Постинг
02.09.2011 11:13 -
Родителски раз-мисли - за очаквания и разочарования
Чета ТОВА и си казвам - Боже, аз ли съм го писала? Не, не съм, Илена Горанова е, но бих искала да бях аз, можеше да съм аз - дотолкова отговаря на собствените ми разбирания за отношенията деца - родители.
Много често съм разсъждавала за онези родители които прехвърлят несбъднатите си надежди на плещите на своите потомци, и изискват от тях да станат балерини, футболни звезди, или хирурзи. и съм си задавала въпроса - аз ли греша, когато не очаквам детето ми да ме повтори или пък още повече - да изпълни моите нереализирани планове?
Миналата година, когато трябваше да се кандидатства след седми клас, всички ме съветваха да прекратя спортната дейност на дъщеря си и да наблягам на денонощни уроци.Сутрин - математика, на обяд-български, вечерта - български с математика, в свободното време-английски. Не го направих, в резултат на което една учителка ме изгледа с презрение, от което струеше тонове порицание за родителската ми безотговорност и промълви - вие си решавате.
Да, така се оказва - ние, родителите, решаваме. И винаги го правим, водени от желанието да направим най-доброто за децата си, до степен понякога да забравяме, че най-доброто от наша гледна точка на пораснали, не винаги е най-доброто за тях. Че осъзнаването на собствените ни житейски грешки и пропуснати възможности, не означава че можем и трябва да им налагаме някакъв път, по който те не желаят да вървят.
Е не, не говоря ,че трябва да ги оставим сами да се лутат в храсталаците, без фенер и без указания.
Просто...понякога забравяме, че те са отделни личности, със свой характер, свои нагласи, свои таланти, свои мечти. И вместо да им помагаме да ги развиват ние се опитваме да ги вкараме в диамантената рамка на собствената ни представа.
Да, те са наши, но не собственост.
Преди време у дома си говорехме за бъдещето и съпругът ми посъветва дъщеря ни да стане зъболекар. Много доходоносна и переспективна професия била. Задавих се с кафето, от което отпивах.
Та тя е толкова...витална, динамична, експресивна и никак ама никак не я виждам като зъболекар. Но явно той я виждаше...
Една пък приятелка пък ми плака на рамото, че синът й решил да се занимава с археология.
Какво ще я прави тази археология? "- проплака..."Вместо да стане един адвокат, знаеш колко добре са поставени днес адвокатите. Или пък...програмист"
Е, той решил да става археолог и тя е разочарована.
Наистина винаги казваме, че децата са смисълът на живота, но прекаленото вторачване в тях, прекалените очаквания, с които ги натоварваме, дали им помагат или им пречат? Дали помагат на нас самите? Дали разочарованието от тях не е всъщност разочарование от нас самите.
Защото, казват, за грешките на децата винаги са виновни родителите. Всъщност - и аз го казвам
Много често съм разсъждавала за онези родители които прехвърлят несбъднатите си надежди на плещите на своите потомци, и изискват от тях да станат балерини, футболни звезди, или хирурзи. и съм си задавала въпроса - аз ли греша, когато не очаквам детето ми да ме повтори или пък още повече - да изпълни моите нереализирани планове?
Миналата година, когато трябваше да се кандидатства след седми клас, всички ме съветваха да прекратя спортната дейност на дъщеря си и да наблягам на денонощни уроци.Сутрин - математика, на обяд-български, вечерта - български с математика, в свободното време-английски. Не го направих, в резултат на което една учителка ме изгледа с презрение, от което струеше тонове порицание за родителската ми безотговорност и промълви - вие си решавате.
Да, така се оказва - ние, родителите, решаваме. И винаги го правим, водени от желанието да направим най-доброто за децата си, до степен понякога да забравяме, че най-доброто от наша гледна точка на пораснали, не винаги е най-доброто за тях. Че осъзнаването на собствените ни житейски грешки и пропуснати възможности, не означава че можем и трябва да им налагаме някакъв път, по който те не желаят да вървят.
Е не, не говоря ,че трябва да ги оставим сами да се лутат в храсталаците, без фенер и без указания.
Просто...понякога забравяме, че те са отделни личности, със свой характер, свои нагласи, свои таланти, свои мечти. И вместо да им помагаме да ги развиват ние се опитваме да ги вкараме в диамантената рамка на собствената ни представа.
