По стръмното на някакви очаквания
     пълзят усилия напразно хвърлени         обвити във несвършващи оплаквания,            прашасали, раздърпани, омърляни.
И случи се така, че се обърнах
     да се погледна във очите, своите,         Ударих се във себе си и се отвърнах
           открила на душата си покоите. Неистини се бяха приютили       във дъното, във тъмното, в дълбокото
       От мен наужким са се скрили -
           въздъхнах! огорчена бях жестоко. Че се заключвам във заблуди ясно е
     На всеки му се случва да се скрие         Обаче срещнеш ли се, знам опасно е
            във себе си стаен враг да откриеш. По стръмното на всякакви очакваниия
    със нокти и със зъби път прокарвам       По дяволите всякакви оплаквания            баласта от ненужност разтоварвам.

Понякога се учудваме какви дяволи са се стаили дълбоко в душата ни. Добре е да се сещаме да ги изгоним. :)))

Страхотно е!
И аз така... ;)
Поздрави!

ами нужно си е - вид катарзис

отвреме на време с обръщаме с хастара навън. Поздрави и на теб!

Случи ми се! Страхотно е!

и в хаоса на странни мигове,
заслушани в покоя на сърцето,
долавяме, че се намираме
и слънчевото в нас все по-силно свети!

да се заключиш и враг на себе си да станеш, си е страшничко!.. а поне катеренето заслужаваше ли си усилията? :) Добро утро!

П.п. Не, не съм чел Гудкайнд, препоръчваш ли?..

поздрави!

ех това слънчево...все него си искаме :-))

мисля,че винаги си заслужава катеренето.НАй-малкото поглеждаш нещата отвисоко.
А Гудкайнд-определено препоръчвам