Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2009 10:47 - Гнилите плодове на апатията
Автор: benra Категория: Тя и той   
Прочетен: 4473 Коментари: 24 Гласове:
0

Последна промяна: 17.06.2009 10:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        Горчеше. Трябваше да отиде до бара, за да си сложи захар. Откакто отказа цигарите, Кирил се забеляза, че пие кафето си невъобразимо сладко. Искра, съпругата му, имаше навика да отпива глътка, минавайки покрай него. И сега, тигелирайки между трапезарията и спалните маханично вдигна чашата му и отпи :
     - Пфу, отвратително е – сбръчка възголемичкия си нос – нали знаеш, че захарта е бялата смърт?
Кирил дори не я чу. Ако я беше чул най-вероятно щеше да се усмихне иронично вътрешно. Външно отдавна вече не се усмихваше.
        Разбъркваше кафето бавно и методично, докато погледът му се рееше през прозореца. Строежът закриваше гледката му към Витоша.Тази гледка бе едно от предимствата да живееш на 14-ия етаж. Другото беше - безплатния фитнес.Така наричаше редовното катерене пешком, защото по традиция от години асансьорът им през ден през два се разваляше. Беше му свикнал. Беше свикнал и на неизменното мърморене на Искра
      - Омръзна ми! Писна ми! Не мога повече! Без крака останах! Идиоти! – гласът й ставаше пискливо-пресекулчест и докато говореше двойната й брадичка леко се подрусваше.
Кирил не я гледаше в тези моменти, защото гледката на подрусващата се брадичка го отвращаваше.
     - Кво мрънкаш ,ма краво. Ще ти заслабне дебелия задник, ще ти заслабне. Бутовете ще ти изтънеят и сланините  ти ще се стопят ако качиш някой и друг етаж – изричаше наум, след което му ставаше криво от самия него си , отиваше до жена си  и съчувствено я целуваше по бузата. Тази им церемонийка, придобила през времето някаква ритуалност докарваше на лицето на съпругата му нещо, приличащо на доволство. А  в интерес на истината трябва да се отбележи, че Искра рядко изразяваше доволство от нещо или от някого.
        Не беше доволна и от новия блок, който започнаха да строят в градинката долу, на има-няма пет метра от техния.
   - Ще ни скапят гледката идиотите, ще ни скапят – изписка тя, когато видя , че изкопните работи започват– трябва да направим нещо, Кириле, трябва да ги спрем, Кириле ! - Имаше вбесяващия навик да повтаря думи и фрази.
        - Нали знаеш, сега се строи ниско, не бой се. Да му мислят тия до 5-ия – Кирил беше спокоен мъж, дори леко апатичен. Не обичаше конфликтите от никакво естество. Било то лични, семейни, професионални, социални. Винаги успяваше да намери за себе си предтекст да не се ядоса.
Д    а, обаче сега, шест месеца по-късно, скелетът на новата сграда се издигаше почти досами края на прозореца му. И нямаше да спре до там. Оказа се, че новостроящото се не е жилищна кооперация, както мислеха вначалото, а бизнес-сграда, от така модерния напоследък многоетажен тип. Някои съседи дори казваха, че щяло да бъде първия небостъргач в София. Кирил не вярваше много-много чак небостъргач да вдигнат в бившата им градинка, ама знае ли човек. Във всеки случай вече кафето му щеше да е, освен без цигара и без Витоша.
     - Кирилеееееееееееееееееееееее! – писъкът раздра реещите му се мисли. Ръката му, механично въртяща лъжичката из чашата, потрепна и капки кафе отхвръкнаха върху сивата му жилетка.
     - Ки-ри-леее, Ки-ри-леееее – извивките на гласа на Искра предизвикаха мрачни асоциации и Кирил набързо се отправи по посока на виковете.
Намери я посредата на детската стая. В дясната си ръка държеше дънките на големия им син - Марио.
В лявата държеше нещо, което в първия момент мъжът не разпозна.
    - Виж, Виж, Виииииж! – обвинително -истерично жена му размаха нещото под носа на Кирил
   - Презерватив – констативно, някак си на себе си, произнесе бащата на притежателя на презерватива.
   - Само това ли ще кажеш? Презерватив? Само тоова ли ще кажеш?!!! – продължи да изригва вулканът в халат - само това ли? - двойната брадичка обещаваше всеки момент да се затресе в истеричен рев и Кирил потръпна нервно при мисълта за тази переспектива.
    Явно от него се очакваше да говори по същество. Да, но точно сега не му се обсъждаше тази тема. Голямо чудо - презерватив. .Единственото желание, което имаше бе да се върне при чашата с вече поизстинало кафе и последните остатъци от изглед към планината. Какво да й каже? Че Марио е на 17 и? - Ива прекрасно знаеше този факт, все пак тя го беше родила…май. Че вече не е дете? Вероятно щеше да му отговори, че след като ходи на училище и не е пълнолетен, следователно е дете. Или може би трябваше да й каже, че той, Кирил, купи първият пакет презервативи на сина си. Спомни си как преди две години го втресе в работата и реши да се прибере. Отключи и влезе. Не помнеше дали е влязъл тихо или не, във всеки случай и да е било тихо не е било преднамерено. Вратата беше заключена и Кирил, мислейки че в апартамента няма никого, метна якето си на закачалката и директно се запъти към спалнята, за да си полегне. Обаче отваряйки вратата се стъписа. Там, на родителската спалня, Марио и някакво момиче бяха толкова увлечени един от друг, че дори не го чуха.  При спомена Кирил се усмихна
    - Смешно ли ти е?Смешнооооооооо? – Искра вече се тресеше, приседнала на ръба на неоправеното легло.
Не, не му беше смешно. Гордо му стана като ги видя. Изниза се тихо, почти на пръсти, и излезе от апартамента.
      Синът му беше голям, синът му не приличаше на него. Синът му взимаше от живота това, което искаше. Кирил се почувства доволен. Една от мечтите му беше синовете им  да не наследят неговата плахост и нерешителност.  Тази си  черта на характера Кирил ненавиждаше дори повече от биреното шкембенце, което все не можеше да свали. На другия ден купи пакет презервативи с дъх на ягода /беше чувал от отраканите си колежки,че са много секси/ и с леко неудобство привика Марио в кухнята за разговор по мъжки .Естествено, разговор в точния смисъл на думата, не се получи, но пък баща и син станаха някак си по-близки. Марио вече не се отнасяше към него с онова пренебрежение , което крещеше-старец изтъркан, кво разбиаш ти, ъ! Споделяха някакво взаимно одобрение, което Искра не би разбрала в никакъв случай и не само, защото беше жена. Реакцията й в момента го потвърждаваше. Гумичката в пликче се беше превърнала в център на личната й драма. Майката-хранителка не можеше да приеме логичната действителност, а истеризираше възмъжаването на сина си, като някакъв вид духовно падение. Кирил чудесно знаеше как се чувства тя в този момент.Тя, за която сексът освен за продължаване на рода,  друга функция нямаше. Секс за удоволствие-пфу! Искра НЕ употребяваше.
      Като я гледаше, така сломена и тресяща се, у Кирил се надигна позната злоба. Прииска му се да я унижи. Да й каже, че е тъпа патица, не-тъпа крава, която не само не разбира детето си , не разбира него самият, не разбира живота, не разбира от секс, а бе не разбира нищо. Искаше му се да й кресне, че вместо да реве над контрацептивите на Марио, да вземе да научи къде и как се слагат, защото скоро и да иска, няма да има с кой да ги ползва. Искаше му се, но естествено замълча. Не се харесваше, когато такива мисли му минаваха през главата.Той не беше такъв.Не беше лошо момче, не беше лош мъж, не беше лош съпруг. Не беше...
Сълзите се стичаха по изкривеното от мъка и разочарование лице на жена му, а той стоеше, гледаше я и си мислеше за пропиления си живот. Мислеше си, че трябваше да е като Марио – да награби съученичката си Милена, с която подготвяха заедно реферати по история и която изпълваше нощите му и слиповете му в гимназията.Трябваше да награби Ася, приятелката на сестра си, която по детски невинно му се умилкваше всеки път, когато оставаше да преспи у тях.Трябваше да награби Ивета, колежката, на която пишеше курсовите работи и която все го питаше с какво да му се отблагодари. Трябваше…а той все смънкваше – а, няма нищо! Трябваше!
     - Трябва да говориш с него! Да му забраниш! Да му за-бра-ниш!Чу л -ли?!Чу ли?! Ки-ри-ле, ти слушаш ли ме изобщо?  Става въпрос за ЖИВОТА на нашия син, Кириле, за бъдещето му!!!
Ок си беше животът на техния син и бъдещето си му беше ок. Какво става с моето минало обаче и с нашето бъдеще? – това беше въпросът, който в този момент назряваше у Кирил. Всъщност едва ли точно в този момент назряваше, по-скоро това беше моментът, в който гнилите му плодове капеха по пода на детската стая, маскирани в сълзите на жената , която….Която той сам си бе избрал.
   - Ще поговоря с Марио, разбира се, успокой се, всичко ще е наред! – и я целуна ритуално по бузата, запътвайки се към кафето и Витоша. Кирил не обичаше конфликтите.Стъпваше внимателно, за да не размаже някой гнил плод на пода на детската. Презервативът, с дъх на ягоди, почиваше доволно в джоба му.Щеше да го употреби. Скоро. Някой ден. Може би. Дано. Непременно.



Тагове:   апатия,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesistefanova73 - Ееех...
17.06.2009 11:03
страхотен разказ...истински
цитирай
2. benra - vesi,
17.06.2009 11:04
нещата от живота - ненапудрени. Радвам се, че ти е допаднал
цитирай
3. анонимен - гнилите плодове...
17.06.2009 11:20
на собствената ни апатия често ни кара да приписваме на човека до нас нашите недостатъци. Всъщност не жена му е непривлекателният образ, той е този, който е взел решение, за което съжалява и едва ли някога ще може да бъде друг, освен слабохарактерен, бени.
цитирай
4. mariani - :)
17.06.2009 11:24
Разказът ми хареса...само ми стана мъчно за Искра, че е толкова тесногръда и сляпа...мъчно за Кирил, че не събира смелост...Защото понякога ни е по-лесно да броим на ум до 10, вместо да кажем това, което мислим. Хубав ден и поздрави!
цитирай
5. benra - 3,
17.06.2009 11:25
да, вината е в нас самите.Така, освен че ние се чувстваме нещастни, партньорът ни-също. Мисля че винаги може да има промяна обаче-стига да не е от едната крайност в другата
цитирай
6. benra - mariani,
17.06.2009 11:26
ми тя си е била такава, когато Кирил сам си я е избрал.Както казват хората-който каквото сам си направи никой не можу да му направи.А инерцията в никакъв случай не е полезна-нито за връзката, нито за индивида
цитирай
7. drblondy - Живият живот.
17.06.2009 11:34
Понякога горчи. Трябва просто да отидем до бара и да му сложим захар. :)
цитирай
8. benra - блонди,
17.06.2009 11:36
така си е - понякога има нужда от подсладител.
цитирай
9. dorichela - Ех, Бени
17.06.2009 11:53
Толкова явно си представих Искра и треперещета брадичка... :):):):):) Горкото Кире!
Поздрзав!
цитирай
10. benra - дори,
17.06.2009 12:04
и размахваща презерватив, нали....Странното е как сами превръщаме живота си,в нещо,което никак не харесваме. И в случая вината далеч не е само в Искра
цитирай
11. lubara - Поздрави !
17.06.2009 12:31
Истинският живот, за съжаление.
цитирай
12. cudo - действително
17.06.2009 12:31
Не можем да сме идеални :)
цитирай
13. benra - lubara,
17.06.2009 13:23
ами съжалението май не върши работа в такива ситуации и при подобни рамносметки
цитирай
14. benra - cudo,
17.06.2009 13:24
и няма нужда да сме идеални.По-скоро-трябва да харесваме сами себе си, да се одобряваме
цитирай
15. анонимен - :)))))))))))
17.06.2009 16:56
На мен пък много ми хареса краят.
Усетил се е Кирето. Евалла!
цитирай
16. benra - russaliq,
17.06.2009 16:58
мен ако питаш-винаги си го е знаел, ама нали е инертен :-)))ДА се надяваме,че ще..някой ден, скоро, дано...
цитирай
17. leonor - При мен ...
17.06.2009 17:11
... по-скоро съжаление предизвика индиректният герой в разказа - Марио. Жалко за тези деца, които са принудени да живеят сред апатията на един безволев мъж и истеричното огорчение на една жена, които не са обмислили решенията си когато е било време.
цитирай
18. benra - leonor,
17.06.2009 17:19
да, децата са жертва в подобни взаимоотношения-от една страна, от друга-си правят съответните изводи.
цитирай
19. leonor - Benra,
17.06.2009 18:06
и е така, и не е така. За съжаление една голяма част от психологическите проучвания твърдят, че дори и при ясното съзнание за грешките на родителите, животът на детето при тях се отразява на бъдещите му отношения в собственото му семейство. За съжаление и за лични примери се сещам. Защото ако погледнеш реално, на какво да се научи едно момче (в случая) - да бъде истерично като жена или да бъде слабо като жена?
С две думи - разликата между това да прилагаш нещо на теория и на практика се усеща. Искат се доста допълнителни елементи, за да стигнеш от едното до другото.
Извинявам се, че май разводних темата и се отклоних от същността на разказа. Просто текстът води към доста размисли. :)
цитирай
20. benra - леонор,
17.06.2009 20:04
не, изобщо не разводняваш темата, напротив. Така е, права си-взаимоотношенията в семейството неминуемо се отразяват на изграждането на детския характер.Не съм психолог, но наблюденията ми са,че децата или подсъзнателно копират поведението на родителя или се втурват в другата крайност - да бъдат коренно различни. Много е сложно, затова родителите трябва винаги да имат предвид,че техния модел на отношения и поведение играят съществена роля в развитието на децата им
цитирай
21. kasnaprolet9999 - Чудесен разказ,
17.06.2009 22:15
знам че в много семейства е така, след 50 г. забравят какво е секс и наблягат само на яденето, като някакви безполови същества живеят, но това мисля, че не е живот и аз не бих могла да го понеса. Навремето до толкова не харесвах модела на поведение на моите родители, че не желаех да се омъжа, но в един момент ми се наложи все пак, за което не съжалявам.
цитирай
22. july26 - Бени, браво отново! Тази дълга драма можеше и по-късчичко да я напишеш,пак щяхме да я разберем,ти го умееш..и това!:)
17.06.2009 23:03
Една от многото драми, дето сами си ги създаваме...
Щото животът, нали, е какъвто си го направим!
:)
цитирай
23. benra - prolet,
18.06.2009 09:34
когато безразличието легне между двамата, монотонността става не просто ежедневие, тя убива духа и тялото.
цитирай
24. benra - july,
18.06.2009 09:38
мддааа, какъвто си го направим-това е.
А драмата-просто протяжността описва цялата апааатия и дължост на нищоправенето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392248
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031