвам се сдържа да не кихне
- Малка си - казва мъжът
- кой го казва? - очите й се втренчват в неговите
- кой го казва ? - повтаря и бръква в огромната си чанта, за да извади бутилка с бира
- искаш ли?
По дяволите това дете започва да му лази по нервите, а денят беше започнал толкова добре. Да си взима чантата и шарената коса и да изчезва. Достатъчно са му неговите грижи, за да се занимава с пубери бунтари. Този филм вече го беше гледал, не...дори беше участвал в него. Само че тогава нещата ставаха другояче. Пушеше се тайно, в храстите, да не те види някой възрастен, защото лошо ти се пише. Когато за пръв път усети голямата да мирише на цигари реши да подходи тактично, да поговорят. Разговор...друг път.Изхили му се в лицето, заявявайки че всички пушат и,че е по-добре да я остави на мира, защото така и така няма да ги откаже. Зашлеви я. Главата й се отметна и се удари в стената. Всеки път, когато този спомен се връщаше сърцето му се свиваше болезнено от мисълта за допусната грешка. Не трябваше, не трябваше да я удря, не е това начинът...Сега, вече почти на 18, тя продължаваше да общува с него единствено и само когато се налагаше-с кратки и откъслечни фрази...съвсем служебно
- искаш ли? - бутилката с бира беше на педя от носа му
- Не , не искам и кой , по дяволите, ти е позволил да пиеш? - гласът му прозвуча троснато
- ти не пиеш ли бира? - как ли нежните й клепачи издържаха този тежък грим?
- пия, но аз съм възрастен - и защо й отговаря?НЕ той, а тя трябва да отговаря
- каква е разликата?
- ти си малка
- кой го казва?
Не, наистина не му се водеше този разговор. Денят беше прекрасен. Беше
- Вашите знаят ли?
- Вече ме пита
- Да, но не чух отговор
- Много сте странни това възрастните...много ...Ти имаш ли деца?
-Имам-чу се да отговаря
- Какво правят сега?
.................
- Да не би да са ония хлапета, там на люлките-пръстът й посочи в посока на детската площадка
- Не...не
- А къде са?
- Ами не знам...вероятно са си вкъщи - отново го заля чувство за вина
- Ха! Ха! - малката клоунка се изсмя накъсано - и пак Ха- вероятно били вкъщи...Е и моите старци си мислят, че вероятно съм на английски.Ха! Кой ти ходи на английски в неделя. Ха.
- И все пак не е редно нито да пушиш, нито да пиеш - думите излязоха механично от устата му. Беше уморен, беше адски уморен
- а бе що ли се занимавам с теб? А изглеждаше печен...Смотаняк дърт! Я си.....
Гледаше я как се отдалечава, а в главата му кънтеше - А изглеждаше печен...- Беше направил грешка...Отново...По дяволите.Беше толкоооова уморен.
Мъжът, изтръгнат от неделния си вестник, първоначално се стресва, след което машинално вади запалката от джоба си. Щраква.
Денят е прекрасен. Казват, че ще е последната слънчева неделя за тази есен. Може би затова паркът е пълен - майки с деца, деца с кучета, деца без майки, кучета - едно радостно цветно гъмжило.
Нейните очи обаче, под пластовете плътен грим са тъжни. В асинхрон с настроението наоколо. Огънчето осветява погледа й и нищо там вътре кара мъжа да я забележи : тънките презрамки на резедавото потниче разкриват едни кокалести раменца, леко приведени и поразително крехки. Пръстите, между които е хванала, с явно отработен вече жест, дългата цигара, потреперват леко, докато се опитва да я запали. Косата й се е спуснала от двете страни на нежната шия и кичурите , оцветени в жълто, розово и странно лилаво почти докосват ръката му.
- Прилича на клоунче, малка шантаво клоунче - минава през мисълта на мъжа - като същевременно подсъзнателно установява, че момичето е на не повече от 14 години...максимум на 14. Колкото малката му дъщеря.
Инстинктивно дърпа ръката си, но момичето вече вдишва дълбоко цигарения дим , изпъвайки със странен жест главата си назад
- Може ли да седна до теб - не го гледа, не дочаква отговора му, а направо сяда на пейката, до него и кръстосва краката си, обути в клин до средата на прасеца и къса дънкова пола.
Минута две седят мълчаливо.
- Не си ли още малка да пушиш ?- репликата се откъсва от устата му някак си почти неволево
Малката клоунка вдига поглед от върховете на обувките си и със звънък смях изпуска кълбо дим в лицето му
- Вашите знаят ли? - продължава мъжът, чувствайки онази безпомощност, която го обземаше всеки път, когато правеше опит да говори с дъщерите си. Всъщност най-вече с голямата. С малката не беше говорил цяла вечност, всъщност не я беше виждал повече от шест месеца. Нямаше време, нямаше време, беше ужасно зает.
- На кой му пука - отсича клоунката и отново изпуска кълбо дим. Започва да му смъди на очите и едвам се сдържа да не кихне
- Малка си - казва мъжът
- кой го казва? - очите й се втренчват в неговите
- кой го казва ? - повтаря и бръква в огромната си чанта, за да извади бутилка с бира
- искаш ли?
По дяволите това дете започва да му лази по нервите, а денят беше започнал толкова добре. Да си взима чантата и шарената коса и да изчезва. Достатъчно са му неговите грижи, за да се занимава с пубери бунтари. Този филм вече го беше гледал, не...дори беше участвал в него. Само че тогава нещата ставаха другояче. Пушеше се тайно, в храстите, да не те види някой възрастен, защото лошо ти се пише. Когато за пръв път усети голямата да мирише на цигари реши да подходи тактично, да поговорят. Разговор...друг път.Изхили му се в лицето, заявявайки че всички пушат и,че е по-добре да я остави на мира, защото така и така няма да ги откаже. Зашлеви я. Главата й се отметна и се удари в стената. Всеки път, когато този спомен се връщаше сърцето му се свиваше болезнено от мисълта за допусната грешка. Не трябваше, не трябваше да я удря, не е това начинът...Сега, вече почти на 18, тя продължаваше да общува с него единствено и само когато се налагаше-с кратки и откъслечни фрази...съвсем служебно
- искаш ли? - бутилката с бира беше на педя от носа му
- Не , не искам и кой , по дяволите, ти е позволил да пиеш? - гласът му прозвуча троснато
- ти не пиеш ли бира? - как ли нежните й клепачи издържаха този тежък грим?
- пия, но аз съм възрастен - и защо й отговаря?НЕ той, а тя трябва да отговаря
- каква е разликата?
- ти си малка
- кой го казва?
Не, наистина не му се водеше този разговор. Денят беше прекрасен. Беше
- Вашите знаят ли?
- Вече ме пита
- Да, но не чух отговор
- Много сте странни това възрастните...много ...Ти имаш ли деца?
-Имам-чу се да отговаря
- Какво правят сега?
.................
- Да не би да са ония хлапета, там на люлките-пръстът й посочи в посока на детската площадка
- Не...не
- А къде са?
- Ами не знам...вероятно са си вкъщи - отново го заля чувство за вина
- Ха! Ха! - малката клоунка се изсмя накъсано - и пак Ха- вероятно били вкъщи...Е и моите старци си мислят, че вероятно съм на английски.Ха! Кой ти ходи на английски в неделя. Ха.
- И все пак не е редно нито да пушиш, нито да пиеш - думите излязоха механично от устата му. Беше уморен, беше адски уморен
- а бе що ли се занимавам с теб? А изглеждаше печен...Смотаняк дърт! Я си.....
Гледаше я как се отдалечава, а в главата му кънтеше - А изглеждаше печен...- Беше направил грешка...Отново...По дяволите.Беше толкоооова уморен.
"Може би затова паркът е пълен - майки с деца, деца с кучета, деца без майки, кучета - едно радостно цветно гъмжило."
Само този мъж не си е на мястото в парка - типичен дърт смотаняк, зяпа младите майки.
цитирайСамо този мъж не си е на мястото в парка - типичен дърт смотаняк, зяпа младите майки.
само да има, кой да те слуша:))
Не се отказваме да ги учим, а те си знаят своето..
Що ли ми е така познато? Може би, в едно по-далечно минало и аз...
А де! Помня ли вече;)
цитирайНе се отказваме да ги учим, а те си знаят своето..
Що ли ми е така познато? Може би, в едно по-далечно минало и аз...
А де! Помня ли вече;)
Толкова добре си отразила доста голям процент от "общуването" на днешните заети родители с децата им.... Тъжно, но истина...
цитирай
4.
allbi -
10x
12.10.2009 14:10
12.10.2009 14:10
не е лесно да си
" моите старци "
ужас, кво ли правят моите клоунки в момента ???
може би, може би...
цитирайчудно е как миналото започва да ни се струва абстрактно. Труден е диалогът между поколенията.
цитирайтрудно е общуването, трудно...обикновено е един монолог, увисващ във въздуха
цитирайсега се разхождах на обяд и гледам две момиченца-колкото моята, най-много една година отгоре-извадиха си кутийките с цигари,запалиха си.Насред улицата, насред тълпата, насред центъра. После извадиха бутилка бира..топло е..жадни са...и така.
Като си чух мислите се почувствах никак печена.А когато не им казах нищо се почувствах нищожна.
И така...
цитирайКато си чух мислите се почувствах никак печена.А когато не им казах нищо се почувствах нищожна.
И така...
9.
