Постинг
14.03.2008 10:31 -
Минаваш през мен
Автор: benra
Категория: Тя и той
Прочетен: 2483 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2008 11:07
Прочетен: 2483 Коментари: 9 Гласове:
1
Последна промяна: 14.03.2008 11:07
Загубвам се в очите ти.
Погледът ти минава през мен и някак страшно се отдалечава.
Минаваш през мееен –звучи в главата ми, но не ми се танцува.
Зная, че минаваш през мен не, за да ме усетиш, а защото ме няма .Не помня кога го научих, но чувствам, че го знам.
Стоя като сянка, която чака да бъде целуната от вятъра,за да се превърне в жена. Ти минаваш през мен, като облак, и ме изтриваш. Изтичам през пръстите ти.Минаваш през мен, хващаш дистанционното и сменяш канала. Лъв ухажва лъвица.Гони я, хапе я, отърква я с гривата си. И ти ме хапеш…с мълчание.Думите ти чакат, оствени пред вратата.Утре, след като обуеш обувките си и старателно заключиш общия ни дом ще ги вземеш, за да ги принесеш дар някому. Не ревнувам.Болката ме е обсебила до степен да не изпитвам нищо друго, освен болка. Болката ме е изпразнила. Изпълва ме нищо и мислите ми оттекват като в празна стая с високи тавани.
Лъвицата се отдава.Любят се пред камерите.Първично, животински, истински.Дали това е любовта?Дали нея търсим, когато снимаме любовната игра на родените без думи? Може би искаме да разберем дали наистина думите са тези, които описват душата ни, чертаят чувствата ни, оформят споделянето.Естествено, че не . Наивно е да вменявам качества на думите. Те просто са ние. Втренчил си се в любовния акт с настървението на откривател. Ако можеше да чуеш мислите ми би възкликнал – боже, колко си тъпа!Това е Анимал Планет, глупачке, не ти е канал Романтика.Къде видя любов?
Няма я, не я виждам, и тя е минала през мен, като сянка, моя сродница, и е продължила, търсейки човек, в когото да се превърне. Тази стая не е за нея, в тази стая се е настанило мълчанието, което не желае да бъде споделяно.
През отворения прозорец наднича плачеща върба.Слънцето я е докоснало и тя се е облякла в себе си.Клоните й, тъжни, търсят нечии следи. Твоите следи отдавна не ги търся, ти ги заличи.
- По дяволите, дръпни се , не стой като препарирана, през теб ли да мина? – гласът ти се блъска в гърдите ми и отстъпвам.Ти отминаваш.Погледът ми следвата сянката, която се опитва да те догони, за да те направи мъжът
- Недей, няма смисъл – й казвам – следите ни вече са невидими, не ги търсим и не ги следваме , виж- дори върбата не плаче за нас.
- Моля? Каза ли нещо – обръщаш се, а очите ти следят екрана
- Не, сторило ти се е – отвръщам
– аз отдавна нищо не казвам –добавям мислено
- Тогава да беше млъкнала малко, а? – нервно натискаш копчето за звук
В този момент сянката минава през теб и се загубва във времето. Затварям прозореца…застудя.
Погледът ти минава през мен и някак страшно се отдалечава.
Минаваш през мееен –звучи в главата ми, но не ми се танцува.
Зная, че минаваш през мен не, за да ме усетиш, а защото ме няма .Не помня кога го научих, но чувствам, че го знам.
Стоя като сянка, която чака да бъде целуната от вятъра,за да се превърне в жена. Ти минаваш през мен, като облак, и ме изтриваш. Изтичам през пръстите ти.Минаваш през мен, хващаш дистанционното и сменяш канала. Лъв ухажва лъвица.Гони я, хапе я, отърква я с гривата си. И ти ме хапеш…с мълчание.Думите ти чакат, оствени пред вратата.Утре, след като обуеш обувките си и старателно заключиш общия ни дом ще ги вземеш, за да ги принесеш дар някому. Не ревнувам.Болката ме е обсебила до степен да не изпитвам нищо друго, освен болка. Болката ме е изпразнила. Изпълва ме нищо и мислите ми оттекват като в празна стая с високи тавани.
Лъвицата се отдава.Любят се пред камерите.Първично, животински, истински.Дали това е любовта?Дали нея търсим, когато снимаме любовната игра на родените без думи? Може би искаме да разберем дали наистина думите са тези, които описват душата ни, чертаят чувствата ни, оформят споделянето.Естествено, че не . Наивно е да вменявам качества на думите. Те просто са ние. Втренчил си се в любовния акт с настървението на откривател. Ако можеше да чуеш мислите ми би възкликнал – боже, колко си тъпа!Това е Анимал Планет, глупачке, не ти е канал Романтика.Къде видя любов?
Няма я, не я виждам, и тя е минала през мен, като сянка, моя сродница, и е продължила, търсейки човек, в когото да се превърне. Тази стая не е за нея, в тази стая се е настанило мълчанието, което не желае да бъде споделяно.
През отворения прозорец наднича плачеща върба.Слънцето я е докоснало и тя се е облякла в себе си.Клоните й, тъжни, търсят нечии следи. Твоите следи отдавна не ги търся, ти ги заличи.
- По дяволите, дръпни се , не стой като препарирана, през теб ли да мина? – гласът ти се блъска в гърдите ми и отстъпвам.Ти отминаваш.Погледът ми следвата сянката, която се опитва да те догони, за да те направи мъжът
- Недей, няма смисъл – й казвам – следите ни вече са невидими, не ги търсим и не ги следваме , виж- дори върбата не плаче за нас.
- Моля? Каза ли нещо – обръщаш се, а очите ти следят екрана
- Не, сторило ти се е – отвръщам
– аз отдавна нищо не казвам –добавям мислено
- Тогава да беше млъкнала малко, а? – нервно натискаш копчето за звук
В този момент сянката минава през теб и се загубва във времето. Затварям прозореца…застудя.
такова каризматично-лирично-лично описание на отчуждението.
Бени, стана ми празно. Страхотно си го написала!
Страхотно!
цитирайБени, стана ми празно. Страхотно си го написала!
Страхотно!
тъжно е ... и празно, когато минават през теб без дори да те забелязват... само, който го е изпитал може да усети болката в думите ти...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
не ги търсим и не ги следваме - можем само да ги пренсочим...да излекуваме болката. Мила, мисля че не можем да избягаме от колелото, но може да избираме кога и как да го завъртаме и спираме, прегръдки
цитирайнали знаете, кое му е хубаво на празното - може да бъде запълнено.То е същото като дъното-пътят е само нагоре.Поздрави,момичета и благодаря за коментарите!
цитирайБени, обичам думите ти. ;)
цитирайвзаимно е:-)
цитирайбррррр, замръзнах!
поздрави!!
цитирайпоздрави!!
и след зимата идва пролет..:-)))
цитирайно истинско...
Често става така. За съжаление.
Но винаги има и друг начин!
Поздрави!
цитирайЧесто става така. За съжаление.
Но винаги има и друг начин!
Поздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
