Прочетен: 3590 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2009 12:59
Събуждам се, тъмно е. Някакъв страх минава през сънените ми мисли, след което чувам равномерното ти дишане и се успокоявам. Студено е, инстинктивно понечвам да се пъхна под завивката ти и онова чувство на страх отново ме залива, като стихия. Стяга ме под лъжичката. Разсънва ме. Присядам на леглото и те гледам.
Всъщност така си се увил, че се вижда само косата ти. Иска ми се да я погаля, да я разроша. Тъпо е. Не защото не мога да го направя. Мога. Знам, че не трябва да го правя, защото да обичаш някого означава да го разбираш дори, когато не го разбираш. Да уважаваш желанията му дори, когато са неуважителни и от тях боли. А наистина боли.Толкова силно боли, че тези дни не слагам сутиен. Защото ако и той ме стегне вероятността да спра да дишам е огромна. Гледам те и си спомням…връщам се назад в онези дни, в които.... Помниш ли ...? Е, може би не помниш. Как се помнят толкова много спомени, толкова много обещания, толкова много споделяности. Времето не прощава. Натрупва грешки и грехове и прави компромисите невъзможни и нежелани. Всъщност най-вече ги прави нежелани. Щеше да е честно отдавна да сме се изчерпали, намразили и сега, като те гледам в тъмното, да изпитвам облекчение. Това би било толкова лесно. Обаче от друга страна, животът никога не е честен и защо трябва да очаквам сега да е и да ми предложи лесния, безболезнения и полезен изход от ситуацията. Знаеш ли – вчера гледах един филм. Да, тогава, когато ти се занимаваше с твоите си неща, а после заваля. Та в този филм, един такъв типично женски (както би го определил ти), се бяха опитали да хванат мъжката и женската гледна точка върху вечните тя-той взаимоотношения. Щеше да е хубаво да го гледаме заедно. Не, не че филмът беше нещо уникално, но би ти дал възможността да ми кажеш - ето, виждаш ли...виждаш ли! Даммм, такива сме ние жените, едни ненужни анализаторки - на думи, на дихания, на някакви измислени, уж уловени, знаци. Ето, сега вместо да спя, седя и те съзерцавам и се отдавам на възвишена патетика, породена от нищото. А ти се усмихваш на сън. И знам, че ако се сгуша в теб, ръцете ти ще ме обгърнат като нежно одеало и онези спомени, за които ти говоря, ще се превъплатят в едно едничко чувство. И най-вероятно ще заспя. Толкова е просто. А аз седя и се страхувам. От? Най-вероятно от нещо, което блуждаещите ми мисли създават на кръстопът. От неясното преследване на някаква неясност. От собствената ми илюзия за много несбъднати илюзии, от очаквания, които всъщност не съм очаквала, от двата рафта, за които нямам снимки. От пътя, по който се връщам . Всъщност - от себе си. Трябва ли да будувам, за да разбера, че най-сложните неща всъщност са най-прости и когато постелята е топла най-добре е да се сгушиш в ръцете, които ти предлагат прегръдка. А аз бях приготвила белезници....
Лека нощ!
Същественото е,че балтаейки се с неопределени душевълнения често изпускаме доста определени неща.
Всъщност-на мен цял ден ми е сънено :-))
25.05.2009 19:08
26.05.2009 09:15
Ако пак се събудиш през нощта или се гушни в него или го събуди, недей да мислиш, вредно е.
13.06.2009 19:40
превод: templier
Ти си спиш през нощта.
Аз пък будна лежа.
Щом те видя заспал
ме обзема печал.
Лицето със затворени очи
и едро тяло,проснато встрани,
са смешна гледка,
но от нея ме боли.
И ето - изведнъж избухва смях.
Насън ти смееш се със глас.
Къде ли всъщност си сега ?
И накъде ли завървя ?
Със друга може би жена
в далечна някоя страна
и може би със нея ти
на мен присмиваш се така...
Ти си спиш през нощта.
Аз пък будна лежа.
Щом те видя заспал
ме обзема печал.
Когато спиш,
не знам обичаш ли ме вече.
Тъй близо си,
а чувстам те така далечен.
Към теб притискам голото си тяло,
но все едно не съм във тази стая.
Сърцето ти обаче чувам там.
Дали за мене то сега тупти не знам.
Бих искала завинаги да спре,
да спре да бие твоето сърце,
ако се случи просто някой ден
ти вече никога да не обичаш мен...
Ти сънуваш през нощта.
Будна аз до теб лежа.
Гледам как сънуваш ти
и избухвам във сълзи.
И ето,че отново иде ден.
Ти се събуждаш
и усмихваш се на мен.
Усмихваш се със слънцето така,
че аз не мисля вече за нощта.
И все едно и също казваш ти:
"Прекара ли добре нощта ?"
Аз отговарям както и преди:
"Да,mon cheri,
успях добре да се наспя.
И както всяка друга нощ
до мен в съня ми беше ти..."
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора