Постинг
18.10.2007 12:21 -
Умението да не видиш пътя
Автор: benra
Категория: Тя и той
Прочетен: 1256 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2007 15:33
Прочетен: 1256 Коментари: 4 Гласове:
1
Последна промяна: 22.10.2007 15:33
Той я желаеше.
Осъзна, че годините раздяла просто бяха подсилили чувствата.
Тя седеше срещу него-още по-красива, още по-уверена и още по-недостижима.Гласът й не го галеше, разрязваше душата и тялото му. Агонията на спомените не му позволяваше да чуе какво точно му говори. Всъщност думите й нямаха значение, защото каквото и да му казваше то беше съвършено. Един кичур се плъза по бузата й и го стисна за гърлото. Тя не го отметна, беше свикнала разкошната й коса да я милва. Разкошната й коса не милваше него, избождаше желанията му, надупчваше ги и ги правеше нищожни.А целият бе желание. Той бе желание. Можеше ей сега, ей тук, веднага, на масата.Искаше ей тук, ей сега, на масата. И нека се свършва! Момчешката мечта бе оцеляла и обсебваше мъжките му фантазии.
Ръката му бавно се плъзна по коляното й, халката му закачи фината материя и направи малка дупчица, през която топлината й го подканваше.Кожата й настръхна, когато погали голата плът.Сърцето й биеше в слабините, за него.Ръката му знаеше какво прави.Устните й пресъхнали търсеха извор и той й го даде. Жадно се изпиваха.Ръката му вече гореше. Масата стана тяхното ложе.Пристан на страст 9 бала. Крехкото й тяло се извиваше и плотът простенваше ритмично.
Не свали жартиерите, те бяха другото й аз, това,което той притежаваше - тук и сега и завинаги. Косата й погали гърдите му,превзе ги. Онзи кичур проследи пътят на чувствата му.Дълъг път. Можеше да върви и още и още и още...
- Извинявай, може би бързаш... - равният й глас го извади от вцепенението.
Очите й не казваха нищо, само го отдалечаваха, казваха му да стои там, където е.
- Да, имам една среща, делова - той прибра телефона си в джоба.
Защо ли изобщо го беше поставял на масата?Тя никога не бе робувала на материалности.И сега не бе впечатлена. Такава си беше - дива, прелестна, единствена и чужда.Нямаше да я стигне никога, колкото и да върви, защото път нямаше.
Разделиха се леко суховато.Едва ли щяха да повторят, дори ако случайността отново ги озове на един тротоар.
Боже, колко е привлекателен - мислеше си тя, докато краката й колебливо я отвеждаха нанякъде.Все едно къде след като не можеше да го има тук и сега.
Осъзна, че годините раздяла просто бяха подсилили чувствата.
Тя седеше срещу него-още по-красива, още по-уверена и още по-недостижима.Гласът й не го галеше, разрязваше душата и тялото му. Агонията на спомените не му позволяваше да чуе какво точно му говори. Всъщност думите й нямаха значение, защото каквото и да му казваше то беше съвършено. Един кичур се плъза по бузата й и го стисна за гърлото. Тя не го отметна, беше свикнала разкошната й коса да я милва. Разкошната й коса не милваше него, избождаше желанията му, надупчваше ги и ги правеше нищожни.А целият бе желание. Той бе желание. Можеше ей сега, ей тук, веднага, на масата.Искаше ей тук, ей сега, на масата. И нека се свършва! Момчешката мечта бе оцеляла и обсебваше мъжките му фантазии.
Ръката му бавно се плъзна по коляното й, халката му закачи фината материя и направи малка дупчица, през която топлината й го подканваше.Кожата й настръхна, когато погали голата плът.Сърцето й биеше в слабините, за него.Ръката му знаеше какво прави.Устните й пресъхнали търсеха извор и той й го даде. Жадно се изпиваха.Ръката му вече гореше. Масата стана тяхното ложе.Пристан на страст 9 бала. Крехкото й тяло се извиваше и плотът простенваше ритмично.
Не свали жартиерите, те бяха другото й аз, това,което той притежаваше - тук и сега и завинаги. Косата й погали гърдите му,превзе ги. Онзи кичур проследи пътят на чувствата му.Дълъг път. Можеше да върви и още и още и още...
- Извинявай, може би бързаш... - равният й глас го извади от вцепенението.
Очите й не казваха нищо, само го отдалечаваха, казваха му да стои там, където е.
- Да, имам една среща, делова - той прибра телефона си в джоба.
Защо ли изобщо го беше поставял на масата?Тя никога не бе робувала на материалности.И сега не бе впечатлена. Такава си беше - дива, прелестна, единствена и чужда.Нямаше да я стигне никога, колкото и да върви, защото път нямаше.
Разделиха се леко суховато.Едва ли щяха да повторят, дори ако случайността отново ги озове на един тротоар.
Боже, колко е привлекателен - мислеше си тя, докато краката й колебливо я отвеждаха нанякъде.Все едно къде след като не можеше да го има тук и сега.
продължавайда бъдеш дива, прелестна, единствена и чужда:)
цитирайблагодаря!
цитирайНикоя жена след 20 години не става "още по-красива", а похотта не бива да бъде описвана като нещо красиво, тя е животинско качество.
цитирайна гледна точка.:-)Желание, похот, красота...Може би са дефинитивни понятия?
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора