Поръсена със звезден прах,
наметната със морски бриз
една мечта по плажа си вървеше
боса.
Подскачаше от крак на крак
/май пареше й на крачката /
и лекичко, примижвайки с очи  
поглеждаше нататък. 

Спря.

Лицето й , доволно, засия,
наведе се ,загреба морска пяна,
обля се,
в косата си заплете водорасли,

кокетно, истинска жена, разкърши рамене
и ГО повика...
А ТОЙ веднага я позна .
Че кой не би познал мечта...?!