Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2009 11:18 - Да поставиш запетая
Автор: benra Категория: Тя и той   
Прочетен: 3362 Коментари: 26 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Обеща си - никога повече!!! Ама никога, никога!Ще се върне към ежедневието си, онова съвсем ежедневното, в което дните нямат имена, а часовете просто отмерват края на едното рутинно повтаряне и началото на другото. Когато не може да спи - ще чете. Толкова непрочетени заглавия си бе набелязала. Защо да губи време с мисли?! Ако не й се чете може и да гледа телевизия или пък да се отдаде на среднощни флиртове с непознати, далечни, мистериозни, някакви... мъже. Да! Точно това ще направи! Край на мислите, край на мазохистичното раздвоение. Ще й остане едното безсъние. Какво толкова. Вече беше свикнала с него, дори й се струваше непривично, когато в редките сутрини се събуждаше от звъна на будилника.
             - Нора, къде си ? – мъжът й беше спрял да се храни и я гледаше втренчено.
Не му отива брада – помисли си Нора – и тоя кравешки поглед – усети как у нея се надига познатото раздразнение. Напоследък всичко, което Иван казваше или правеше, или не правеше, я дразнеше. Самото му присъствие я дразнеше. Насилваше се да подтиска тези негативни чувства, съзнавайки, че те са единствено и само плод на нейното раздвоение, но не й се удаваше. Връхлитаха я изведнъж и тя изпитваше неистовото желание да кресне в лицето му:
             - Глупак! Не виждаш ли, че отдавна не те обичам . Че има нов човек в живота ми. Човек, който ме кара да се чувствам истинска и жива. Който ме кара да мечтая, да трептя, да изгарям, да се чувствам желана, жена…
Естествено не казваше всичко това, а просто преглъщаше. Преглътна и сега, отбелязвайки наум, за кой ли път, че го мрази, презира го. На глас изрече, бавно и с глас, пропит с безразличие:
               - Тук съм, не ме ли виждаш? Срещу теб – не искаше да звучи предизвикателно, но нотките бяха точно такива – режещи, дистанцирани.
               - Точно, защото те виждам . Виждам и че присъствието ти е чисто физическо обаче . Мислите ти са някъде на друго място. - Иван я гледаше право в очите с онзи поглед, който преди години караше пеперудите в стомаха й да се развихрят. Преди много много години.
               - За нещо конкретно ли ти трябват мислите ми? – въздухът между двамата беше толкова тежък, че Нора усещаше натиска му . Притискаше я и затрудняваше дишането й . Главата й пулсираше. Знаеше, че трябва да спре, да потуши язвителността си, защото после ще съжалява за думите, които беше напът да изстреля, но някаква безпомощност сякаш я държеше в капан и вместо Нора -разумната говореше онази, новата Нора, която се беше създала ей така - от два стиха и няколко разменени погледа.
Иван въздъхна, отпивайки бавно от огромната халба с бира.По брадата му полепна пяна и той я изтри с опакото на дланта. Раменете му бяха уморено отпуснати. Очите му- тъжни и самотни. Нора избягваше да го гледа в очите. Дали от страх, че може в тях да види себе си, дали от нежелание да види него...
                    - Не ме гледаш – Иван сякаш четеше мислите й и ги констатираше. Информативно някак си, беземоционално.Не изричаше укор, което още повече я вбесяваше.
                     - Скъпи, само не ми казвай, че и не говоря с теб. Това би трябвало да са мои реплики – беше успяла някак да подтисне раздразнението си и се опитваше да звучи шеговито. Не й се водеше онзи разговор, който беше провеждала хиляди пъти наум и който обикновено завършваше с драматичното – Напускам те!
Да го напусне. И това беше разигравала.

Зачерква миналото и почва на чисто. Нова Нора - нов живот!Отива там, където чувства себе си. Където я разбират без думи, където жестовете й биват предугаждани, където мислите й - споделяни, а нощите изпълнени отново със страст.

Казва първо на децата. Те са вече пораснали, достатъчно пораснали и с достатъчно прогресивни разбирания и липса на овехтели псевдо-морални обременености, за да я разберат. Е, може би в началото ще бъдат шокирани, че точно тя, която са смятали за скучно-праволинейна и безинтересно-старомодна преобръща живота си с хастара навън. Но…с времето ще свикнат, дори ще приемат. Може дори това да ги сближи. И без това, откакто се чувстват големи се бяха отдалечили от нея и не споделяха, не разговаряха. Щеше да се превърне в една ултра-модерна майка.
      Сестра й - вече знае. Не са говорили, но връзката им е толкова силна, за да е уверена, че Искра отдавна се досеща за нейната лудост. Одобрява или не, винаги ще я подкрепи. Не че одобрява, най-нероятно - не.Нора не знае дори дали точно я разбира. Макар и по-малка с две години, Искра винаги се беше държала като по-зрялата и по някакъв начин все се чувстваше отговорна за по-голямата си сестра, пазеше и защитаваше крехката й уязвимост безпрекословно. Винаги, пред всички, във всякакви ситуации. И в тази ще я подкрепи. Макар че Искра всъщност харесва Иван. Смята Нора за късметлийката, сдобила се с мил и добродушен, всераздаващ се съпруг . Затова и подкрепата й е още по-ценна.

Родителите. Нора стига до там и зацикля. Сцената е болезнена. Майка й се държи за сърцето и плаче, а баща й я гледа безмълвно, като чужда. Вижда как се разпада в очите им, как животът им се разпилява на дребни късчета и вятърът на собствения й каприз ги завихря и разпръсква. Вижда ги как остаряват пред погледа й за един единствен миг.
Нора не може да понесе тази представа. Заболява я толкова силно, че моментално спира да си представя и се връща в света на невъзможностите. И започва да си обещава как никога, никога, ама никога повече няма да се вълнува от жестовете на другия, няма да настръхва от допира, няма да се упоява от синхрона на мислите им, няма да прави планове за общо бъдеще.Няма...никога.

Пък и в крайна сметка, както казва Яна, една от най-близките й приятелки - Мила ми Нора, всичките мъже са еднакви щом са ти в къщата!

            - Ето, аз ти говоря, а ти…пак се отнесе. Нора, какво се случва с нас? Има ли нещо, което трябва да знам – Иван е повишил леко тон, измъквайки я от състоянието на безтегловност. Не е в характера, нито в стила му да повишава тон.
              - Не, нищо..уморена съм просто – този отговор обикновено върши работа
              - Да, сигурно си уморена, но не е само това. Все пак те познавам от 20 години. – определено Иван я познаваше. Познаваше онази Нора –разумната, усмихнатата, преданата, непретенциозната, инертната, праволинейната, нерешителната.
Не ме познаваш, скъпи – каза го мислено. – И аз самата не се познавам. Всеки ден научавам нещо ново за себе си, всеки ден се откривам и, знаеш ли – понякога не харесвам никак, ама никак, онази Нора, която ти познаваш.Изведнъж й се прииска да му разкаже всичко. Ей сега, тук на масата, над чиниите с изстиващи пълнени чушки. Да му се довери и да смъкне този непосилен товар от плещите си. Да му разкаже за него и за начина, по който я кара да се чувства, за начина, по който самият той,Иван, е престанал да я кара да се чувства. За малките жестове, които другият прави, а той, Иван, е забравил отдавна, толкова отдавна, че дори спомена за тях изглежда нереален. Да му опише безмълвното разбиране, думите, изпълнени с обожание, да му покаже и-мейлите и среднощните ес-ем-еси, които едновременно я карат да се усмихва и да плаче. Да сподели за безсънните нощи, изпълнени с разкаяние и копнеж. Да проведе онзи разговор, от представите си, пък после да става, каквото ще. Дължи му го, дължи си го.
           Иван се протегна през масата и хвана ръката й, която беше замръзнала с вилица, поднесена към устата:
                   - Нора, нали знаеш, че те обичам такава, каквато си. Каквато си, разбираш ли?!
Нямаше как да не погледне  очите му. Нямаше как. Не се налагаше да му казва нищо, просто трябваше да стане и да произнесе заключителната реплика:
                    - Напускам те.
Вместо това леко, с неизпитвана отдавна нежност, издърпа ръката си и вкуси гребнатият с вилицата ориз:
                    - Не мислиш ли, че съм ги направила малко безсолни? Нещо им липсва…като че ли
                     - Мерудийка им липсва, мерудията е майката на всичко…



Тагове:   копнеж,


Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dorichela - Бени, това май си го пускала вече, ...
28.07.2009 11:23
Бени, това май си го пускала вече, защото мога да си заложа главата, че съм го чела...
Както винаги - въздействащо... Да се остави на навиците и порядките или да поеме нов път...
цитирай
2. benra - да, пускала
28.07.2009 11:28
съм единият му вариант, това е - другият.
По-скоро идеята не е в поемането на новия път, а в причината да търси нов път...В изхабяването на отношението, във вкарването им в руслото на ежедневието.
Първият вариант визираше конкретен човек.Сега се говори само за другият, с което искам да кажа, че в общи линии не този, другият, е изключителен, а рутината е тази, която убива.Другият просто е олицетворение на различното, на желанието за раздвижване, за случвания.НЕщо такова
цитирай
3. анонимен - Да поставиш запетая
28.07.2009 11:31
когато има спомени за малки жестове, които..............
Да поставиш точка
когато няма спомен за малки жестове...
малки жестове към жената, не към майката
за мерудийка към ориза подхожда джоджен/според мен/
Поздрави!:)

цитирай
4. dorichela - Рутината и битовизмите могат да ...
28.07.2009 11:35
Рутината и битовизмите могат да убият всичко...
цитирай
5. benra - анонимен,
28.07.2009 11:35
точно-малки жестове към жената.Онези, дребните, които я карат да се чувства пълноценна и значима.
Аз на пълнените чушки слагам джоджен и копър-харесва ми комбинацията...
Поздрави и на теб!
цитирай
6. benra - Рутината и битовизмите могат да ...
28.07.2009 11:39
dorichela написа:
Рутината и битовизмите могат да убият всичко...

Да ако им се отдадем, ако им позволим да ръководят отношенията ни. ЗАщото те биха могли да унищожат всяка връзка, да притъпят всяко чувство
цитирай
7. dorichela - Именно
28.07.2009 11:39
Важното е да не се оставяме по течението...
цитирай
8. beyondthevoid - Човек се страхува от промяната, но ...
28.07.2009 12:13
Човек се страхува от промяната, но не е готов за застоя. Много добре показано, макар и да съм леко против.
Всяка любов е свещена и когато човек не я цени достатъчно и самата любов почва да не цени човека.
Но както разказа ти показва, човек трябва да може да изразява своето истинско аз... иначе няма да бъде по-различен от една... вилица например! :)
Браво за разказа!
цитирай
9. minavam - Ммм, как обичам да чета ей такива ...
28.07.2009 12:19
Ммм, как обичам да чета ей такива човешки неща от теб. Браво, приятелко любима. Няколко мерудийки в един брак след нанайсе години са винаги добре дошли:-))
цитирай
10. kapricia - :о)))
28.07.2009 12:29
Човешко, твърде човешко!... Както беше казал не помня кой, но не знам защо Ницше ми се върти в главата. Май го улучих! :о)))
цитирай
11. анонимен - Свободата
28.07.2009 13:32
е осъзнат избор...
Тъжно и истинско!Благодаря!
цитирай
12. benra - beyondthevoid,
28.07.2009 13:52
не знам дали става въпрос за неценене, по-скоро може би-вкарване на любовта в ритъма на ежедневието.Но наистина-човек трябва да може да изразява себе си и когато се чувства некомфортно да направи така, че да постигне комфорт
цитирай
13. benra - minavam,
28.07.2009 13:53
мерудийките са задължителни иначе всичко отива по дяволите. Много обичам да ме хвалиш:-)))
цитирай
14. benra - kapi,
28.07.2009 13:54
върде човешко и ежедневно е, за да е по вкуса на Ницше:-))))))
цитирай
15. benra - tit,
28.07.2009 13:55
напълно осъзнат, но често пренебрегван.
аз благодаря, че ме прочете!
цитирай
16. minavam - мерудийките са задължителни иначе ...
28.07.2009 14:20
benra написа:
мерудийките са задължителни иначе всичко отива по дяволите. Много обичам да ме хвалиш:-)))

Тва е защото го правя само когато наистина нещо ми харесва, знаеш:-)))
цитирай
17. victoriavselena - подправката, наречена любов
28.07.2009 14:26
Мерудийка им липсва, мерудията е майката на всичко…, тази, която прави живота различен, която ни запалва, вкуса Умами.
цитирай
18. victoriavselena - нещо по темата
28.07.2009 14:36
http://victoriavselena.blog.bg/zvezdi/2009/07/28/pojelavam-si-umami.370778
цитирай
19. benra - minavam,
28.07.2009 14:55
знам, знам
цитирай
20. benra - виктория,
28.07.2009 14:56
така е, затова трябва да правим така щото винаги да ни е вкусно
цитирай
21. kapricia - :о)))
28.07.2009 15:24
benra написа:
върде човешко и ежедневно е, за да е по вкуса на Ницше:-))))))

Проверих, бе. Гугъл казва, че е бил Ницше. Няма грешка! :о)))
цитирай
22. benra - да бе,
28.07.2009 17:34
ясно,че е на Ницше.аз се хилех ,че моята драсканица не би допаднала на Ницше
цитирай
23. malkiatprintz - Много добре написано, Бени, и много ...
28.07.2009 18:46
Много добре написано, Бени, и много добре описано.... страхът от промяна е лошо нещо, но въпросът е дали си заслужава така да се продължава? Ако се е стигнало до там, значи мерудията отдавна е изчезнала и не вярвам, че може да се възроди дори частично, а ако се продължи може да не допуснем грешките от миналото и да внимаваме повече да не допускаме нови. Сцената с родителите е страхотна, а би трябвало те също да са подкрепа в такива моменти... Поздравления :)
цитирай
24. benra - принце,
28.07.2009 21:47
вярвам,че винаги има възможност за ново начало...или хайде, да не е винаги, а поне в повечето случаи.
така се случва, че родителите рядко разбират, обикновено смятат,че трябва да се продължава в името на смейството, останалото са лиготии, капризи.Странно нещо сме хората.Поздрави и за теб!
цитирай
25. injir - Понякога нито мерудия, нито копър ...
29.07.2009 09:52
Понякога нито мерудия , нито копър помагат.Ако всичко е много пресолено...
цитирай
26. thedarkangel1977 - hah, kakaw final
03.08.2009 10:14
hah, kakaw final
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2801341
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930