анонимен -
Напомня ми на един вчерашен разговор с
12.10.2009 14:27
12.10.2009 14:27
моята племенница - 14 годишна с розови руси кичури, черна тениска и черен панталон.
- Кога ще се прибереш?
- В 19 след пеене
- Добре вземи си яке или по - дебела фланела , че става студено вечер
- Няма пък сега да мъкна 100 неща
- Вземи си иначе няма да пусна
- Ква си ти, че ще ми кажеш кщво да мъкна...............???????????????????????????????????
.......
Трудно се общува с тинейджърите сега, трудно ..............
цитирай- Кога ще се прибереш?
- В 19 след пеене
- Добре вземи си яке или по - дебела фланела , че става студено вечер
- Няма пък сега да мъкна 100 неща
- Вземи си иначе няма да пусна
- Ква си ти, че ще ми кажеш кщво да мъкна...............???????????????????????????????????
.......
Трудно се общува с тинейджърите сега, трудно ..............
Нищо не може да им каже човек, а и не знам дали трябва – колкото и да обясняваш на едно бебе ,че печката пари, то трябва да се опари за да разбере. Ако се учехме от чуждите грешки, щяхме всичките да сме светци, Бени... Важното е поне всеки да поеме отговорност за своите деца, тогава нещата ще се подредят поне в голямата си част, но възпитанието се почва още от съвсем малки; тогава и впоследствие нещата вървят по-лесно. Не им ли е обръщал навреме внимание човек, после ще си правят каквото си искат.
цитирай
11.
allbi -
...
12.10.2009 14:34
12.10.2009 14:34
ама направо си те усетих щото си ме усетила
и 18 годишната все ми намирисва ама уж от околната среда ...
цитирайи 18 годишната все ми намирисва ама уж от околната среда ...
и после да се чудиш какъв е точният подход, нали
цитирайтака е-всеки се учи от грешките си. И е нормално, обръщайки се назад да виждаме нещата различни. Въпросът е дали съумяваме и с нашите си деца...
цитирай
14.
анонимен -
Хъм, правилният въпрос е "защо"?
12.10.2009 14:54
12.10.2009 14:54
Така ми се струва!Но по-добре да не се обаждам, че знам ли какво ще дойде до моята глава?!:)
Тийнейджърите са едни кокосови орехи!
Поздрав!
цитирайТийнейджърите са едни кокосови орехи!
Поздрав!
много мръсна таз околна среда шъ знайш.Между другото аз съм непушач, но първата си цигара запалих на 16-едно гадно Виктори.После вземах на майка ми от Ким-а.Тя нищо не казваше.НЯма начин да не ме е усещала.НО никога не каза-Забранявам! Никога не ме подуши.
В един момент установих,че аз всъщност не пуша, че не ми харесва, че просто хабя цигарите.И престанах.
Сега ми се случва веднъж на 3-4-5 месеца да запаля цигара с приятелки и толкова.
Така че в едно съм убедена-забраната и назиданието не са правилният път.Но кой е?
цитирайВ един момент установих,че аз всъщност не пуша, че не ми харесва, че просто хабя цигарите.И престанах.
Сега ми се случва веднъж на 3-4-5 месеца да запаля цигара с приятелки и толкова.
Така че в едно съм убедена-забраната и назиданието не са правилният път.Но кой е?
ето това е-никога май не задаваме правилните въпроси.
цитирай
17.
allbi -
ами знам ли ?
12.10.2009 15:01
12.10.2009 15:01
и ние с таткото не пушим и ...
татко беше на принципа "забраненото е по-сладко"
и аз пушех ама изведнъж усетих, че не ми е слсдко дори :))
но шамарите определено не са !!!
цитирайтатко беше на принципа "забраненото е по-сладко"
и аз пушех ама изведнъж усетих, че не ми е слсдко дори :))
но шамарите определено не са !!!
точно-забраненото е най-сладко. А и в тази възраст всички помним как казаното и направеното от родителите ни непременно ни се струваше нечестно и злонамерено.
Честно казано-винаги съм си мислела,че понеже осъзнавам това ще знам верния начин.
Е да, ама не
цитирайЧестно казано-винаги съм си мислела,че понеже осъзнавам това ще знам верния начин.
Е да, ама не
19.
allbi -
няма как да знаем
12.10.2009 15:19
12.10.2009 15:19
и пак стигам до там
деца отгледани с любов нама как
да затънат нацяло ...
нормално е да минат през тези кризи
но да успея да се осъзнаят ...
мога само да се радвам, че мойте синове са пораснали!
Не искам да критикувам съвременото поколение, нито децата, нито родителите...
Крушката си има опашка!
Поздрави за написаното!
цитирайНе искам да критикувам съвременото поколение, нито децата, нито родителите...
Крушката си има опашка!
Поздрави за написаното!
