Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2007 12:21 - Умението да не видиш пътя
Автор: benra Категория: Тя и той   
Прочетен: 819 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 22.10.2007 15:33


Той я желаеше.
Осъзна, че  годините раздяла просто бяха подсилили чувствата.
Тя седеше срещу него-още по-красива, още по-уверена и още по-недостижима.Гласът й не го галеше, разрязваше душата  и тялото му. Агонията на спомените не му позволяваше да чуе какво точно му говори. Всъщност думите й нямаха значение, защото каквото и да му казваше то беше съвършено. Един кичур се плъза по бузата й и го стисна за гърлото. Тя не го отметна, беше свикнала разкошната й коса да я милва. Разкошната й коса не милваше него, избождаше желанията му, надупчваше ги и ги правеше нищожни.А целият бе желание. Той бе желание. Можеше ей сега, ей тук, веднага, на масата.Искаше ей тук, ей сега, на масата. И нека се свършва! Момчешката мечта бе оцеляла и обсебваше мъжките му фантазии.
  Ръката му бавно се плъзна по коляното й, халката му закачи фината материя и направи малка дупчица, през която  топлината й го подканваше.Кожата й настръхна, когато погали голата плът.Сърцето й биеше в слабините, за него.Ръката му знаеше какво прави.Устните й пресъхнали търсеха извор и той й го даде. Жадно се изпиваха.Ръката му вече гореше. Масата стана тяхното ложе.Пристан на страст 9 бала. Крехкото й тяло се извиваше и плотът простенваше ритмично.
Не свали жартиерите, те бяха другото й аз, това,което той притежаваше - тук и сега и завинаги. Косата й погали гърдите му,превзе ги. Онзи кичур проследи пътят на чувствата му.Дълъг път. Можеше да върви и още и още и още...
 - Извинявай, може би бързаш... - равният й глас го извади от вцепенението.
Очите й не казваха нищо, само го отдалечаваха, казваха му да стои там, където е.
 - Да, имам една среща, делова - той прибра телефона си в джоба.
Защо ли изобщо го беше поставял на масата?Тя никога не бе робувала на материалности.И сега не бе впечатлена. Такава си беше - дива, прелестна, единствена и чужда.Нямаше да я стигне никога, колкото и да върви, защото път нямаше.
Разделиха се леко суховато.Едва ли щяха да повторят, дори ако случайността отново ги озове на един тротоар.
  Боже, колко е привлекателен - мислеше си тя, докато краката й колебливо я отвеждаха нанякъде.Все едно къде след като не можеше да го има тук и сега.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shania16 - красиво написано
18.10.2007 14:53
продължавайда бъдеш дива, прелестна, единствена и чужда:)
цитирай
2. benra - shania,
18.10.2007 15:18
благодаря!
цитирай
3. dum - Много объркано звучи и има кухи места. )
19.10.2007 15:01
Никоя жена след 20 години не става "още по-красива", а похотта не бива да бъде описвана като нещо красиво, тя е животинско качество.
цитирай
4. benra - въпрос
19.10.2007 17:43
на гледна точка.:-)Желание, похот, красота...Може би са дефинитивни понятия?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2820775
Постинги: 736
Коментари: 12613
Гласове: 29386
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031