Признавам си - не си падам по моноспектаклите. Нито в живота, нито на сцена. Не знам защо - може би някаква закостеняла предубеденост, че сам човек е за никъде и, че във всеки монолог  по-дълъг от 10 минути се крие немалка доза лудост.
Застава човек, пред публика, и играе...Абсурд да ми е интересно. Дори Камен Донев не ме грабва съвсем на сто процента, а той си го може и то много добре.

Та с такива предубеждения отидох да гледам "Дневникът на един луд" на театър "Кредо" в театър 199. Скептикът в мен мърмореше "Играно, играно, та чак изтъркано, пък и Наум Шопов...много моля, какво повече мога да видя...?!". Два часа по-късно скептикът в мен беше направен на пух и прах и всички предубеждения получиха щампа "дълбока заблуда". Щях да се засрамя до корените на косата си, ако не бях толкова впечатлена, че предимно ахках, охках и възклицавах, докато вътрешно се чудех дали е от постановката, или нещо не съм в ред, че така стремглаво минавам от състояние на зяпналост, през състояние на смях до искрено желание да ревна.

Нина Димитрова, тази магьосница,  взела, че взела едно класическо произведение и го прочела така ,както аз бих искала да ми звучи - без грам изкилиферчване, с много финес, доза нужен хумор и усет към детайла. Гледаш и се потапяш в оная лудост, която бълбука в теб самия и крещи - ама, моля ви, аз съм крал, аз имам мечти, аз имам таланти, аз СЪМ. Аман от нормалност, която ни влудява. И лудостта става красива. И лудостта става притегателната сила, която манипулира сетивността ти. И Попришчин е влюбен романтик-художник, който щрих по щрих изгражда свят извън килията на не-нормалността. Гениално решение, гениална сценография, в която велкрото царства и създава и се чудиш как младият актьор Стелиан Радев е успял да запомни не само текста, но и всеки детайл, който взима, събира, твори, гради, пресъздава в образи.
Усетът на Нина е безспорен, защото всеки би казал - 23 годишен за тази титанична роля?! Абсурд! Неоправдан риск! 
Нищо подобно - уверена съм, че ако там, на първи ред, седеше Наум Шопов или пък, ще съм по-смела - Гогол, щеше да аплодира бурно играта на младия талантлив Стенли, който играе така, все едно е роден на сцена. Със сигурност е роден за сцена.

Страхотна Нина, страхотен Стенли, страхотен Зуек...защото не трябва да пренебрегваме факта, че идеята се ражда далеч във времето, преди 12 години, когато на Нина и Зуека им хрумва да представят "Дневникът" по един новаторски, оригинален начин. Времето минава, а животът, нали знаете, Ленън го е казал...е това, което ни се случва, докато си правим планове.
Все пак "по-добре късно, отколкото никога" и в юбилейния 50-и сезон на театър 199, най-накрая идеята вижда своята завършена сценична реализация. И, вярвайте ми, голям кеф е да я гледаш! Особено ако носиш онази здравословна очарователна лудост у себе си.

Дозата лудост, в добрия смисъл на думата си е нещо здравословно:) Не вярвах някога отново да проявя интерес към моноспектаклите, но твоята историйка промени това:)
Поздрави!

театралното изкуство, но защо ли не може да ми даде това, което например ще ми даде един филм на 4DX, напълнен догоре с визуални ефекти. дори да оставим триизмерното, филм като Облакът Атлас определено би ми допаднал повече ;)

Поздрави!

Интересно написяно и вярно.

И със Зуек, и без Зуек! :)
Гледах наскоро "Каквото направи дядо все е хубаво" (без Зуека), изключително интересно направен спектакъл, препоръчвам.
А "Шинел" преди години беше направо култов, не случайно с него бяха обиколили цяла Европа.

:-)))Гледай и после сподели!

Обичам киното и всичките му там технологични екстри, но знаеш ли - когато вляза в театралната зала и пред мен на сцената реални хора в реално време реално играят се измъквам по реалността по един уникален начин, особено когато постановката и играта са качествени. Обожавам начина, по който актьоритe комуникират с публиката и се чувстваш част от случващото се, а не просто наблюдател. Дори пуканките не ми липсват :-)))Вдъхновяващо е. От кинопрожекция не съм излизала вдъхновена. Заредена - да, вдъхновена - не.

Радвам се, че споделяме едно и също мнение. Поздрави!

Нина наистина е страхотна, удивлявам се на лекотата и майсторството, с което поднася текстове, вече утвърдени. Прави така, че да звучат същевременно класически тежки и новаторски оригинални. За мен лекотата е присъща на големите майстори. Изборът й на актьори също е непогрешим - и Стелиан, и Димитр са изключителни дарования. Мисля, че "Шинел" е покорил и Азия, вярвам че така ще бъдат оценени и другите постановки, заслужено.

че тук само 2-3 души говорим по същество за творчеството на Нина, а са прочели поста до момента 994 души. Може би изобщо си нямат идея за какво говорим?!...

не знам, подозирам, че много от прочелите го просто не са регистрирани тук...имам предвид споделянията...Знаеш ли - радват ме пълните театрални зали, радват ме младите хора, които ги пълнят, радват ме младите хора, които разговарят за изкуство и правят изкуство. Радват ме хората, пълнещи книжарниците...Въобще - изкуството е онази усмивка, която понякога забравяме да употребим, но пък тя не ни забравя...Уверена съм, че сред хората тук има много такива, които разбират за какво говорим...иска ми се