Тези дни съм определено на вълна децата и животът им.(Както е видно - не съм единствена)Едно, че по принцип, бидейки родител, темата ме вълнува, друго,че случващото се в общественото и в личното ми пространство провокира допълнителни въл...

Отдавна съм си казала,че за да ми почва деня без ядосване трябва да откажа слушане на новини.
Новините вредят на доброто настроение.Правят розовите ни очила тъмно лилави.
14 деца в 11 ЦДГ - Лозенец се натровили, от деиазепам или от лек...

Онзи някой
не ме прегръща
онзи някой

Някой ме наблюдава...
Усещам се в клопка
Когато

Телевизорът ми заживя свой живот - на бавен каданс. Ей така,както се бях излегнала на дивана и в предсънено състояние гледах поредния незапомнящ се сериал, картината изведнъж застина. Разтърках очи.Той и ТЯ се бяха впили един в друг, не ...

 
Немолен, неканен, нечакан
стоиш на вратата ми

Очите му я пронизваха, правеха я безпомощна, безпаметна и бездиханна. Имаше чувството,че надниква във всяко кътче от нея, разголва я - грубо и пренебрежително, след което я захвърля ненужна. Не можеше да се отърве от това усещане всеки п...

В ъгъла се е сгушило
нетърпение непослушно
и плаче.

В храма срещнах любовта
и смутено замълчах...
Тя в очите ми се взря

Стихове, написани от Лаура, която слага край на крехкия си живот едва 14 годишна, звучат от малкия екран. Напомнят ни, че и децата имат души
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък.
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък.

Там някъде
където
сенките милват Хоризонта

Спокойствието на стенния часовник,
приспал стрелките си,
превръща нощта в безвремие.

Човекът, 
който отиваше никъде
се спъна, във цвете.

   Когато имам възможност гледам "Господари на ефира". Предаване, което ме кара да се усмихвам, релаксиращо.Усмихват ме не толкова  показаните гафове, макар някои от тях да са си не за усмивка ,а за лудешки смях, усмихва ме остроумието н...

Аз съм тази, до която сънуваш,че се будиш
Аз съм тази, която желаят не само лудите.
Аз съм тази, която нощите ти раздира