- Патица смотана, глей къде вървиш, ма... да ти ... м...... –  следва свирепо натискане на клаксона, показване от прозореца до кръста. Леко се напрягам, защото индивида извършва съответното импулсивно действие, без изобщо да се с...

тя ме накара да се замисля над нещо, което много пъти е минавало светкавично през мен, но никога не съм го задържала. Умишлено или не.
Самозабравянето...
Апатията към Аз и рефлекса на тази апатия върху съществуването ни.

  - Взимай си багажа и да те няма. ВЕДНАГА!
  - Чуваш ли ме!??? Айде…започвай да събираш партакеши
Марина сънуваше как някакъв великан я преследва, докато небето се раздира от гръмотевици.. Хукна да бяга, но краката й бяха заковани ...

Много пътища
чакат на стръмното.
За пореден ден съмва се. 

За думите, за мислите,
които
Оставям често

- Какво става с тези влакове бе, на факли ги обърнаха!
Гледаме новините – поредните изгорели вагони. Този път влакът е Пловдив - София, влак номер 10 116. Дали наистина имаме десет хиляди влака, готови да изгорят?
Преди две седмици п...

Пясък разливам през
Разперени шепи
Отсреща морето

на две мои много любими същества
***
03:00 – не мога да заспя. Снощи ме цепеше ужасно глава. Ама ужасно ужасно.

Слънцето те милва с лъчите си,  щастливо, защото усмивката ти го прави още по-блестящо, още по-топло, още по-красиво. 
Вятърът разрошва косите ти, опитвайки се да се научи от теб на жизненост.
Луната се промъква в сънищатата ти и после ги ...

1част
 Коридорът ни поема недружелюбно. И без това му тежи множеството, явно решило да прекара цялото си пътуване в него. От своя страна аз вече нямам сили за трогване, останал ми е единствено инатът . Оказвам се и водач на групата - нато...

      23ч. някъде точно в средата на юли.
Атинската гара не прилича на софийската - пероните са по-малко, кафенетата - също. Но и на тази гара неделната вечер не е твърде различна - хора с торби, роми с торби, чакат влака. Децата са уморе...