Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2014 12:49 - От Рая до Ада пътят е кратък, връщането дълго
Автор: benra Категория: Тя и той   
Прочетен: 3137 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 23.01.2014 13:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Собственият ни измислен ад е най-бързият път до истинския.

Дъждът барабанеше по перваза.
“Глупачка, глупачка, ти си глупачка”
Стискаше в ръка мобилния, а на екрана на компютъра се мъдреше неговият и-мейл адрес. Не знаеше паролата. Вече два часа пробваше да я налучка, но нищо. Стисна зъби и написа нейното име. Invalid ID or password. Please try again!
“Глупачка, глупачка, ти си глупачка”.
Знаеше, сигурна беше, че й се подиграват зад гърба, смеят й се, сочат я с пръст - “Глупачка, глупачка, тя е глупачка”. Той отричаше, о как отричаше, когато го питаше какво има с нея казваше “Обичам теб, ти си най-важното нещо в живота ми! Ти и децата за мене сте всичко, а тя е просто колежка”, но в очите му се четеше “Глупачка, глупачка, ти си глупачка”
Неее, тя не беше глупачка, тя щеше да ги хване!!!
Набра номера му – “ В момента няма връзка с този номер”. В момента ли? Вече два часа нямаше връзка с този номер. А той й каза да не го чака за вечеря, щял да има съвещание…до късно.
Не на нея тези. Затвори очи. Картината, която рисуваше въображението й беше болезнено ясна:
Слизат от колата му, той й подава ръка, тя се притиска в него, уж неволно.
Влизат в хотела, смеят се. Ръката му се плъзва от кръста й надолу и леко я пошляпва по стегнатия задник. Тя се изкикотва. Рецепционистът не пита, само подава ключа. На тяхната стая. Знае, че обичат стаята им да гледа към планината, казвали са му го. Знае и, че страхотната мацка не е жена му, защото жена му е “Глупачка, глупачка, тя е глупачка”.
Не чакат да стигнат до стаята.Още в асансьора телата им се сливат. Сигурна е, знае че е така. Помни още асансьорната лудост, която споделяха тогава, някога, преди години, когато страстта му към нея беше все още жива.
- асансьорите ме възбуждат ужасно- казваше той, повдигайки нетърпеливо полата й.
Кучката, и тя, само поли носеше.
-Такъв е дрескодът на фирмата, не ставай глупачка – правеше опит да парира подозрението й той.

Но тя съзираше черното й дантелено бельо, виждаше го през дрехите. Жартиерите й се очертаваха под фината материя на полата, която се полюшваше предизвикателно, когато кучката се движеше.
Той не губи време да разкопчава жартиерите, разкъсва прашките й,шепнейки "Ухаеш на секс", а тя се кикоти, извивайки глава назад. Дългата й черна коса се разпилява като ветрило.

- Моля те, пусни си дълга коса, харесвам те с дълга коса – й каза веднъж, разрошвайки късо постриганите й къдрици
- Защо, за да приличам на Нея ли?
- Глупачка, глупачка! Ти си глупачка! – изсумтя той, трясвайки вратата на общото им жилище зад гърба си.

“ s neq si..znam. Vdigni mi!!!Molq te!!!” изписа и натисна “изпрати”.
Изчака малко и отново, за пореден път, набра номера му . “ В момента няма връзка с този номер”- сякаш женският глас й се присмиваше – “Глупачка, глупачка, ти си глупачка”.
Всъщност, дали тя не вдига телефона му и не произнася “ В момента няма връзка с този номер”, докато той се смее тихо, целувайки нежно дългия й врат.
- Вратът й е като на жираф
- Престани да говориш глупости, някой ще те чуе, аз работя с тези хора, моля те!
Натисна отново зелената слушалка за повторно набиране - “ В момента няма връзка с този номер”. Да, да, да!Това не беше глас на оператор, това беше нейния глас. Познаваше гласа й. Много добре го познаваше. Звънеше й по пет пъти на ден и с наслада я слушаше как повтаря:
- Ало, Ало…кой е..не Ви чувам…кой е…не Ви чувам.
Не можеше да сбърка този глас. Неее. И него чуваше, там , плътно прилепен до нея. Чуваше го как диша във врата й, усещаше топлината на диханието му, виждаше ръцете му, които я обгръщат.

- Кучко!Хванах те!!!Хванах теее!!!!!Сега коя е глупачката, аааа, кояяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя????-крещеше в телефонната слушалка – КУЧКААА!!!!Смешно ли е, аааа, смешно ли ви е????Хванах виииии, хванааааах!!!

- А аз мислех да излезем на вечеря…

Обърна се. Той стоеше в рамката на вратата с приведени рамене, погледът му беше празен.




Гласувай:
12



1. kite333 - Eee, браво Бени :)
23.01.2014 15:28
направо да повярва човек :)
цитирай
2. vandela007 - Харесвам разказите ти!
23.01.2014 15:29
Краят винаги е изненадващ като бърз шамар....
Хубава вечер! :)
цитирай
3. joysii - Глупачка е. . . . . . . . . . . . Поздрави, ...
23.01.2014 15:41
Глупачка е.
...........
Поздрави,Бен!:):):):)
цитирай
4. анонимен - Добър разказ. Четивен.
23.01.2014 19:14
Добър разказ. Четивен.
цитирай
5. makont - Поздрави, Бен!
24.01.2014 11:54
Както винаги, увлекателно, емоционално и интелегентно поднесено. Ах тази ревност, това недоверие и мнителност. Винаги са обратно пропорционални на любовта. Усмивки!
цитирай
6. benra - makont,
02.02.2014 15:39
Усмивки и на теб!!!Ревността разяжда и убива
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392640
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031