Постинг
05.03.2009 11:12 -
Те просто минават...не ги занимавайте с глупости
Автор: benra
Категория: Други
Прочетен: 3699 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2009 11:35
Прочетен: 3699 Коментари: 12 Гласове:
0
Последна промяна: 05.03.2009 11:35
Влизам преди малко в едно кафе и зад бара ме посреща Апатията. Самата тя - с изправени руси коси, галещи изправения й гръб, стегнати дълги крака под ултракъса секси пола и изпълнен с апатия поглед. Всъщност - не, излъгах ви, не точно апатия, погледът и поведението крещяха - аз съм временно тук, за малко, просто минавам и много моля - не ме занимавайте! Опитах се да надникна отвъд тясното на бара и я видях - на първа страница на Блясък, хванала под ръка мастит бизнесмен на солидна възраст, на първа страница на Слава - с разголена гръд и блясък в очите, на първа страница на мечтата. Нещо такова видях, може би бъркам, може би, в крайна сметка не съм пророчица. Всъщност, коя съм аз, че да тълкувам нечии мечти? И какво като девойката не ми се е усмихнала, голям праз.Да не би да ми е за пръв път? Би трябвало вече да съм обръгнала. Апатии в нашия делник - бол. Руси, черни, стройни и не чак толкова.Продавачки, сервитьорки, служителки в транспортни компании. И млади, и не чак толкова. Да им се зачуди човек в кой момент точно са си изпуснали усмивката, след което уж неволно са я стъпкали с токчета. И после - на кой му е притрябвала стъпкана усмивка?
Преди има няма три седмици, изкушени от идеята да поскитаме по широкия свят, с моя приятелка акостирахме в една небезисвестна туристическа агенция. Преди това щателно сме обходили сайта им, харесали сме си дестинация и изпълнени с пътешественически дух и готовност да похарчим известна сума за целта, се тропосваме с цялото си величие и набор въпроси в един от офисите на въпросната небезисвестна фирма. Момичето зад бюрото, леко нервно, си поглежда часовника, в отговор на който жест аз започвам да гледам почти виновно. Знам, знам, петък е,часът е 18 и...остава има няма час до края на работното й време. Ухилвам се чаровно и с разбиращо съчувствие и а-ха да й обещая да сме максимално кратки, когато Апатията в погледа й ме срязва да си мълча.
И аз млъквам.Естествено, това няма нищо общо с двете чаши вино, които съм изпила преди това. Просто съм съобразителна. За разлика от моята приятелка, която не е пила вино и много упорито настоява да научи :
- с какво ще пътуваме
- колко ще пътуваме
- как се казва хотелът, в който ще ни настанят
- какви допълнителни екскурзии предлагат
- какво представляват самите екскурзии
Ако на първите няколко въпроса момичето стоически мълчи, симулирайки сърфиране из интернет, то при последния губи самообладание и възкликва - Ама от къде да знам, аз не съм ходила на тази екскурзия!!!
Така де, откъде да знае момичето. Да отидем, да видим и като се върнем - да й разкажем.Що за хора сме?
Такива хора , които не успяват да озарят лицето й с усмивка дори с репликата - отиваме!
Съвсем апатично прибра капарото и поглеждайки си многозначително часовника между 5 и десет пъти, провеждайки около пет разговора с гаджето, което трябваше да има търпение, за щото - тука някакви си резервират екскурзия, ни пожела приятна вечер.
Предстои ни да внесем останалата част от парите и понеже моята приятелка настоява все пак да научи някои подробности, касаещи приключението,в което се впускаме, аз много се чудя -с цветя ли да отидем, с бутилка вино ли, с кутия бонбони ли...вече съм забравила какво точно кара туристическите служителки да се усмихват. Във всеки случай съм убедена в едно - работата с клиенти ги отегчава. Защото - те са тук и са за малко. Просто минават...не ги занимавайте с глупостите си, моля.
Всъщност понеже искам да съм справедлива - има и такива, които излъчват доволство, от това, което вършат. И те карат и ти да изпиташ доволство от факта, че си бил точно техен клиент. Има ги... блестят като редки диаманти сред купища апатия.
Преди има няма три седмици, изкушени от идеята да поскитаме по широкия свят, с моя приятелка акостирахме в една небезисвестна туристическа агенция. Преди това щателно сме обходили сайта им, харесали сме си дестинация и изпълнени с пътешественически дух и готовност да похарчим известна сума за целта, се тропосваме с цялото си величие и набор въпроси в един от офисите на въпросната небезисвестна фирма. Момичето зад бюрото, леко нервно, си поглежда часовника, в отговор на който жест аз започвам да гледам почти виновно. Знам, знам, петък е,часът е 18 и...остава има няма час до края на работното й време. Ухилвам се чаровно и с разбиращо съчувствие и а-ха да й обещая да сме максимално кратки, когато Апатията в погледа й ме срязва да си мълча.
И аз млъквам.Естествено, това няма нищо общо с двете чаши вино, които съм изпила преди това. Просто съм съобразителна. За разлика от моята приятелка, която не е пила вино и много упорито настоява да научи :
- с какво ще пътуваме
- колко ще пътуваме
- как се казва хотелът, в който ще ни настанят
- какви допълнителни екскурзии предлагат
- какво представляват самите екскурзии
Ако на първите няколко въпроса момичето стоически мълчи, симулирайки сърфиране из интернет, то при последния губи самообладание и възкликва - Ама от къде да знам, аз не съм ходила на тази екскурзия!!!
Така де, откъде да знае момичето. Да отидем, да видим и като се върнем - да й разкажем.Що за хора сме?
Такива хора , които не успяват да озарят лицето й с усмивка дори с репликата - отиваме!
Съвсем апатично прибра капарото и поглеждайки си многозначително часовника между 5 и десет пъти, провеждайки около пет разговора с гаджето, което трябваше да има търпение, за щото - тука някакви си резервират екскурзия, ни пожела приятна вечер.
Предстои ни да внесем останалата част от парите и понеже моята приятелка настоява все пак да научи някои подробности, касаещи приключението,в което се впускаме, аз много се чудя -с цветя ли да отидем, с бутилка вино ли, с кутия бонбони ли...вече съм забравила какво точно кара туристическите служителки да се усмихват. Във всеки случай съм убедена в едно - работата с клиенти ги отегчава. Защото - те са тук и са за малко. Просто минават...не ги занимавайте с глупостите си, моля.
Всъщност понеже искам да съм справедлива - има и такива, които излъчват доволство, от това, което вършат. И те карат и ти да изпиташ доволство от факта, че си бил точно техен клиент. Има ги... блестят като редки диаманти сред купища апатия.
Градините минават на делегиран бюджет по...
Смартфоните на Samsung минават на Window...
ГОСПОДИ, какви ИНТЕЛЕКТУАЛНИ КРЕТЕНИ мин...
Смартфоните на Samsung минават на Window...
ГОСПОДИ, какви ИНТЕЛЕКТУАЛНИ КРЕТЕНИ мин...
всъщност и аз това реших,вместо бонбони и вино да взема оная -другата аз- която гледа лошо и изисква.
Просто им се чудя-като не им харесва работата, която работят, да я сменят...Изглежда толкова логично. Омръзнало ми е да срещам апатични същества,които вместо да те привлекат като клиент се стремят всячески да те отблъснат.
цитирайПросто им се чудя-като не им харесва работата, която работят, да я сменят...Изглежда толкова логично. Омръзнало ми е да срещам апатични същества,които вместо да те привлекат като клиент се стремят всячески да те отблъснат.
жалко, че хората занимаващи се с подбор на кадри, не се съобразяват с това.
аз на ваше място не бих си дала парите така лесно.
просто щях да се замисля и да си потърся компания където служителите са по отзивчиви и мили.
и на мен не ми е приятно като ми звънят в 11 вечерта по работа, но се опитвам да съм мила с хората.
някои професии са по призвание, за други хора може да са наказание.
цитирайаз на ваше място не бих си дала парите така лесно.
просто щях да се замисля и да си потърся компания където служителите са по отзивчиви и мили.
и на мен не ми е приятно като ми звънят в 11 вечерта по работа, но се опитвам да съм мила с хората.
някои професии са по призвание, за други хора може да са наказание.
съвършено права си. Много пъти съм си мислела,че компаниите,чиито служители работят пряко с клиенти трябва много внимателно да подбират и обучават персонала си.И то не само в спесификата на работата, а и в тънкостите на общуването с хора. За жалост общото ми впечатление е,че много малко фирми отделят средства за обучение. И се сблъскваме с някакви хора, в повечето случаи млади, които вършат работата си едва ли не с отвращение.
А за даването на парите.Така се бяхме навили от интернет, след седмици издирване на точната екскурзия,че чак вън от офиса и двете си казахме-ама ние луди ли сме, та да пътуваме точно с ТЕЗИ???
цитирайА за даването на парите.Така се бяхме навили от интернет, след седмици издирване на точната екскурзия,че чак вън от офиса и двете си казахме-ама ние луди ли сме, та да пътуваме точно с ТЕЗИ???
4.
анонимен -
Проблема е ,
05.03.2009 14:54
05.03.2009 14:54
не толкова че хората са лоши , а че живота им е гаден . Почти никой в България не работи това което иска и му доставя удоволствие . Работим за да преживяваме . И по-лошото е , че това не е апатия . Това е омраза . Клиента се възприема като човек , който има пари , няма проблеми и на всичкото отгоре притежава достатъчно наглост да го показва пред теб . А ние българите сме честолюбив народ . Е , като започнем да оставяме между 12% и 25% бакшиш върху сметката , ще започнем и да получаваме не усмивки ами и целувки . Но това едва ли ще стане . Просто най-мразим да гледаме , че другите са щастливи . Въпрос на манталитет - какво да се прави . :)
Поздрави! :)
цитирайПоздрави! :)
първо-поздрави!
Това,което написа звучи още по-гадно като довод.Омраза? Завист? И мислиш,че бакшишът е решаващ?
Мисля,че човек когато работи нещо, което сам е избрал най-малкото от самоуважение трябва да го прави качествено, за да докаже себе си.Това е начинът. А бакшишът се дава като награда, защото някой те е обслужил качествено, а не като подкуп-да те обслужи качествено.Така мисля аз
цитирайТова,което написа звучи още по-гадно като довод.Омраза? Завист? И мислиш,че бакшишът е решаващ?
Мисля,че човек когато работи нещо, което сам е избрал най-малкото от самоуважение трябва да го прави качествено, за да докаже себе си.Това е начинът. А бакшишът се дава като награда, защото някой те е обслужил качествено, а не като подкуп-да те обслужи качествено.Така мисля аз
6.
анонимен -
Нали точно
05.03.2009 15:33
05.03.2009 15:33
това казвам . Ние не работим (или поне 90% от нас) това , което сме избрали , а това което сме намерили от зор дето се вика . За манталитета също - мъжете ще оставят 20 стотинки бакшиш на русата сервитьорка дори и да им сервира кафето с шут в заднците . Нагон - няма спасение :) . При това ще го направят с такъв жест - едва ли не трябва веднага да си легне с тях :) Нормално е да получат презрение . Жените пък ще я гледат накриво просто защото е кучка (каквото и да значи това) :) Това ми го каза една моя приятелка , която работи като сервитьорка . Просто исках да изложа и гледната точка на другата страна . Така гледа на теб тази , която е зад бара . Не казвам кой е прав и кой не . Може би и двете грешите . Ако бъдем по-добри и търпеливи един към друг нещата може и да се оправят . Просто мисълта ми беше , че прекалено лесно издаваме присъди над хора , които дори не познаваме .
цитирайне не издавам присъда, просто споделям впечатление.
Всъщност знаеш ли, когато вляза и кажа с усмивка-добър ден! Очаквам да ми бъде отвърнато с усмивка-добър ден. а не серитьорката да си мисли,че аз си мисля,че тя е кучка и затова да ме гледа лошо.
Всъщност повечето от нас по време на студентството са работили-кой сервитьор, кой продавач, кой и двете.Няма срамен труд.Аз не правя изключение, така че чудесно знам и другата страна. Моята максима е следната-правиш ли нещо прави го качествено,защото начинът по който си вършиш работата отразява теб самия. Всяко друго мислене и оправдание с ниско заплащане,лош бакшиш или неблагоприятна прогноза за времето, намирам най-малкото за несериозно. Още веднъж казвам-не издавам присъди, пази Боже! Споделям впечатления :-)))
цитирайВсъщност знаеш ли, когато вляза и кажа с усмивка-добър ден! Очаквам да ми бъде отвърнато с усмивка-добър ден. а не серитьорката да си мисли,че аз си мисля,че тя е кучка и затова да ме гледа лошо.
Всъщност повечето от нас по време на студентството са работили-кой сервитьор, кой продавач, кой и двете.Няма срамен труд.Аз не правя изключение, така че чудесно знам и другата страна. Моята максима е следната-правиш ли нещо прави го качествено,защото начинът по който си вършиш работата отразява теб самия. Всяко друго мислене и оправдание с ниско заплащане,лош бакшиш или неблагоприятна прогноза за времето, намирам най-малкото за несериозно. Още веднъж казвам-не издавам присъди, пази Боже! Споделям впечатления :-)))
Тези "сладурки" са навсякъде, бенра :) Аз просто им се усмихвам и на тях им става още по-апатично.... Но съдба.. като си избрал да работиш с хора,ще се съобразяваш :) А аз по цял ден се срещам с откачалки,но като им се усмихваш и им говориш равномерно без истерични или апатични нотки нещата се променят доста :)
Успех с остатъка от капарото... а ако не съм в настроение и съм на твое място,бих извикала управителя и бих му обяснила защо си искам капарото,защо няма да си платя остатъка от парите и защо бих избрала друга турагенция, която да ми уреди почивката :)
Поздрави!
цитирайУспех с остатъка от капарото... а ако не съм в настроение и съм на твое място,бих извикала управителя и бих му обяснила защо си искам капарото,защо няма да си платя остатъка от парите и защо бих избрала друга турагенция, която да ми уреди почивката :)
Поздрави!
и аз им се усмихвам,широко при това. Обаче не мога да не се замисля над това защо са такива.ХИч не приемам теорията за мизерния начин на живот и прочее.
Ами ще видя как ще се държат като отидем за остатъчното плащане, може пък да е било временно настроение, кой знае.
Поздрави и на теб!
цитирайАми ще видя как ще се държат като отидем за остатъчното плащане, може пък да е било временно настроение, кой знае.
Поздрави и на теб!
Мнооого точни думи. Билетите това лято за Америка ги купих от подлеза на НДК - случих на много любезно и услужливо момиче. Късмет.
цитирай
11.
анонимен -
Бени,
09.03.2009 14:10
09.03.2009 14:10
Този пост ме подсети за една статия на Карбовски по същата тема. Само дето той ги беше определил като решавачки на кръстословици /тва доста грубо, по памет/.
Мисълта ми, е че когато човек върши нещо с нежелание, то никога не му и върви и оттам всичко му е криво и черно.
Смятам, че това което българинът още не ще да осъзнае е отношението - към другия, работата и т.н. Отношението ражда чудеса, но се искат и усилия в тази посока.
Поздрави!
цитирайМисълта ми, е че когато човек върши нещо с нежелание, то никога не му и върви и оттам всичко му е криво и черно.
Смятам, че това което българинът още не ще да осъзнае е отношението - към другия, работата и т.н. Отношението ражда чудеса, но се искат и усилия в тази посока.
Поздрави!
решавачки на кръстословици ми звучи почти като комплимент към повечето от тях. Апатията, която излъчват почти изключва ,каквато и да било дейност, най-вече мисловна.
А когато вършиш нещо с нежелание-така е,не само личи, но самото нещо не става,както трябва, никога.
Мисля,че поговорката-апетитът идва с яденето е приложима не само гастрономически.
Поздпави и на теб!
цитирайА когато вършиш нещо с нежелание-така е,не само личи, но самото нещо не става,както трябва, никога.
Мисля,че поговорката-апетитът идва с яденето е приложима не само гастрономически.
Поздпави и на теб!
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора