Влизам преди малко в едно кафе и зад бара ме посреща Апатията. Самата тя - с изправени руси коси, галещи изправения й гръб, стегнати дълги крака под ултракъса секси пола и изпълнен с апатия поглед. Всъщност - не, излъгах ви, не точно апатия, погледът и поведението крещяха - аз съм временно тук, за малко, просто минавам и много моля - не ме занимавайте!  Опитах се да надникна отвъд тясното на бара и я видях - на първа страница на Блясък, хванала под ръка мастит бизнесмен на солидна възраст, на първа страница на Слава - с разголена гръд и блясък в очите, на първа страница на мечтата. Нещо такова видях, може би бъркам, може би, в крайна сметка не съм пророчица. Всъщност, коя съм аз, че да тълкувам нечии мечти? И какво като девойката не ми се е усмихнала, голям праз.Да не би да ми е за пръв път? Би трябвало вече да съм обръгнала. Апатии в нашия делник - бол. Руси, черни, стройни и не чак толкова.Продавачки, сервитьорки, служителки в транспортни компании. И млади, и не чак толкова. Да им се зачуди човек в кой момент точно са си изпуснали усмивката, след което уж неволно са я стъпкали с токчета. И после - на кой му е притрябвала стъпкана усмивка?
         Преди има няма три седмици, изкушени от идеята да поскитаме по широкия свят, с моя приятелка акостирахме в една небезисвестна туристическа агенция. Преди това щателно сме обходили сайта им, харесали сме си дестинация и изпълнени с пътешественически дух и готовност да похарчим известна сума за целта, се тропосваме с цялото си величие и набор въпроси в един от офисите на въпросната небезисвестна фирма. Момичето зад бюрото, леко нервно, си поглежда часовника, в отговор  на който жест аз започвам да гледам почти виновно. Знам, знам, петък е,часът е 18 и...остава има няма час до края на работното й време. Ухилвам  се чаровно и с разбиращо съчувствие и а-ха да й обещая да сме максимално кратки, когато Апатията в погледа й ме срязва да си мълча.
И аз млъквам.Естествено, това няма нищо общо с двете чаши вино, които съм изпила преди това. Просто съм съобразителна. За разлика от моята приятелка, която не е пила вино и  много упорито настоява да научи :
- с какво ще пътуваме
- колко ще пътуваме
- как се казва хотелът, в който ще ни настанят
- какви допълнителни екскурзии предлагат
- какво представляват самите екскурзии
Ако на първите няколко въпроса момичето стоически мълчи, симулирайки сърфиране из интернет, то при последния губи самообладание и възкликва - Ама от къде да знам, аз не съм ходила на тази екскурзия!!!
Така де, откъде да знае момичето. Да отидем, да видим и като се върнем - да й разкажем.Що за хора сме?  
Такива хора , които не успяват да озарят лицето й с усмивка дори с репликата - отиваме!
Съвсем апатично прибра капарото и поглеждайки си многозначително часовника между 5 и десет пъти, провеждайки около пет разговора с гаджето, което трябваше да има търпение, за щото - тука някакви си резервират екскурзия, ни пожела приятна вечер.
Предстои ни да внесем останалата част от парите и понеже моята приятелка настоява все пак да научи някои подробности, касаещи приключението,в което се впускаме, аз много се чудя -с цветя ли да отидем, с бутилка вино ли, с кутия бонбони ли...вече съм забравила какво точно кара туристическите служителки да се усмихват. Във всеки случай съм убедена в едно - работата с клиенти ги отегчава. Защото - те са тук и са за малко. Просто минават...не ги занимавайте с глупостите си, моля.
Всъщност понеже искам да съм справедлива - има и такива, които излъчват доволство, от това, което вършат. И те карат и ти да изпиташ доволство от факта, че си бил точно техен клиент. Има ги... блестят като редки диаманти сред купища апатия.

всъщност и аз това реших,вместо бонбони и вино да взема оная -другата аз- която гледа лошо и изисква.
Просто им се чудя-като не им харесва работата, която работят, да я сменят...Изглежда толкова логично. Омръзнало ми е да срещам апатични същества,които вместо да те привлекат като клиент се стремят всячески да те отблъснат.

жалко, че хората занимаващи се с подбор на кадри, не се съобразяват с това.
аз на ваше място не бих си дала парите така лесно.
просто щях да се замисля и да си потърся компания където служителите са по отзивчиви и мили.
и на мен не ми е приятно като ми звънят в 11 вечерта по работа, но се опитвам да съм мила с хората.
някои професии са по призвание, за други хора може да са наказание.

съвършено права си. Много пъти съм си мислела,че компаниите,чиито служители работят пряко с клиенти трябва много внимателно да подбират и обучават персонала си.И то не само в спесификата на работата, а и в тънкостите на общуването с хора. За жалост общото ми впечатление е,че много малко фирми отделят средства за обучение. И се сблъскваме с някакви хора, в повечето случаи млади, които вършат работата си едва ли не с отвращение.
А за даването на парите.Така се бяхме навили от интернет, след седмици издирване на точната екскурзия,че чак вън от офиса и двете си казахме-ама ние луди ли сме, та да пътуваме точно с ТЕЗИ???

не толкова че хората са лоши , а че живота им е гаден . Почти никой в България не работи това което иска и му доставя удоволствие . Работим за да преживяваме . И по-лошото е , че това не е апатия . Това е омраза . Клиента се възприема като човек , който има пари , няма проблеми и на всичкото отгоре притежава достатъчно наглост да го показва пред теб . А ние българите сме честолюбив народ . Е , като започнем да оставяме между 12% и 25% бакшиш върху сметката , ще започнем и да получаваме не усмивки ами и целувки . Но това едва ли ще стане . Просто най-мразим да гледаме , че другите са щастливи . Въпрос на манталитет - какво да се прави . :)
Поздрави! :)

първо-поздрави!
Това,което написа звучи още по-гадно като довод.Омраза? Завист? И мислиш,че бакшишът е решаващ?
Мисля,че човек когато работи нещо, което сам е избрал най-малкото от самоуважение трябва да го прави качествено, за да докаже себе си.Това е начинът. А бакшишът се дава като награда, защото някой те е обслужил качествено, а не като подкуп-да те обслужи качествено.Така мисля аз

това казвам . Ние не работим (или поне 90% от нас) това , което сме избрали , а това което сме намерили от зор дето се вика . За манталитета също - мъжете ще оставят 20 стотинки бакшиш на русата сервитьорка дори и да им сервира кафето с шут в заднците . Нагон - няма спасение :) . При това ще го направят с такъв жест - едва ли не трябва веднага да си легне с тях :) Нормално е да получат презрение . Жените пък ще я гледат накриво просто защото е кучка (каквото и да значи това) :) Това ми го каза една моя приятелка , която работи като сервитьорка . Просто исках да изложа и гледната точка на другата страна . Така гледа на теб тази , която е зад бара . Не казвам кой е прав и кой не . Може би и двете грешите . Ако бъдем по-добри и търпеливи един към друг нещата може и да се оправят . Просто мисълта ми беше , че прекалено лесно издаваме присъди над хора , които дори не познаваме .

не не издавам присъда, просто споделям впечатление.
Всъщност знаеш ли, когато вляза и кажа с усмивка-добър ден! Очаквам да ми бъде отвърнато с усмивка-добър ден. а не серитьорката да си мисли,че аз си мисля,че тя е кучка и затова да ме гледа лошо.
Всъщност повечето от нас по време на студентството са работили-кой сервитьор, кой продавач, кой и двете.Няма срамен труд.Аз не правя изключение, така че чудесно знам и другата страна. Моята максима е следната-правиш ли нещо прави го качествено,защото начинът по който си вършиш работата отразява теб самия. Всяко друго мислене и оправдание с ниско заплащане,лош бакшиш или неблагоприятна прогноза за времето, намирам най-малкото за несериозно. Още веднъж казвам-не издавам присъди, пази Боже! Споделям впечатления :-)))

Тези "сладурки" са навсякъде, бенра :) Аз просто им се усмихвам и на тях им става още по-апатично.... Но съдба.. като си избрал да работиш с хора,ще се съобразяваш :) А аз по цял ден се срещам с откачалки,но като им се усмихваш и им говориш равномерно без истерични или апатични нотки нещата се променят доста :)
Успех с остатъка от капарото... а ако не съм в настроение и съм на твое място,бих извикала управителя и бих му обяснила защо си искам капарото,защо няма да си платя остатъка от парите и защо бих избрала друга турагенция, която да ми уреди почивката :)
Поздрави!

и аз им се усмихвам,широко при това. Обаче не мога да не се замисля над това защо са такива.ХИч не приемам теорията за мизерния начин на живот и прочее.
Ами ще видя как ще се държат като отидем за остатъчното плащане, може пък да е било временно настроение, кой знае.
Поздрави и на теб!

Мнооого точни думи. Билетите това лято за Америка ги купих от подлеза на НДК - случих на много любезно и услужливо момиче. Късмет.

Този пост ме подсети за една статия на Карбовски по същата тема. Само дето той ги беше определил като решавачки на кръстословици /тва доста грубо, по памет/.
Мисълта ми, е че когато човек върши нещо с нежелание, то никога не му и върви и оттам всичко му е криво и черно.
Смятам, че това което българинът още не ще да осъзнае е отношението - към другия, работата и т.н. Отношението ражда чудеса, но се искат и усилия в тази посока.
Поздрави!

решавачки на кръстословици ми звучи почти като комплимент към повечето от тях. Апатията, която излъчват почти изключва ,каквато и да било дейност, най-вече мисловна.
А когато вършиш нещо с нежелание-така е,не само личи, но самото нещо не става,както трябва, никога.
Мисля,че поговорката-апетитът идва с яденето е приложима не само гастрономически.
Поздпави и на теб!