Постинг
12.03.2010 10:49 -
За непожеланите мисли и петъците
Автор: benra
Категория: Други
Прочетен: 5701 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2010 15:42
Прочетен: 5701 Коментари: 23 Гласове:
22
Последна промяна: 12.03.2010 15:42
Денят се раждаше в процепа на пердето. Раждаше се слънчев, предпролетен, петъчен. Капчуците весело се освобождаваха от тежестта на зимата и кап-кап-кап - почукваха с нежна мокрота по теметата на минувачите. Кап кап кап....нежно? В никакъв случай. Усещането на мокра капка стичаща се по врата е толкова неприятно, колкото и подхлъзването на заледения сутрешен тротоар. Но не и в петък, не и днес.
Готвех се за излизане, дооправяйки самодоволно взряна в огледалото последните детайли от привидната си безупречност, когато една щураща се из главата ми, като безпризорница, мисъл ме втрещи, вцепени ме направо.(Бих могла да ползвам и думата осени, но би била крайно неточна).
"Ти си демоде" - изкрещя мислата, изгледа ме гневно, дори ми си стори, че леко ме оскуба. Де Мо Де - натърти и изплези език .
Аз такива мисли обикновено ги отминавам с презрителна недоверчивост, особено в петък, затова се фръцнах като манекенка, токчетата леко ме подхлъзнаха (отбелязах си наум да внимавам, когато се фръцкам върху мрамор), отметнах кичура, който закриваше дясното ми око и й намигнах надменно :"А, а..А?" . Най-вероятно това беше някаква заспала мисъл, недокосната още от свежата утрин , непогалена от слънчевите лъчи, неналюбена от деня. Има ги такива мисли, но аз съм се научила бързо бързо да ги вкарвам в релси. Да, ама не, не и този път, не и тази мисъл. ! "Ти си демоде" -продължаваше да скандира и о, да - определено ме оскуба! Съвсем будна мисъл си беше и то лошо събудена, сърдита, без настроение.
Има мисли, които препускат и не можеш ги улови, има други, които те съпровождат навсякъде, има трети -нежни и успокояващи,четвърти, пети..мисли да искаш. Мисъл-нахалница. Така ги наричам тези мисли, които ти гониш, а те се връщат загнездвайки се трайно в главата ти, та чак в душата ти. Тази беше точно от този вид - нахална, сърдита и нетактична. "Ти си...." - подхвана отново, крещейки пронизително. Не я оставих да довърши, в крайна сметка всяка мисъл е длъжна да се аргументира. Поне моите мисли така са научени. Не може просто така да ми размахва назидателно пръст. Крайно неетично е. Седнах, кръстосах прасец връз прасец, разясних й правилата търпеливо, като междувременно друга мисъл ми шептеше в лявото ухо, че ако пушех, в този момент една цигара би ми стояла чудесно. Полата ми, впита и очертаваща, леко се беше понагънала и аз я пригладих, нали не пуша - ръцете ми бяха свободни. "Дали пък линията й е неуместна?"...Ехидният смях в главата ми ме изнервяше. Дяволската мисъл се кикотеше, вече истерично: Каква пола, каква визия, какви тинтири-минтири, какви плоскомислия. Трябвало да стачкувам против увеличаване на здравната вноска! Да искам импийчмънт на президента! Да сваля правителството или най-малкото да предизвикам оставката на финансовия министър! Доволството ми във времена на икономическа криза и политическа нестабилност било нелепо, абсурдно. Не ми отивало, никак! Плюс това давала ли съм си сметка какво се случва в съседна Гърция? Давала ли съм си сметка, а, а ? Какви поли, какви силуети...???Трябвала ми промяна - сега, веднага!
Не знам откъде ги извади мисълта тези трансперанти, но ми ги опна в главата, заби ги между първия и втория мозъчен дял, ама с такъв замах ги заби, че подскочих така, както си бях с кръстосани прасци.
"Стачка, Импийчмънт, оставка, промяна"-крещеше неконтролируемо мислата, сякаш бяхме 1997, февруари. "Бъди в крак с времето!Бъди модерна, свали нелепите токчета, Изтрий глупавата си усмивка, вземи мегафона и бегом пред парламента, пред президенството, на площада! Ти си обществото, ти си гражданското общество, събуди се, вземи се в ръце!!!
Дотегна ми, ама много ми дотегна...Слънцето гъделичкаше врата ми и малките косъмчета му отвръщаха кокетно. Отнякъде вятърът довя аромат на прясносварено кафе!мммм...."По дяволите, закъснявам!"-споменът за срещата ми в 9 разкъса лозунга "Недоволството е мое мото".
Грабнах си чантата и затръшнах вратата точно в момента, в който досадницата се опита да се насади на рамото ми, врякайки - напред към промяната. Чух леко изохкване и настана Тишина, блажена и безмисловна. Усмихнах се и по навик оправих полата си . Без-упречна- намигна ми огледалото в асансьора!
Да не гледам телевизия рано сутрин и късно вечер - отбелязах в аджентата.
- Не, благодаря - отрязах категорично, но с финес вестникаря, опитващ се да набута поредния ежедневник в ръката ми - не употребявам...вече.
Петък е, а аз - Без-упречна!
Готвех се за излизане, дооправяйки самодоволно взряна в огледалото последните детайли от привидната си безупречност, когато една щураща се из главата ми, като безпризорница, мисъл ме втрещи, вцепени ме направо.(Бих могла да ползвам и думата осени, но би била крайно неточна).
"Ти си демоде" - изкрещя мислата, изгледа ме гневно, дори ми си стори, че леко ме оскуба. Де Мо Де - натърти и изплези език .
Аз такива мисли обикновено ги отминавам с презрителна недоверчивост, особено в петък, затова се фръцнах като манекенка, токчетата леко ме подхлъзнаха (отбелязах си наум да внимавам, когато се фръцкам върху мрамор), отметнах кичура, който закриваше дясното ми око и й намигнах надменно :"А, а..А?" . Най-вероятно това беше някаква заспала мисъл, недокосната още от свежата утрин , непогалена от слънчевите лъчи, неналюбена от деня. Има ги такива мисли, но аз съм се научила бързо бързо да ги вкарвам в релси. Да, ама не, не и този път, не и тази мисъл. ! "Ти си демоде" -продължаваше да скандира и о, да - определено ме оскуба! Съвсем будна мисъл си беше и то лошо събудена, сърдита, без настроение.
Има мисли, които препускат и не можеш ги улови, има други, които те съпровождат навсякъде, има трети -нежни и успокояващи,четвърти, пети..мисли да искаш. Мисъл-нахалница. Така ги наричам тези мисли, които ти гониш, а те се връщат загнездвайки се трайно в главата ти, та чак в душата ти. Тази беше точно от този вид - нахална, сърдита и нетактична. "Ти си...." - подхвана отново, крещейки пронизително. Не я оставих да довърши, в крайна сметка всяка мисъл е длъжна да се аргументира. Поне моите мисли така са научени. Не може просто така да ми размахва назидателно пръст. Крайно неетично е. Седнах, кръстосах прасец връз прасец, разясних й правилата търпеливо, като междувременно друга мисъл ми шептеше в лявото ухо, че ако пушех, в този момент една цигара би ми стояла чудесно. Полата ми, впита и очертаваща, леко се беше понагънала и аз я пригладих, нали не пуша - ръцете ми бяха свободни. "Дали пък линията й е неуместна?"...Ехидният смях в главата ми ме изнервяше. Дяволската мисъл се кикотеше, вече истерично: Каква пола, каква визия, какви тинтири-минтири, какви плоскомислия. Трябвало да стачкувам против увеличаване на здравната вноска! Да искам импийчмънт на президента! Да сваля правителството или най-малкото да предизвикам оставката на финансовия министър! Доволството ми във времена на икономическа криза и политическа нестабилност било нелепо, абсурдно. Не ми отивало, никак! Плюс това давала ли съм си сметка какво се случва в съседна Гърция? Давала ли съм си сметка, а, а ? Какви поли, какви силуети...???Трябвала ми промяна - сега, веднага!
Не знам откъде ги извади мисълта тези трансперанти, но ми ги опна в главата, заби ги между първия и втория мозъчен дял, ама с такъв замах ги заби, че подскочих така, както си бях с кръстосани прасци.
"Стачка, Импийчмънт, оставка, промяна"-крещеше неконтролируемо мислата, сякаш бяхме 1997, февруари. "Бъди в крак с времето!Бъди модерна, свали нелепите токчета, Изтрий глупавата си усмивка, вземи мегафона и бегом пред парламента, пред президенството, на площада! Ти си обществото, ти си гражданското общество, събуди се, вземи се в ръце!!!
