Постинг
29.09.2009 13:54 -
Ухание на узряла есен
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 6663 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2009 09:45
Прочетен: 6663 Коментари: 18 Гласове:
10
Последна промяна: 30.09.2009 09:45
Виждаше я как се променя пред очите му. Блестящата й лешникова коса първо посърна, после къдриците се отпуснаха някак безчувствено над слабичките рамене. Самите рамене с всеки ден се привеждаха под тежестта на ежедневието или по-скоро- под безличността на ежедневието. Талията й оставаше все така тънка, но походката й беше загубила онази палава гъвкавост, която караше околните да затаяват дъха си, взирайки се дълго подире й.
- Задникът ми ме тегли надолу - казваше понякога тя, хвърляйки уж небрежен поглед в огледалото. После се засмиваше преднамерено звънко, но той усещаше горчивината на този смях. Знаеше, че трябва да каже нещо от сорта - глупости, страхотно дупе имаш или просто да я пошляпне одобрително, както правеше някога. Но не казваше нищо и не правеше нищо, просто извръщаше поглед. Предпочиташе да не среща очите й - някога толкова дълбоко тъмни, че създаваха чувството за необятност и сила. Сега бяха просто кафяви с малки пъстри точици в лявото око. Но навикът да примигва лекичко, когато се взира в нещо не беше изгубила. Примигването беше съвсем неуловимо, като летен полъх над застинали нивя, но той винаги го долавяше. Усещаше я как поема дълбоко въздух и после замира, сякаш открила някаква изумителна собствена вселена. В такива мигове цялото й лице се озаряваше от усещанията, които препускаха вътре в нея. Веднъж я беше попитал какво толкова гледа, но тя не му отговори. Просто не го чуваше. Не чуваше никого и нищо, потънала в съзерцанието си. После изведнъж тръсваше рязко глава, лешниковите й къдрици се разлюляваха, разпръсквайки аромат на узряла есен, и продължаваше сякаш нищо не е било. Но той виждаше как в дълбокото на очите й нещо чезнеше. Така започна да избягва погледа й, затова и може би не разбра кога в лявото й око са се появили черните точици. Но помнеше нощта, в която ги видя за пръв път. Беше една от онези летни нощи, в които тревата си отпочива от ласките на слънцето, а щурците флиртуват с мравките там някъде в притихналите ниви. Усети как нежността обгръща натежалите му като олово рамене, един лешников кичур докосна изпръгналата му страна, шептейки му - аз съм тук, не се страхувай. Ще отмине, ще отмине и това, ще се справим, заедно, аз съм тук. Усети как нещо отдавна забравено плъзва по вените му, избутвайки умората. Ръката й, полегнала на гърдите му запали огньове, устните им, натежали от жажда се впиха. Търсеха се и се намираха като изгубени деца, телата им се сплитаха и сякаш фойерверки бушуваха в душата му. Помнеше тази нощ. Помнеше и как тя се взираше в очите му с и нийните очи леко примигваха, като летен полъх над застиналия свят. Тогава видя за пръв път черните точици, но помисли, че звездите за се гмурнали в дълбокото на очите й, за да открият онази, нейната, вълшебната вселена. Не бяха звездите. Онази нощ беше толкова далечна, че му се стори направо далечно нереална и нещо го стегна.
- Хееей, ама ти си задремал...а аз съм готова. Хайде, обличай се, ще изпуснем венчавката - в гласа й нямаше и следа от упрек и този аромат...на узряла есен. Стана от фотьойла и се обърна . Тя стоеше точно пред него, в рамката на вратата. ЛЕшниковата й коса беше прибрана на тила и само един кичур се спускаше - немирен и някак си закачлив. Червената рокля описваше тънката й талия и обгръщаше стройните й крака чак до началото на прасеца - боже, какви крака имаше!
- Бягай в банята, а аз ще ти донеса костюма - направи няколко крачки към коридора. Дупето й се полюшна съблазнително . Боже, какво дупе имаше. Протегна ръка и тя се плъзна по лъскавата материя
- Еееей - успя да каже, докато останалите думи потъваха в дълбочината на общата им жажда . Видя я как се променя пред очите му и се почувства щастлив, защото знаеше причината.
- Задникът ми ме тегли надолу - казваше понякога тя, хвърляйки уж небрежен поглед в огледалото. После се засмиваше преднамерено звънко, но той усещаше горчивината на този смях. Знаеше, че трябва да каже нещо от сорта - глупости, страхотно дупе имаш или просто да я пошляпне одобрително, както правеше някога. Но не казваше нищо и не правеше нищо, просто извръщаше поглед. Предпочиташе да не среща очите й - някога толкова дълбоко тъмни, че създаваха чувството за необятност и сила. Сега бяха просто кафяви с малки пъстри точици в лявото око. Но навикът да примигва лекичко, когато се взира в нещо не беше изгубила. Примигването беше съвсем неуловимо, като летен полъх над застинали нивя, но той винаги го долавяше. Усещаше я как поема дълбоко въздух и после замира, сякаш открила някаква изумителна собствена вселена. В такива мигове цялото й лице се озаряваше от усещанията, които препускаха вътре в нея. Веднъж я беше попитал какво толкова гледа, но тя не му отговори. Просто не го чуваше. Не чуваше никого и нищо, потънала в съзерцанието си. После изведнъж тръсваше рязко глава, лешниковите й къдрици се разлюляваха, разпръсквайки аромат на узряла есен, и продължаваше сякаш нищо не е било. Но той виждаше как в дълбокото на очите й нещо чезнеше. Така започна да избягва погледа й, затова и може би не разбра кога в лявото й око са се появили черните точици. Но помнеше нощта, в която ги видя за пръв път. Беше една от онези летни нощи, в които тревата си отпочива от ласките на слънцето, а щурците флиртуват с мравките там някъде в притихналите ниви. Усети как нежността обгръща натежалите му като олово рамене, един лешников кичур докосна изпръгналата му страна, шептейки му - аз съм тук, не се страхувай. Ще отмине, ще отмине и това, ще се справим, заедно, аз съм тук. Усети как нещо отдавна забравено плъзва по вените му, избутвайки умората. Ръката й, полегнала на гърдите му запали огньове, устните им, натежали от жажда се впиха. Търсеха се и се намираха като изгубени деца, телата им се сплитаха и сякаш фойерверки бушуваха в душата му. Помнеше тази нощ. Помнеше и как тя се взираше в очите му с и нийните очи леко примигваха, като летен полъх над застиналия свят. Тогава видя за пръв път черните точици, но помисли, че звездите за се гмурнали в дълбокото на очите й, за да открият онази, нейната, вълшебната вселена. Не бяха звездите. Онази нощ беше толкова далечна, че му се стори направо далечно нереална и нещо го стегна.
- Хееей, ама ти си задремал...а аз съм готова. Хайде, обличай се, ще изпуснем венчавката - в гласа й нямаше и следа от упрек и този аромат...на узряла есен. Стана от фотьойла и се обърна . Тя стоеше точно пред него, в рамката на вратата. ЛЕшниковата й коса беше прибрана на тила и само един кичур се спускаше - немирен и някак си закачлив. Червената рокля описваше тънката й талия и обгръщаше стройните й крака чак до началото на прасеца - боже, какви крака имаше!
- Бягай в банята, а аз ще ти донеса костюма - направи няколко крачки към коридора. Дупето й се полюшна съблазнително . Боже, какво дупе имаше. Протегна ръка и тя се плъзна по лъскавата материя
- Еееей - успя да каже, докато останалите думи потъваха в дълбочината на общата им жажда . Видя я как се променя пред очите му и се почувства щастлив, защото знаеше причината.
Защото лято се съдържа в лястовица - цял...
Не било в тиквите, ами в кратуните
Капки акварел-32 Отдалеченост
Не било в тиквите, ами в кратуните
Капки акварел-32 Отдалеченост
Их, щастливец!
Сънят му станал реалност!
Браво, Бени - трябва да има описани и хубави моменти!
:)
цитирайСънят му станал реалност!
Браво, Бени - трябва да има описани и хубави моменти!
:)
2.
анонимен -
Ех, тези лешникови кичури!
29.09.2009 14:30
29.09.2009 14:30
Щастието има особен аромат през есента!Щастливци!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
ами, най-вече-трябва да си създаваме хубави моменти.
цитирайПоздрави и на теб!
цитирай(мучи тихичко от възторг)
Есен... за мен всичко есенно... Е, знаеш:-)
цитирайЕсен... за мен всичко есенно... Е, знаеш:-)
между другото твоите есени ми го докараха това ухание
цитирайУсетих аз нещо общо настроение. радвам се)))
цитирайУхание на узряла есен, ухание на жена, ... и на любов.
цитирайИзключително топло, Бени.... наистина е красиво, когато двама души успеят да запазят всичко това... Поздравявам те с тази песен
http://www.youtube.com/watch?v=BT_ZQdY0h8o&feature=related
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=BT_ZQdY0h8o&feature=related
Красиво ухание.
http://e-literatur.blogspot.com/
цитирайhttp://e-literatur.blogspot.com/
...винаги има и ще има хубав аромат... ;-)
Ако неси, аромата си отива бързо...като есента...
Поздрави за прекрасен пост!
цитирайАко неси, аромата си отива бързо...като есента...
Поздрави за прекрасен пост!
12.
анонимен -
MonteVerde
30.09.2009 11:46
30.09.2009 11:46
Бени, как беше в онази реклама за бира, в която героят мечтаеше морето да се превърне в бира-Ех, мечти, мечти. Но поне те са безплатни. Еееееееех.....
цитирай
13.
анонимен -
MonteVerde
30.09.2009 12:44
30.09.2009 12:44
Абе и аз си мечтая за такива работи ама.....Нямаш емотикони за да го изразя.
цитирайпоздрави!
цитирайблагодаря за страхотния поздрав!
цитирайинтересен сайт...
цитирайда така е, но влюбеността понякога изглежда изчезнала, заровена под купищата ежедневие
цитираймечтите понякога се сбъдват...еееех
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора