Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2017 21:55 - Лятна свалка
Автор: vasilena7 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7571 Коментари: 6 Гласове:
-3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Два слоя фондьотен „Мираж“, червило „Астра“, спирала „Маскара“, кожена чантичка „Мосю Ди Рьоне“, държана в оризова хартия, три капки парфюм „Ла Париж“, една на китките и една на глезените (човек никога не знае) и за завършек – перлени обички, свити тайно от зестрата на баба. Всичко само за да го впечатля.

А в лицето ми лъха на кебапчета.

Аз искам да ни е романтично. Държа го под ръка, докато той си чеше коленете. Аз извивам елегантно глезени, както правят във филмите от 60-те, преструвам се, че не ни преследва рояк комари. Притварям очи, чакам да се разкарат, а той се дръгне, че чак ще залае.

Опитвам да мисля за друго. Алеята е дълга, а вонята на кебапчета се усилва. Дишам през устата, всмуквам няколко комара и все така се преструвам, че нищо не е било. Като подигравка от отсрещната дискотека звучи хитът на лятото „Добрите момичета гълтат“. Гълтат те… Ако този скоро не престане да си брои ухапванията на глас, ще си гълтам само сълзите и това си е!

Почваме да наближаваме ресторанта. Лъхва от друга посока, доста по-приятно – да водорасли и йод. Вдишвам този път с пълни гърди, опитвам да си отворя дробчетата, че да има за какво да ми завиждат колежките в София. Тъкмо съм на върха на блаженството и той изръсва „Вони на лайна“ и аз почти не се задавям.

Обмислям сериозно вече да го пусна и да се загубя сред тълпата. Надали би видял разликата. Ала точно в този момент минахме през най-оживеното място в града – пазарчето. Като по команда, хванахме се за ръце и плавно започнахме да въртим глави ту наляво, ту надясно, подобно на Уилям и Кейт. Всяка двойка, независимо дали е нова или не, е длъжна да получи безгласни приветствия и поздравления за връзката си. Освен одобрението на нашите, получаваме благословията на всеки срещнат. Всеки божи ден.

Да имаш връзка си е отговорност…

Неговият поглед, също като моя, все отскача встрани и търси нещо по-интересно. Огледа всички жени в ресторанта два пъти. Има забавени реакции. Аз ги минах четири пъти. Простак.

Дано поне плати сметката.

Поръчваме рапани. Били пресни. Оказва се, че гумените ми подметки не бяха толкова издръжливи, колкото хлъзгавите малки приятелчета. Той предпочете да ги дъвчи като дъвка, вместо да извикаме готвача. Посъветва ме да се отпусна. И как да се отпусна? Искам да ни е романтично. Започна ли разговор обаче, все някой ни слуша.

Изпитвам непоносим гъдел в гърлото – иска ми се да крещя. Гневът ми избива от друго място. Почвам и аз да се потя обилно. „Ла Париж“ се стича иззад ушите ми, смесва се на вадички по деколтето ми и измива пудрата от там. Изглеждам като тъжен клоун и притичвам до тоалетната да се приведа в ред.

В коптора цари средновковна тирания – първото нещо, което ми изскочи, когато видях дупките в пода. Затръшнах вратата на тоалетната и се върнах при мивката. Гледам да не пипна фаянса – вероятно дори в Контрол на заразите не бъка от толкова бацили. А какъв по-голям бацил от човешкия род?, обажда се накърненото ми достойнство.

С една салфетка едва успявам да скрепя положението и вече изглеждам като викторианска мома – лицето ми се белее, а вените по шията ми – изпъкнали и по-сини от кипящия в тях адреналин. Иде ми да се сбия с първия срещнат от цялата обзела ме романтичност.

Излизам и крача като каубой, яздил три дни в прерията. Събирам погледи, този път от онези, назидателните. Един келнер ме спира доволно притеснен. Смята вероятно, че имам запек и се моли останалите клиенти да не разберат. Предлага ми безплатен коктейл на бара. Майка ме е учила да не отказвам безплатни неща и тръгвам след него. Не съм забравила гнева си, просто го разхождам наоколо, търся му подходяща плячка.

Отпивам голяма глътка и гледам гневно над ръба на чашата. На бара висят самотници. Поглеждат ме полупяно, полуотчаяно. Изглежда вече са се пробвали на няколко преди мен и само чакат да им дада знак. Чувствам се като попаднала в клуб на анонимните незадоволени, каквито обикновено се случват на подобни меланхолични места. Всеки ресторант си има една крайна маса, избутана баш до кухнята; някой самотен кът, изолиран и умишлено задимен, та да не виждат останалите как подсмърчаш под мустак. Жесток свят…

Доизпивам коктейла, не благодаря. Не искам да си помислят, че съм им простила. Правя крачка и залитам. Не очаквах алкохолът да ме хване така. Нищо не бях яла, така че, нормално, но пак се изненадах. По-скоро се изплаших. Не ми се щеше да си повърна гнева и после да изглеждам като беззащитна болимичка.

Завличам се към масата с последни сили. Решена съм да глътна един по-дребен рапан, че да престане да ме реже така стомахът. Гледам отдалеч как оня се дръгне упорито, но подхванал разговор със съседната маса. Сладка двойка, вероятно суингъри. Иначе мъжът щеше да ревнува.

Харесва ми, когато мъжете ревнуват. Това е най-близкото до любов, което съм срещала.

Представата на моя кавалер за любов е да се оригне на Карелия, докато опитва да си вкара езика в устата ми. В същото време аз си представям как повръщам върху него, как той крещи, а после ме оставя сама в ресторанта… Но не го правя. Всичко в мен замира, става пак пусто и празно.

Изтрезнявам.



Тагове:   лято,   хумор,   разказ,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. borsi - :)))))))) Развесели ме рано сут...
21.08.2017 08:37
:)))))))) Развесели ме рано сутрин!
цитирай
2. tera - Хубаво написано, с чувство за хумор,
21.08.2017 10:06
ама бая тъжничко ми прозвуча. Може би защото е доста реалистично, та даже сюрреалистично. :)
Поздрави!
цитирай
3. ednaeva - теро , мила лауро, що не ми отг. на лс..?
21.08.2017 12:26




РАЗГОВОР С BLOGBG


вие сте груби нарушители,
и манипулатори..
а не аз..
погледнете си блога..кочина
за фейкове и прасета, анонимни
и надрусани..
затова пиша, и имам вече 5 бана
няма да спра, това е Война срещу
простотията и чалгаризацията..
ето, това са фактите..
а не моята Свободна Лично
цитирай
4. ednaeva - теро,мила laura, що не ми отг. на лс..?
21.08.2017 12:27



РАЗГОВОР С BLOGBG


вие сте груби нарушители,
и манипулатори..
а не аз..
погледнете си блога..кочина
за фейкове и прасета, анонимни
и надрусани..
затова пиша, и имам вече 5 бана
няма да спра, това е Война срещу
простотията и чалгаризацията..
ето, това са фактите..
а не моята Свободна Личност
цитирай
5. tera - Лудалейди,
21.08.2017 14:51
това че постът се казва "Лятна свалка" не означава да ми се натискаш на лични съобщения или да вървиш след всеки мой коментар с изплезен език и да до-коментирваш.
Разкарай се - не си мой тип! :Р
Нямам намерение изобщо да ти отговарям на каквито и да е съобщения!
Луда работа.




цитирай
6. saankia - ти си луда..злобна кучка..
21.08.2017 19:57
добре, че си анонимна, да не видят
ергените блогови, какво си плашило..
има един Педал, 1,60 с вдигнати ръце, който
друса всички гладни кучки..тук..
облизвай се още..теранозавърке
на сухо...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vasilena7
Категория: Лични дневници
Прочетен: 19888
Постинги: 6
Коментари: 6
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031