Дотегна ми, ама много ми дотегна...Слънцето гъделичкаше врата ми и малките косъмчета му отвръщаха кокетно. Отнякъде вятърът довя аромат на прясносварено кафе!мммм...."По дяволите, закъснявам!"-споменът за срещата ми в 9 разкъса лозунга "Недоволството е мое мото".
Грабнах си чантата и затръшнах вратата точно в момента, в който досадницата се опита да се насади на рамото ми, врякайки - напред към промяната. Чух леко изохкване и настана Тишина, блажена и безмисловна. Усмихнах се и по навик оправих полата си . Без-упречна- намигна ми огледалото в асансьора!
Да не гледам телевизия рано сутрин и късно вечер - отбелязах в аджентата.
- Не, благодаря - отрязах категорично, но с финес вестникаря, опитващ се да набута поредния ежедневник в ръката ми - не употребявам...вече.
Петък е, а аз - Без-упречна!
Точно така!
Тия с вестниците са много зли.
Навсякъде вестничета,рекламки,брошурки...да ти се досере от кеф.
И всички ги четат,защото са безплатни,примерно.Как може ВСИЧКИ да четат подобни неща и то преди второто си кафе? Тъжна работа.
Поздрав,Бени! :Рр
цитирайТия с вестниците са много зли.
Навсякъде вестничета,рекламки,брошурки...да ти се досере от кеф.
И всички ги четат,защото са безплатни,примерно.Как може ВСИЧКИ да четат подобни неща и то преди второто си кафе? Тъжна работа.
Поздрав,Бени! :Рр
вероятно затъпявам, но трябва да ти кажа,че и телевизионните и вестникарските новини ме депресират. С опасност да ме обвинят,че като щраус си заравям главата в пясъка ще кажа-АМАН! Ми така де...петък е, а накъдето се обърнеш-импийчмънти, кризи, страхотии...и то дори преди първото кафе
цитирайЕй, ти имаш страшни очи, знаеш ли? :))) И пишеш страхотно :)
цитирайНаслади се на петъка и пролетта, в понеделник няма да е късно за протести!
цитирай:-)))))))))))))))))))))))))))))))))
сетих се как един известен блогър, известен с това ,че пише лични на всяка новопоявила се блогърка, дълго време ме бомбардираше с искане да си махна очилата, та да ми се видели очите:-))))
За страхотното писане-че кой не обича комплиментите, хихи:-))
Поздрави!
цитирайсетих се как един известен блогър, известен с това ,че пише лични на всяка новопоявила се блогърка, дълго време ме бомбардираше с искане да си махна очилата, та да ми се видели очите:-))))
За страхотното писане-че кой не обича комплиментите, хихи:-))
Поздрави!
:)))
цитирайЗахир? :) Повече дресура им трябва на тези мисли, да не говорим, че такова своеволие на нищо не прилича :)
цитирайза Захир-а се наложи да се допитам до гугъла-ц, не.:-)))В това отношение всичко е 6
Своеволията ще ги изкарам на дъжда, да видят те
цитирайСвоеволията ще ги изкарам на дъжда, да видят те
Аман не, ами аман от тези новини...Затова предлагам да свалим правителството и после да си гледаме петъците на спокойствие :)...
цитираймного обичам петъците, толкова са ми скъпи, че не едно ами сто правителства съм готова да сваля в тяхна чест :-)))
цитирайпостинг :)
цитирайпо-скоро-пунктуален :-)))
цитирайне слушам тъпите продажни медии!!! И не съмДеМоДе ;-)))
цитирайама разбира се,че не си:-)))и аз не съм...въпреки разни твърдения
цитирайБлагодаря ти, Бени!
Супер зареждащо, дойде ми като мехлем написаното:)))
Поздрави
цитирайСупер зареждащо, дойде ми като мехлем написаното:)))
Поздрави
всяка сутрин си пожелавам 1 невъзможно нещо...
цитирайМоля, моля...винаги на разположение и понякога без-упречна :-)))
цитирайнадявам се да има вечери, в които да си казваш-ето,че направих невъзможното възможно. Поздрави!
цитирайСтрахотно пишеш Benra! Зареди ме с настроение! Благодаря ти от сърце!
цитирайРадвам се,че съм те заредила с настроение.В общи линии това се иска от написаното :-)))И аз ти благодаря за хубавите думи!
цитирайАз пък си падам по демодета, особено, ако са по-млади от мен с поне три петилетки! Както в случая!
цитирайЛюбо, знам аз, че си мъж с вкус:-)))Поздрави!
цитирайЕ, чудесен отговор, хубава вечер !
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора