Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02 19:50 - Не ви ли писна от черни новини?!Аз лично искам бъдеще
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1619 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 25.02 19:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Едно дете уби друго дете. Не за да го ограби и не от ревност, а по време на игра. И не тийнейджър, а четвъртокласник. Учудени ли сте? Ако влезете в социалните мрежи, ще видите, че убийство на 11 годишна от 11 годишен не учудва никого. Това вече не е новина. Всички се оказват много изключително подготвени за подобна трагедия. Защото "те днешните деца са такива", "каквито родителите, такива и децата", "с тия компютри какво да очакваш" и веднага като противовес се заизваждаха ТВУ-тата, Бойчиновци, шамарената фабрика и коланът на тате. До утре всеки ще има своя, добре развита теория по въпроса, в която, разбира се, момчето ударило момиченце в корема и причинило смъртта му ще е изрод. Защото всеки мисли, че разбира нещата и много добре знае как да се оправят. И, разбира се, негониге деца не са такива. И, разбира се, чуждите са нехранимайковци. Поредната жестока трагедия се превърна в трибуна на вечните всичкознайковци. Само че те, онези, които едно време са налагали с коланите, когато видят дете с цигара, просто извръщат поглед. Когато видят влачено за ръка от родителя дете, просто извръщат поглед. Когато тяхното дете се държи неадекватно - просто извръщат поглед.Защото това не е тяхна работа и в крайна сметка - това са просто деца. И наистина - децата са просто деца, но преди това са продукт на някой възрастен, на двама възрастни. След което - продукт на образователната система, продукт на обществото. И всички тези три субекта - семейство, образователна система, общество са отговорни, комплексно, за проблемите на децата. Тези три субекта са длъжни да отглеждат, възпитават, съблюдават поведението на децата и да индикират своевременно всяка една нарастваща агресия. За да няма бой, за да няма убийства. Съжалявам, че ще ви скандализирам, драги възрастни, но децата не са виновни, те не са убийци. Вие сте, н! С вашето, с нашето общо лично, служебно и обществено бездействие.
Десетилетия, прекарани в съзидателно разрушаване на ценности и в изграждане на цени, дават своя резултат - липса на работещи институции, липса на годна система, ерго - липса на бъдеще. Сега ще нищят защо едното детенце е ударило другото, защо учителката не е разбрала, че на удареното детенце му има нещо, защо медицинската сестра си е тръгнала в 4 и 15, защо линейката е закъсняла..Защо, по дяволите, е умряло едно все още неживяло дете?!?! Защото боят се приема за игра и защото все по-рядко някой припознава за нередност бутането, удара, обидата. Защото все по-малко деца научават от своите възрастни, че дори невинният удар може да бъде фатален. Защото децата толкова много свикнаха да наблюдават агресия, че я приемат за задължителна част от нормалното живеене. Защото, когато са на 2 и удрят баба си, мама и тате гледат умилено какъв "пич" си отглеждат. Защото учителката взима малка заплата, отговаря за 30 деца, уморена е, изтощена е, обезверена е, демотивирана е и в повечето случаи - откровено безпомощна.  И в крайна сметка - всеки ден някой удря някого. Защото министерството не отпуска пари за пълен работен ден на сестрата, а пък тя не е длъжна да седи на работа повече от нормативно установения й работен ден. Защото често, дори да е на работа, тя не е компетентна, способна или адекватна, за да може да реагира своевременно. Защото линейките по принцип си закъсняват - публична тайна са спешните проблеми в спешната помощ. Защото...ножът отдавна не е опрял до кокала - стигнал е до сърцето. Пробол е душата на системата и скоро ще я остави без сърце. Това, ако искам да съм метафорична. Но не искам. Искам да съм цинична. Защото ми омръзна от масов популизъм, гарниран с масово бездействие. Дайте дружно да си признаем, че бездействаме, че оставяме всичко добро да девалвира, изнасяйки злото като новина. Колко често разговаряме с децата си, колко се опитваме наистина да ги опознаем, в какво се изразяват грижите ни. Дали задоволяването на материалните потребности и записването на детето на курс по български, математика, английски изчерпва нашия родителски ангажимент. Дали намирането на "престижно училище" е най-важното, от което се нуждаят децата ни. Слушаме ли ги? А чуваме ли ги? Дайте да си признаем, че нещата са драстично зле. Не, не са зле, трагични са! И докато една учителка се чувства обидена, че десетокласничка й говори за ку.ове, няма нищо да се промени. Не трябва да се чувстваме обидени на децата си, а стреснати, много стреснати и много виновни пред тях. Защото е очевадно, че не си вършим работата - ние : семейството, образователната система, обществото. Съсипваме си бъдещето



Гласувай:
7
0



1. katara - budha2.blog.bg/.../bylgariia-model-na-genocid-koito-shte-byde-prilojen-za-elimi.151.
25.02 21:48
работата е много сериозна...
даже е трагично зле, абсолютно вярно
както за нас , родителите, още повече за
нашите деца, които са въвлечени в надпревара,
конкуренция, борби в някакъв холиуудски безкраен екшън
и някакъв сценарий на пародиен модел на някакво сюрреално
Анти/общество, което се развива по някакъв зловещ план..
и няма никаква обшествена перспектива и съотв.отговорност..
това е подмолно организиран геноцид за унищожение
на собствения ни Род , Родина и Народ..
имайте напредвид , аз не се занимавам с
никакви партийни игри и манипулации..
страхувам се, разтревожена съм като майка
на двама сина/ които нарочно изтеглих
от тази Мафиотска Република Чалгария..
/само не ме питайте , колко ми струваше това ..
искам да бъда по дистанцирана, но все не успявам..
боли ме...

цитирай
2. blackpredator - разбира се, че сме виновни
25.02 22:45
Соломон казва:
„Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича,
наказва го навреме.“
същото пише и в притчата от Евангелието на Матея
"Който въздържа пръчката си, мрази сина си, а който го обича, търси
възможности да го поучава"
тия библейски неща забравихме...
цитирай
3. milady - ха ха, ама то било просто..
26.02 10:19
blackpredator написа:
Соломон казва:
„Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича,
наказва го навреме.“
същото пише и в притчата от Евангелието на Матея
"Който въздържа пръчката си, мрази сина си, а който го обича, търси
възможности да го поучава"
тия библейски неща забравихме...

цитирай
4. benra - blackpredator
26.02 11:06
не мога да цитирам Евангелието, защото, признавам си, не го познавам, но за сметка на това ежедневно се сблъсквам с агресия. Не знам дали сина трябва да бъде наказван, но бащата със сигурност трябва да преосмисли поведението си. Поздрави!
цитирай
5. eleonoraknyazheva - Бени
02.03 18:48
Аз съм учителка. И съм наистина безпомощна, повярвай ми. И не искам да говорим за заплатите на учителите, защото ВЪПРЕКИ тях, все още в системата работят много достойни хора. Според последната "перла" на МОН за "приобщаващото" образование, се развързаха ръцете на всички, които искат хаос, а на нас ни вързаха ръцете и залепиха пръстите едни за други с нея. Това мога да ти кажа. Относно равнодушието на публиката - то също не се получи за един ден. Аз съм писала 3 листа докладна преди 10-на години, в която да обясня защо съм си позволила да държа тон и поучения на дете, на което не преподавам, но срещу мен има оплакване от родител, че съм "злоупотребила" със служебното си положение. На улицата е същото - правила съм забележка на родител, който си качи джипа до стълбите на задния вход на училището, и господинът ме унижи публично, пред учениците, които бяха навън там в този момент, и най-вече пред собствените си две деца, които станаха свидетели на грозни заплахи и обиди от негова страна. Как бях наречена, ще спестя на аудиторията...Това беше преди около 5 години. Никой не понечи да ме защити, вероятно от страх да не бъде ошамарен от въпросния мутряга. Аз пък не знам как намерих кураж да се орепча, явно съм имала все пак доста решителен вид, щом не посмя да ме ошамари или го достраша пред свидетели...
цитирай
6. benra - eleonora,
05.03 20:59
привет!Възхищавам се на хора като теб, които въпреки системата, въпреки обществото, въпреки лошите материални и морални условия продължават да бъдат учители. Винаги съм вярвала, че учителят има най-тежката и отговорна мисия - да учи бъдещето на минало и настояще. Няколко пъти прочетох написаното от теб и макар да не съм учител зная, че всяка дума е точно така и дори може би доста смекчена. И това ме плаши още повече, защото някак си не мога да дефинирам как би могло да се променят нещата- да го дефинирам не като празно говорене, а като сериозен "план". Имам близки учители, с които често обговаряме темата и честно - общото ни безсилие в тази посока е истински стресиращо. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2762273
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29379
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031