Написаното Тук ме накара да изложа и своята гледна точка за състраданието и масовата му проява.
Трагедията в Хаити е огромна. Милиони хора понасят бремето на опустошителната сила на природата. Последствията са разрушителни и нечовешко жестоки.
И ние, останалите хора, сме тези които трябва да протегнем ръка.
     Ако можем и ако искаме, разбира се.
Това в чисто човешки план.
Обаче дали е нужна медийна кампания? Не е ли обществен цинизъм едно подобна благотворителна масовост от нация, чието население перманентно е в криза, дори когато няма световна такава. От нация, чиито деца гладуват в сиропиталища.Чиито старци продават здравец за здраве, с надеждата да съберат някоя стотинка за кисело мляко.
Подобни инициативи не са ли - на гол тумбак чифте пищови. Или - поискай от гладния хляб...Няма ли? Тогава да даде по паста!
Простете цинизма ми, но за мен тази медийна благотворителност е фалшиво-излишна. Конкретно тази.
Не можеше ли да се направи кампания от типа-помогни с каквото и както можеш. Така хората биха помогнали наистина, с каквото могат-дрехи, покъщина, пари.
Да, може би една подобна организация би била по-сложна.Пък и с пари се купува всичко-дрехи, покъщина..дом. А и е лесно-цъкаш бутона на мобилния и състраданието е материализирано.
Но дали?