Денят ми ме кани да тръгна, и пътеки се вият нагоре. Казвам им - чакам да съмне, да се изниже полека умората...
Кафето ми ухае на малини, пили ли сте някога малиново кафе? Лятото отдавна си замина, а аз мечтая за какво ли не...
Ще направя план, ще съставя график - казвам си поредно съмване Мисли много уморих от чакане, крайно време е за сбъдване.
Ваниловата ми пурета  оставя аромат на бъдеще. Два коня и една карета  паркирах долу. Да бъде...Ще!  

Много зареждащо на фона на дъжда отвън.
Хубава седмица и повече усмивки!

Уханно и красиво... права си, Benra! Не само тъгата, и мечтите правят поезия. Май ще се замисля за малиново кафе :)

просто някои емоции си идват в стихове :-)))малиновото кафе-също

радвам се, че ти е харесало

;) Хм, а ти защо го беше деактивирала?... Тъкмо да коментирам и хоп -изчезна!...
Знаеш ли, Бенра, знам, че още съм бейби-блогър, но научих за себе си един важен урок и ще си позволя да споделя: ако нещо, което съм публикувала, е стойностно и важно за самата мен и изразява мен, дори да си остане самотно, то е там, а който иска - да чете! Туй то!:)))) Поздрави!:)

бях го деактивирала,защото съм го пускала и друг път, сега просто го пуснах като поздрав към роксан, но после просто го оставих(деактивирах по-старата публикация):-)))Нямам навика да трия и да махам.
И аз като теб смятам, че всички неща,които публикувам са част от мен.В интерес на истината не се замислям доколко са стойностни, защото такъв вид оценка е доста субективна. На който му харесват-чете, на който не-отминава. Поздравче и за теб!!!