Раз-мисли :: Лирическата героиня от тротоара

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.06.2009 10:21 - Лирическата героиня от тротоара

Автор: benra Категория: Изкуство

Прочетен: 1438 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 16.06.2009 13:49

Външно Лирическата героиня бе лишена от всякакъв лиризъм - износени до парцаливост кубинки, риза била на каре някога, панталон, носещ отпечатъка на много отпечатъци и неизменната, висяща от дясното ъгълче на устата, цигара, която самата лирическа героиня наричаше на галено – миризливката ми. Единственият лирически лукс, на който лирическата героиня се отдаваше, или може би по-правилно е да кажем – изтърпяваше - беше посещението, един път месечно, при Коле бръснаро. Когато Пешо я преби, до степен неможене, пропусна едно посещение, по която и причина беше започнала да мяза на жена. А тя мразеше жените! Ах, как ги мразеше! Направо не можеше да ги диша тия кокони на тракащи обуща и досадно подрънкващи с разните му там гривнички, обечки и герданчета. Намацотените им лица я вбесяваха, а миризмата им я подтикваше да удави гнуста си в грозданка. Пешо затова я преби де. Ако не беше оная фльорца от 3-ия, нямаше да може. Ама на, мина, баш тогава мина – издокаросана, начервосана, важна - важна, замалко да настъпи лявата кубинка на лирическата героиня, или по-точно, показалото се ляво кутре. Добре, че Павлина
(лирическата героиня не беше Поли, нито Полина, нито Павли, беше си Павлина) й извика -а ма, да ти е**…, та оная от 3-ия сви набързо гълъбите към отсрещния тротоар. Преди това обаче, хвърли на Павлина един смръдлив поглед, изпълнен с отвращение. Ей така - сепна се, ококори очи, втренчи се, сви ноздри, издиша и устните й придобиха форма, кат че ли ще изписка всеки момент. Но не изписка, просто сви гълъбите. Павлина се вбеси. Винаги се вбесяваше. Бръкна в джоба на панталона – имаше железно правило – панталонът може да е скъсан, но джобът винаги трябва да е здраво зашит - обаче този път в джоба нямаше нищо. Празно! Няма! Явно Пешо я беше джобил снощи. М****** му! Още по-вбесена отиде до пешовия тайник. Знаеше го тя, всичко му знаеше на тоя мизерник. И я намери, и я изпи, всичката я изпи. Опомни се, колкото да разбере кой я млати, ама й беше все тая, нали я изпи. В болницата не беше много лошо, затова и не му се разсърди много на Пешо. Имаше ядене, и легло имаше, даже беше що годе чисто, не помнеше откога не беше лягала в чаршафи. Само кофти, че пиячката беше забранена. И оная , сестрата, час по час идваше да й пипа това и онова и я вбесяваше, ама много я вбесяваше! И щом проходи си тръгна. Докторът викаше,че нещо трябвало да й снимат, ама тя го напсува и си тръгна, по пижама си тръгна. На входа я настигнаха – пижамата била на болницата. Не й пукаше, притрябвала й е скапаната им пижама, облече си нейните и – у “дома”. Тая от 3-ия щеше да види!!!.

        9 без 5.
Павлина беше на поста си – крака- изпънати, юмруци - свити, очи - взрени в края на улицата.
         9 и 30 – сумати народ се извървя , фльорцата я нямаше. Закъсняваше
         10 и 20 - фльорцата я нямаше . Павлина усети как гърлото й пресъхва
          12 без 5 – жаждата, ядът и още нещо, я тласкаха да стане. В този момент я видя! Фльорцата крачеше по-бързо от обикновено, а ръцете й бяха заети с множество хартиени и нехартиени чанти.
“Пазарувала е,м**** й”: просъска наум Павлина и усети как озверява. Оная от 3-ия обаче вървеше право към нея, гледаше я в очите и не мигваше! Лирическата героиня не беше свикнала да я гледат открито.Обикновено я забелязваха само, когато им се налагаше да я прескочат. Та това, че оная я гледаше, леко я смути и я накара инстинктивно да прибере краката си. Фльорцата стигна до нея и спря. Павлина просто си седеше. Не я напсува, не я ритна, не направи нищо от това, което беше планувала дни наред. Фльорцата протегна ръката с торбите:
    – това е за теб! Ако нещо не ти е по мярка, утре ще отидем заедно да го сменим!
Павлина не помръдна. Момичето (защото фльорцата днес ставаше на 25) постоя минута - две с протегната с пликове ръка, след което внимателно ги постави до жената и седна до нея, на тротоара.

        - Павлина изчезна – обяви Пешо седмица по-късно. Сътротоарничката му сякаш беше потънала вдън земя. Естествено говореше си сам, защото Павлина я нямаше. От осем години бяха заедно. Срещнаха се в изоставените фургони зад гарата, където Павлина твърдеше, че живяла цели две години. После фургоните ги разчистиха и Павлина и Пешо се преместиха, заедно. Деляха първо един порутен склад, който един ден изгоря, после входа на кооперацията на оня с гадното псе, а от година - тая ниша на тоя тротоар . Много го искаше тоя тротоар Павлина , направо страстно го искаше. Ей така - изведнъж нещо й фукна и го замъкна в нишата на тротоара – там щели да бъдат. Смахната жена. Луда направо. А сега я нямаше, изчезна. Заряза и тротоара и него. Не че му беше мъчно, не…ама щеше да я почака, на тротоара.
         Мина месец, два, почти я беше забравил, когато досами изпружените му крака спря такси. За малко  да го сгази тоя бе !!! От таксито слезе жена, около 50-те, с къса, но стилна прическа. Облеклото й беше нормално, като на повечето дърти чанти дето се извървяваха по улицата (прецени Пешо), и миришеше по оня начин, който винаги докарваше Павлина до бяс.
     - Да ти е **…. - Лирическата героиня не го остави да довърши, хвана го за ръкава и го набута в таксито
    - Мамо, сигурна ли си,че искаш да го вземем у нас – попита фльорцата от 3-ия етаж.
    - Не, просто ще го нахраним! Той сам ще реши дали да се пребере у дома си – отговори Павлина

Нагоре

Тагове: тротоар,