Очите му я пронизваха, правеха я безпомощна, безпаметна и бездиханна. Имаше чувството,че надниква във всяко кътче от нея, разголва я - грубо и пренебрежително, след което я захвърля ненужна. Не можеше да се отърве от това усещане всеки път когато погледът му я приковаваше. Между тях нямаше нищо, и обикновено приятелство нямаше. Срещаха се по волята на обстоятелствата. Той беше съпруг на най-добрата й приятелка.Бракът им, обаче, не издържа дълго, нямаха и деца,които да го закрепят и така почти предизвестено се разделиха. Не беше виждала Мартин години, може би 3 или 5, когато един ден на събранието на фирмата й се появи.Новият вицепрезидент - така бе представен. Илина бе изумена от бързия му възход. Имаше някакви смътни спомени,че все се захващаше с някакви неуспешности, но така и не помнеше с какво точно.Ана, приятелката й, обикновено го наричаше-онова мързеливо гадно копеле! И сега онова мързеливо гадно копеле беше неин пряк началник. Веднъж седмично отиваше в кабинета му, за да обсъдят проекта, който тя ръководеше. При тези срещи Илина изпитваше някаква странна смесица от неудобство и неприязън.Мартин по никакъв начин не подсказваше,че я познава . Държеше се дистанцирано, студено и надменно и винаги намираше нещо, за което да я разкритикува.Или сроковете ,според него, бяха просрочени, или някой детайл го дразнеше.Винаги имаше по нещо, дори дребно. Никога не се усмихна, не я поощри.За сметка на това пагледът му я изгаряше.  
   След месец Илина установи,че в петък сутрин, денят на отчитането, се задържа по-дълго пред огледалото.Осъзна,че подсъзнателно прави всичко възможно,за да привлече вниманието на Мартин, мъжкото му внимание. През 30-годишния си живот тя не бе страдала от липса на мъжко внимание.Напротив – мъжете търсеха компанията й и не само. Изящната й фигура, дългите й бедра, немирната й вълниста гарвановочерна коса, която на слънцето придобиваше странен меден отблясък, дълбоките сиво-зелени очи ги караха да оглупяват. Тя, от своя страна, ненавиждаше това оглупяване. Искаше нормална връзка.Така и не беше имала такава.Но представата за нея съществуваше от години.Мъжете, с които се срещаше я  Отегчаваха  бързо.Непрестанните им брътвежи, които я превъзнасяха, й досаждаха ужасно. Имало е моменти, в които си мислеше,че всъщност нещо не й е наред,след като не може да изпита любов. Даже си бе направила гей-тест.Е, оказа се,че поне лезбийка не е.Което я успокои.
    И ето-появи се Мартин.Студен, безразличен, дори гаден на моменти. Привличаше я като магнит.
Стоеше за кой път пред него и се стараеше гласът й да звучи стегнато делово.Беше сигурна,че не й се получава. Усещаше страните си пламнали.Избягваше погледа му, но очите му сами я намираха.

  - Илина? – гледаше я питащо

  - Да, да..ще променим графиката и ще завишим коефициента - изстреля механично тя

  - Не те питах това – някаква несмешка се прокрадна в дясното ъгълче на устната му

  - Извинявай, нещо се бях отнесла – гласът й леко потрепери – Би ли повторил?

  - Какво ще кажеш за тройка? – очите му я пронизваха

  - Тройка??? Искаш да кажеш три…това не е ли твърде занижено ? – изумена започна да прелиства спецификациите

  - Не, не ти говоря за коефициенти. – за първи път го видя да се смее.Цялото му лице се беше изкривило и звуците, които издаваше бяха хриптящи и отблъскващи.
Илина бавно осъзна смисъла на въпроса. В главата й избухнаха пламъци и изпепелиха всичките й мисли.
   - Е, какво ще кажеш?Навита ли си? Не бързай да ми отговаряш, ще ти звънна след час. Готино парче си, да знаеш, а и пратньорът ми ще ти хареса! – думите му долитаха до съзнанието на младата жена някак си гротескно ярки и образни.Стисна здраво в ръце документацията и бавно и безмълвно излезе от стаята. Не затвори вратата. Знаеше,че Мартин я оглежда.Че се опитва да я съблече, да я разголи, да надникне в нея. Знаеше, че не успява.Когато в понеделник се разминаха в коридора, Илина му се усмихна предизвикателно.Отвращаваше я.