Прочетен: 2753 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2009 16:39
Какво ли прави той?!Дали снегът му напомня за мен?
Докато ръката ми, подвластна на обзелите ме емоции, дращи по листа изведнъж се сещам:
- Аз май не му казах за снощи, голяма съм патица, я да му звънна!
Набирам номера му и се усмихвам на представата как телефонът му мяука с моят глас:
- Скъъпииии, търси те жена тиии!!!
Дори виждам скъпият как си рови нервно в джоба, а останалите мъже се споглеждат завистливо, дори си намигват. Ех, тези мъжки колективи!
Вече трябва да го е извадил и да ме вижда как му се усмихвам - сложил си е най-ухилената ми снимка, душичката.
Вдига го :
-Кажи!
- Здрасти, коте, кво си прайкааааш?
- Работя, кажи! - гласът му звучи точно като за четири следобед, а като фон се чуват гласове. Горкичкият, по това време му е най-голямата лудница, може и да има заседание, а може би е при клиент...Милото ми работливо мече!
- Мечо, знаеш ли, сега се сетих да ти кажа....
правя една драматична пауза, за да се настрои подходящо за важното нещо, което предстои да му кажа. А и да им даде знак да млъкнат, какво е това неуважение към чуждите разговори не мога да разбера.
- Да..? - подканва ме мечо, много мечешки при това, а гласовете почти го заглушават. Все пак започвам :
- милооо, тази нощ след като ти заспа и аз заспах и
сънувах те на бряг,
Но нямаше море
И нямаше река,
А само пясъци…
- Имам много работа, имаш ли нещо друго да ми кажеш? - гласът му е странен..., ама-ха! А и другите продължават да се надвищват
- Коте, коте, чакай само да ти кажа, всъщност
Не беше бряг,
Пустиня беше,
Но нямаше оазис-
Само пясъци.
- Тттт-и къъъде си? -провлачва думите, което издава нотка на леекинко безпокойство
- На работа съм, коте.- бързам да го успокоя -
Ох, ако знаеш колко работа имам и как ме боли глава, но си мислех за теб и за снощи и как
Сънувах те до мен,
Но мен ме нямаше,
Личаха си следите ми по пясъка
Ти беше сам-
Без море
Без река
Без оазис
Без мен…
В пустиня…
.....................правя отново лека пауза, не с цел драматичен ефект, а така ми се получава- от бързането да съм бърза ми е свършил дъхът.Трябва да се диша все пак.
- Коте??? - гласът му вече определено звучи категорично притеснено. Обаче шумът около него е стихнал .
- Скъпи, вярваш ли в сънища? - с пълни с въздух гърди довършвам аз и добавям максимално бързо:
- извинявайчетезадържахзнамче имашмногработано гледамкаквалиснегааутреесветивалентинисесетих
какснощитесънувах
Тъкмо се каня да добавя и:
- айдечаомилощетизвъннапослепак! - когато усещам, че от другата страна няма никой.
- Коте, мечо, съкровище...там ли си?
- ..............................
Е...няма да съм тъжна, Все пак котето работи , а аз съм една съобразителна жена. Усмихвам се доволно. Все пак успях да му разкажа съня си и да го разведря. Дано и Него му е харесал .Дали да не му звънна да го питам? Или пък да изчакам да си го прибере? Обичам да си представям как си го вади, как ме вижда усмихната и го вдига...
- Скъъпииии, търси те жена тииии
Я по-добре изпразнувайте Трифон Зарезан, след това положително ще се настрои за Свети Валентин.
Иначе аз до одеве рових за нощни снимки на Пловдив, че имах покана тази вечер да снимаме звездите и града през нощта... и тъй като има облаци, трябваше да направя нещо по въпроса .. :)
Глей колко сме прозаични,мм?
:)))
поздрави
а несъпрузите... те по друг начин откликват, ама ха! :)))
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора