Навикът да сме той и тя в едно не е двигател. Навикът ни механизира да степен безразлично бездушие. Автоматизирана обич. Някакъв вид емоционално перпетууммобиле. Произвеждаш повече любов, отколкото употребяваш. И все науж - въобразяваш си, че е възможно и допустимо това да продължава вечно.

****

Завръщах се отново
същата.
А ти ме чакаше
различна.
Очите хладно
се прегръщаха
и казваха си -
нищо лично.
Завръщах се
по навик някак си.
/Очите, всъщност,
се обичаха./
И ти по навик
ме очакваше.
И всичко
беше
никак лично. 

***
Обезличаването на личностното и превръщането му в общност.Две души в едно цяло. Утопията на единението. Та кой може да избяга от себе си?Можеш само временно да се приспиш.