Не знам, аз пуша, жена ми пуши. Винаги сме пушили, всеки половин кутия на ден.
Синът ни никога не е пушил. И как стават тия работи ?
цитирайСинът ни никога не е пушил. И как стават тия работи ?
Как снижиш контрола и са се заредили с бира и цигари. Абе и ние бяхме същите, ама времената бяха други. Вместо мутри имаше милиционери и вместо наркотици- Феникс и БТ.
цитирайНяма верен или неверен път, Бени, за всек ие индивидуално. Въпросът е да се уцели, ама си е трудно...
цитирайне мисля че е само до съвременното поколение.Мисля,че винаги я е имало пропастта между поколенията.Затруднената и изкривена комуникация.
цитирайероятностте го иставили сам да вземе решение, без да го притискате.
цитирайопределено бяхме същите. Бунтът на подрастващите си е нещо нормално, закономерно дори.
цитирайтрудно и още как...макар че на пръв поглед изглежда безумно лесно и просто.
цитирай
28.
анонимен -
Да,
13.10.2009 10:34
13.10.2009 10:34
Поредният безнадежден разказ. Съзвучен с безнадеждната ни държава>Ккоято ще остане такава. Ако не се опитваме да променим нещата. Като първо започнем от себе си.
цитирайне, не мисля че е безнадежден. Просто единственото, което ни е нужно е да се погледнем отстрани, без да си казваме-аз не съм такъв.
цитирайБлаженни години...ех, всички сме били деца и знаем каква е тръпката да изпушиш една цигара, но така че вашите да не разберат. А сега, май бавно и без да усетим дори, сме минали от другата страна на барикадата. Направи ми впечатление, че като мина близо до някое училище и видя 13-14 годишни с цигари и бира и се ужасявам. Какзвам се, леле, не са ли твърде малки?! А когато аз бях колкото тях това си беше нормално или поне на мен така ми изглеждаше. Всяко поколение живее с идеята, че те са били по-добри от следващото, а сегашнита деца... ужас! А всъщност и бабите и дядовците ни са правили щуротии, може би не точно да пушат, но други неща, но сега в спомените им е останало само, че са били много по-дисциплинирани и добри от нас. А дали е точно така? :-))
цитирайКато във всяко поколение има и добри, и лоши тийнейджъри. Тази възраст е трудна, минали сме и ние по този път, но сега ако проблемът е само цигарите, пак добре. Мен лично ме е страх от наркотиците. Направо си е много страшно!
цитирай..винаги ми е изглеждало смешно,когато родителите прекалено много му мислят:"Направих ли грешка?" или "Как да им го кажа?" ... аз винаги съм общувала с родителите си съвсем естествено и съм споделяла почти всичко с тях.А това,което не съм не е било нещо тайно,просто нещо лично.Хората трябва да научат децата си на съвсем други неща от това да не пушат и пият.Трябва да ги научат да бъдат добри,разбиращи,да създадат ценностна система и да избегнат тази,която оформя телевизията например...трябва да им четат приказки,когато са малки,а когато пораснат просто да говорят с тях,без излишни драматизации,защото така и детето започва да възприема общуването с родителите си като нещо ненормално.Научат ли се на това - те сами ще се контролират,сами ще разбират кое не е добре за тях.И в крайна сметка ако все още искат да пушат - нека си пушат.Но няма да са започнали на 12г. - това е гарантирано.Няма никакъв,ама НИКАКЪВ смисъл да казваш на едно дете "Не пуши,не пий!" и прочее тъпи заповеди.Нито пък има смисъл да го ВЪЗПИТАВАШ,да му налагаш някакъв твой си модел за живота и то да пропуши,защото го потискаш хаха.Най-добре е да бъдат НАСОЧВАНИ към едно,а не към друго.Когато едно дете прочете "Пипи" излиза навън и става нещотърсач,а когато гледа вип брадър излиза навън полусъблечено,защото и преслава прави така.Родителите и всички останали възрастни хора трябва да проумеят - децата не са растения,не са по-глупави - те имат собствен свят,живеят в него и сами взимат решения.Не можете да им заповядате,можете само да им покажете хубавото,за да се стремят сами към него! ...
Поздрави за поста,Бени!Красиво описание на момичето!Наистина красиво и нежно.
После ще ти постна едно мнение от един мой стар приятел - Дени Дидро.Защото не ми се иска да го цитирам по памет .. :)
цитирайПоздрави за поста,Бени!Красиво описание на момичето!Наистина красиво и нежно.
После ще ти постна едно мнение от един мой стар приятел - Дени Дидро.Защото не ми се иска да го цитирам по памет .. :)
много ми хареса-Когато едно дете прочете "Пипи" излиза навън и става нещотърсач,а когато гледа вип брадър излиза навън полусъблечено
Мъдра си!
цитирайМъдра си!
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора