Там някъде, през девет планини
през езера и през гори,
през сто поточета и двеста хълма,

      Виолета Ангелова се суетеше в малката си кухня, в малката си къща, в малкия си град. Навън времето беше подтискащо. Уж средата на май, а все още не можеше да почувства топлото. Дъждове, дъждове. От началото на месеца валеше почти н...

Ето на това му викам - агресивна реклама.
Ми така де - щом ти дават гаранция, че една година ще оцелеят мебелите при наличие на кот, какво повече ти трябва, драги ми клиенте?
Да, точно така - витрината е на магазин за  мебели - всякакви,...

  Нали се сещате...онези ,които почти всяко момиче имаше и, които почти всяко момче презираше, защото..защото са глупави(лексиконите, не момчетата)?!
Е, нека са глупави
Това е моят лексикон. Ако ви се забавлява, забавлявайте се

              Мимоходом поглеждаше витрините на магазините, по-скоро машинално, отколкото с интерес. Бързаше, но не повече от всяка друга вечер. Всъщност ако някой й кажеше - броя до 3, кажи кой ден сме днес -едва ли щеше да успее бързо ...

      Слънцето се промъкваше между спуснатите щори и чертаеше хоризонтални линии върху цветната завивка. Редуваха се-зелено, слънчево, розово, лилаво....
    Ели се протегна като котка, блажено извивайки гръб. Кестенявата й коса се разпил...

      Улица. Светофар. Пешеходен. Зелено. Пресичам. Нещо изтропва. Вървя . Глас.
  - Ало, шшш, нещо ти паднА...
Вървя. Почти стигам до другия тротоар. Някой ме дърпа за рамото. Извъртам се. Мъж. Някакъв. Гледам го лошо.

      Върви на три крачки пред мен - напето крачи. Всичко у него издава увереност - и изправеният гръб, и косата, старателно оформена на прическа - изрусена, гелосана, ваксирана, лакирана и там каквото още е нужно на една прическа, за да...

         Здравейте!
Искам да споделя с вас едни поредни мои размисли. Няма да ги римувам, няма да им слагам снимки, нито ще ги обличам в метафори, няма да бъда  саркастична, нито дори иронична.
      Какво правим ние тук, на това точно мяс...