Да, те са наши, но не собственост.
Преди време у дома си говорехме за бъдещето и съпругът ми посъветва дъщеря ни да стане зъболекар. Много доходоносна и переспективна професия била. Задавих се с кафето, от което отпивах.
Та тя е толкова...витална, динамична, експресивна и никак ама никак не я виждам като зъболекар. Но явно той я виждаше...
Една пък приятелка пък ми плака на рамото, че синът й решил да се занимава с археология.
Какво ще я прави тази археология? "- проплака..."Вместо да стане един адвокат, знаеш колко добре са поставени днес адвокатите. Или пък...програмист"
Е, той решил да става археолог и тя е разочарована.
Наистина винаги казваме, че децата са смисълът на живота, но прекаленото вторачване в тях, прекалените очаквания, с които ги натоварваме, дали им помагат или им пречат? Дали помагат на нас самите? Дали разочарованието от тях не е всъщност разочарование от нас самите.
Защото, казват, за грешките на децата винаги са виновни родителите. Всъщност - и аз го казвам
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Албенка,
02.09.2011 11:21
02.09.2011 11:21
май най-добре е децата ни да станат Хора. Обаче, за жалост, това "занятие" тук и сега е доста девалвирало. И резИлтатите са налице....
цитирайМоите са още малки, дано не се отметна след време :)
Около мен е пълно с хора, учили езици, а не математика, защото така искали родителите им, или завършили икономика вместо химия, по същата причина. И сега само чакат да стане 5 часът, за да заживеят истинския си живот. А работата претупват.
За едно нещо съм безкрайно благодарна на майка ми - даде ми сама да си избера пътя в живота. И сега си харесвам работата, не броя минутите до 5 часа.
Вярвам и в друго - всяка работа може да бъде доходоносна и престижна, ако влагаш душата си в нея. Но пък как да влагаш душата си в занаят, наложен ти от амбициите и несбъднатите мечти на мама и тате?
цитирайОколо мен е пълно с хора, учили езици, а не математика, защото така искали родителите им, или завършили икономика вместо химия, по същата причина. И сега само чакат да стане 5 часът, за да заживеят истинския си живот. А работата претупват.
За едно нещо съм безкрайно благодарна на майка ми - даде ми сама да си избера пътя в живота. И сега си харесвам работата, не броя минутите до 5 часа.
Вярвам и в друго - всяка работа може да бъде доходоносна и престижна, ако влагаш душата си в нея. Но пък как да влагаш душата си в занаят, наложен ти от амбициите и несбъднатите мечти на мама и тате?
Свестни са ни децата, ние им вменяваме разни неща...
цитирайнещо,което не желаят или нямат възможностите.
Даже съм им казвала,че ако искат могат да бъдат и зидари,дали ще учат висше или не - важно е да не са безделници.
Поздрави !
цитирайДаже съм им казвала,че ако искат могат да бъдат и зидари,дали ще учат висше или не - важно е да не са безделници.
Поздрави !
винаги съм се изумявала от хора, които нареждат "ма какво ще я прави таз археология, да беше станал един адвокат" или "и какво ще правиш като я завършиш тая славянска филология"...даже едно време един тъпак от тийн форум ми обясняваше как трябвало да се учи нещо нормално, а не "да се заробваш с филология" ...хах. Ами какво ще правя аз с филологията? А той с археологията? Точно това, което би правил и един правист или зъболекар - каквото дойде. Никъде не е написано,че като завършиш право или медицина ще бъдеш добър или че ако си добър ще успееш да направиш така,че да печелиш много. Ако пък не искаш да го учиш е гарантирано,че нищо няма да излезе от цялата работа. Никъде не е написано,че от археология и филология се печелят по-малко пари... никога не се знае какво ще се случи. Пазарът вече е пренаситен с адвокати и лекари - повечето посредствени, които изобщо не се занимават по специалността си. А когато имаш желание за нещо, когато обичаш да го правиш, когато ти е призвание... винаги ще намериш начин да се изявиш в дадената област. Така че можеш да кажеш на твоята приятелка да спре да се вайка и да се замисли колко от 300-те човека поток прависти РЕАЛНО ще успеят да се реализират. Животът е непредсказуем, бе хора! Защо все го забравяте?! И аз първо щях да следвам журналистика, после психология...нещата се нареждат накрая и никого не питат - нито родителите, нито децата :)) Поздрав,Бени!
цитирайСинът ми,който вече е на 30,чакайки ме на входната врата да обяснявам на детето,че ще се прибера след 5-10 мин. притеснена от факта, че го оставям сам, ми каза "Мамо, като гледам как се държиш с него, се чудя как сме станали хора със сестра ми!" Истината е,че трябва да се възпитават с много любов.Да знаят,че винаги могат да разчитат на теб,каквото и решение да вземат.
цитираймного е важно да работиш това, което харесваш и да се чувстваш осъществен. Мисля си,че като родители сме длъжни да се опитваме да опознаваме децата си и да им позволяваме да развиват интересите и желанията си.Много е важно.
цитирай"Какво ще правя в този живот?Ето Таня/приятелката й/ умее да рисува и ще кандидатства с изпит по рисуване.Мен нищо не ме влече...След това ходиха на уроци по математика и двете-по тяхно желание.5,75 й беше изпитната оценка.Приеха я в строителния техникум.Заради нашите напътствия да се изреждат специалностите първо с английски,не можа да влезе в паралелката с архитектура,но и нейната "геодезия,картография и фотограметрия" й даваше възможност за реализация.Така,че нищо чудно и зъболекар да си имате скоро;)
цитирайТи си едно слънчице:-)))))Ама какво ще я правиш тази славянска филология?:-))))
Така е-човек трябва да слуша сърцето си и да търси себе си, а не някой друг у себе си, тогава нещата се нареждат. А и друго си е като идеш в Хърватска да прочетеш менюто в оригинал:-)))
Добър избор си направила, чуден!
цитирайТака е-човек трябва да слуша сърцето си и да търси себе си, а не някой друг у себе си, тогава нещата се нареждат. А и друго си е като идеш в Хърватска да прочетеш менюто в оригинал:-)))
Добър избор си направила, чуден!
:-))))Нямам против зъболекар...щото и без това ме е шубе,така ще мога да си капризнича на воля :-)))Моята пък се тръшна за френски, ей я на-учи френски сега..Ама труден бил...еее...тя си го избра :-)))
цитирайТака си е, подкрепата е същественото нещо, да чувстват, че винаги има на кого да разчитат.аз на моята съм й казвала - и чистачка да станеш, не е срамно, ще те обичам, обаче помисли дали това са ти целите:-))))
цитирайve6titsa написа:
!!!!!!!Синът ми,който вече е на 30,чакайки ме на входната врата да обяснявам на детето,че ще се прибера след 5-10 мин. притеснена от факта, че го оставям сам, ми каза "Мамо, като гледам как се държиш с него, се чудя как сме станали хора със сестра ми!" Истината е,че трябва да се възпитават с много любов.Да знаят,че винаги могат да разчитат на теб,каквото и решение да вземат.
benra написа:
Свестни са ни децата, ние им вменяваме разни неща...
Да, права си. Вменяваме им да са отговорни, честни и човечни. Ако и ние сме хора де....
с тоя френски цял живот не мож' се пребори :)
цитирайаз също отдавна се отказах от родителските си амбиции. Непрекъснато повтарям, само да е жив и здрав. Те са находчиви, умни, мисля, че ще се оправят. И без това учат толкова излишни неща. Знам, че не могат да се ориентират, редно е да им се подскаже нещо, но не да се иска на всяка цена. Моят син непрекъснато му повтарям, първо научи езици, след това каквото стане, едва сега разбра ползата от моето искане. Нонстоп играят на компютъра с деца от различни страни и съвсем свободно говори английски. В днешния свят трябват очи и уши. Аз лично не си спомням примерно висшата математика някъде да ми е влязла в употреба. Е примерно с формулата PRна квадрат си крояхме клош поли като по-млади, но интеграли и детерминанти не са ми влизали в употреба. Усмивки от мен и хубави празници!
цитирайживи и здрави най-вече! Много ме разсмя с тази формула за клоша:-)))Хубави празници и на теб!
цитирайИ толкова. Ставаш някакъв спесиалист. До професионализма обаче има още дълъг път.
И целия зор, за да станеш добър наемник. Високо платен. Та ако си зъболекар, при общуване с филолозите най много те впечатляват зъбите им.
Образованието формира обаче един по всеобхватен, аналитичен начин на мислене. Което е ценното за мен, понеже го прилагаш ежедневно във всичките си действия.
Иначе - ходенето на училище не е като скитане под дъжда. Дъждът със сигурност ще те намокри, но училището ... :)
цитирайИ целия зор, за да станеш добър наемник. Високо платен. Та ако си зъболекар, при общуване с филолозите най много те впечатляват зъбите им.
Образованието формира обаче един по всеобхватен, аналитичен начин на мислене. Което е ценното за мен, понеже го прилагаш ежедневно във всичките си действия.
Иначе - ходенето на училище не е като скитане под дъжда. Дъждът със сигурност ще те намокри, но училището ... :)
Няма училище за родители, нито за децата им, освен животът, който май е единственото такова:), а да , и методът "проба-грешка":)
Мисъл на Един от многото:)
цитирайМисъл на Един от многото:)
Да ти споделя на чаша вино, когато бях в доста малък, първаа ми оценка по математика беше 2. Втората също. Майка ми се вбеси и ми тегли еди як ... не... ЯК бой и и ме накара да науа наизуст алгебрата. Ревах и учих. Рецитирах учебника по зададени от майка ми въпроси : На Хта страница втория параграф кво гласи. След 3 месеца ми хареса. Оказа се че ми се отдава математиката. Само два месеца по късно започна поредицата от 6тици. По късно влязох в МГ, продължих като програмист и сега се смятам за един сравнително успял човек, благодарение на оня бой и зубкане. Та, в някои случаи родителите наистина знаят по добре кое е добро за детето.
цитирайтака е-образованието ти дава специалност, а до професионализма има още път за вървене.Образованието е нужно и важно именно поради това, което отбелязваш и ти-дава аналитизъм на мисленето и способност за структуриране и извличане на есенцията, както и за обработване на знания и познания. Но не е ли едно образование по-ефективно, когато е придобито с желание и вътрешна основа?
цитирайпроба-грешката е за децата, за родителите грешките по-често са лошо нещо. Поздрави!
цитирайОтпивам от кафето и си мисля-можеше и вино да е...в10?:-)))
Мисля че твоят случай е ярка илюстрация на ситуация, в която родителят познава добре детето си и неговите способности. Просто майка ти е знаела, че си математик и,че двойката си е за ЯК бой :-))))
цитирайМисля че твоят случай е ярка илюстрация на ситуация, в която родителят познава добре детето си и неговите способности. Просто майка ти е знаела, че си математик и,че двойката си е за ЯК бой :-))))
23.
masterpiece08 -
Но да се насажда
03.09.2011 10:57
03.09.2011 10:57
предубеждение у децата към дадени професии поради лична неосведоменост,
неприязън или тесногръдие, ей така по дифолт, е една от най-често разпространените родителски грешки:)
цитирайнеприязън или тесногръдие, ей така по дифолт, е една от най-често разпространените родителски грешки:)
Доколкото знам, БЕНРА, родителите са хора и правят грешки, това че са зрели, не значи непременно да вземат "зрели" решения:) затова, за да няма грижи, оставяш децата да вземат всякакви решения сами и да се парят на котлоните на фурната... ако ти стиска, според мен няма такива родители:) и така на татък:)
Поздрави и на теб!:)
цитирайПоздрави и на теб!:)
Децата са чудесни, трябва просто повече да ги слушаме и наблюдаваме. Най-любими са ми педагози дето ме гледат укорително. Сина ми тази учебна година му е последна и му давам абсолютното право да избира, аз съм длъжна единствено да го информирам достатъчно за всичко, защото мрежата изкривява информацията. Седми клас не сме ходили на никакви уроци и детето се справи прилично - 5 по математика и 4,66 по български и влезна по първо желание. Толкова. Малката като беше в яслата, една госпожа ме преследваше -"Как е възможно, тя пее толкова добре, трябва да я запишете в детски хор". Е сори, моите деца са нормални, а не гениални, с което безспирно се гордея. Децата имат усет за нещата, който ние отдавна сме изгубили, трябва да им дадем шанс.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора