Вчера stone ме провокира и ме накара да поразсъждавам над това, как аджеба един мъж може да стабилизира връзката си с жената, която харесва. Т.е. да изгради така наречената - здрава връзка. 
     Приемаме, че мъжът среща женаТА. Разпознава в нея идеалната и за пръв път в живота си изпитва неистовото желание да сподели не само нощите, но и дните си с нея. Поне на това му викам аз здрава връзка. Не просто зашеметяващо разтърсващ секс, а споделяне на ежедневието, общ стремеж към превръщане на рутината в изключителност. Удоволствието да намериш половинката си и да направиш така щото и тя да разпознае в теб своята половинка.
    Та така среща Я мъжЪТ и решава да я задържи. На всяка цена, непременно.
    Ясно ми е,че повечето мъже твърдят, че знаят какво искат жените. Убедени са, че са убедени. Аз лично твърде се учудвам на тази им безпрекословна убеденост, защото е небезисвестен факт, че самите ние - жените - не знаем точно какво искаме. Не и като точна вербална формулировка. Да речем, може теоретично да назовем неща като - любов, стабилност, романтика.Но де факто по-скоро се доверяваме на емоцията, на инстинкта, на вътрешното усещане, на начина по който се чувстваме, на начина по-който ни карат да се чувстваме.На това дали самата мисъл за мъжЪТ ни кара да се усмихваме, дали той съумява да ни усмихне и да разлее у нас мисълта - Той Е!
Stone предлага периодично осигуряване на силно драматизирани ситуации, които да държат избранницата в перманентно напрежение и несигурност. Това  действало силно еротично,  стимулирайки стремежа й да се докаже, наложи и утвърди. С други думи - наличието на непрекъснат стрес гарантира вечна преданост и любовна всеотдайност.
Не знам, може и от мъжка гледна точка това да изглежда идеалната хватка за задържане на любимата. Но аз по-скоро виждам нещата така - избранницата, държана в непрекъснато несигурно очакване, става свръх изнервена, крайно уязвима и започва да се държи като хибрид между истеричка и предана безсловесна робиня - първи вариант. Втори вариант - при първия извъртян номер прощава, водена от мисълта, че вероятно е нещо инцидентно и любовта иска компромиси, при втория тегли една порядъчна майна на кандидат идеалният и категорично го задрасква от графа - мъже, които искам да срещам. 
Въпрос към мъжа - ти искаш равноправен партньор, с който да споделяш удоволствията, грижите и живота си или просто ти е кеф да гледаш  как някой пълзи в краката ти? 
Не разбирам непременната необходимост от редуване на дистанцираност с романтични жестове, на привидно безразличие с прояви на дълбока влюбеност. Подобна заигравка може да ти докара някоя мацка в леглото-да. Защото вероятността да й станеш интересен, любопитен, да припознае в теб предизвикателството и да пожелае да те опитоми, не е изключена. Но толкова. Добрият секс може да ти осигури още няколко еротични срещи. Но здрава връзка? Здравата връзка се изгражда на базата на взаимност, на доверие, на споделяне на еднакви интереси. Здравата връзка почива на спокойствие и удовлетвореност, не на иди ми - дойди ми, не на идиотски постановки. 
Една изневяра, дори инсценирана, не прави партньора по-отдаден. Прави го подозрителен, кара го да следи всеки жест, посажда зрънцето на недоверието и от него връзката буренясва, а нишката, която свързва двамата изтънява. Защото неминуемо жената си казва - след като той е стъпил един път встрани ще го направи пак. Пита се защо и  започва да се чувства излъгана, подведена, предадена. Всяка жена иска не само да чува, че е женаТА, тя иска да се чувства такава. Не случайно хората казват, че няма по-красива жена от обичаната жена. Напрежението и несигурността не правят хората - независимо мъже или жени - по-симпатични, напротив те предизвикват често нелогични реакции, дори ги карат да бъдат несебе си в опита да опазят нещо, което мислят,че си заслужава. А заслужава ли си наистина, когато срещнеш човекЪТ, да го подложиш на редица унизяващи изпитания с единствената цел да го задържиш до себе си? По-лесно и логично ми се струва да оставиш чувствата да ръководят действията, да оставиш партньоръ да разбере, че е специален, да му позволиш да те опознае такъв,какъвто си и да те приеме такъв, какъвто си, а не такъв, какъвто си решил,че трябва да бъдеш, за да победиш. Да победиш...в какво? Факт е, че в подобни битки обикновено поражение търпят и двамата.
Здравата връзка изисква взаимност и не понася игри и измами. Защото ни хората така сме устроени - усещаме, разбираме интуитивно, когато си играят с нас , което в никакъв случай не ни кара да се чувстваме добре и идва един момент, в който  си казваме - до тук бях, това не е за мен!