Случвало ли ви се е да се събудите усмихнати с усещането за щастие?
На тераска съм. В Созопол. Пред мен морето - наситено синьо и равно поема последните капки дъжд. Над мен слънцето избутва сивите облаци и ми обещава още много лято.
В Созопол съм. В рая. Дишам с очи, с душа, с кожа. На отсрещния комин гларусът отръсква криле и ме поглежда - седя на балкона, гледам морето и щракам по клавиатурата. Бива ли така? Созопол не е място, от което да избягаш в интернет. Созопол е място, на което се завръщаш в България. Онази от детството -непретенциозна, истинска и безкрайно близка.
Признавам, че през последните години нещото, наричано "български туризъм" или "туризъм в България" предимно ми сервира разочарования в различни форми и с различни гарнитури, но винаги с оня трайно запомнящ се вкус на нещо невкусно. Намръщени хотелиери, лоша база, обслужване, което те кара да бягаш бързо в обратна посока - кой не го е преживявал? И след това - бегом в Гърция или където и да е, само не и у нас.
В Созопол съм. На балконче, изградено с любов, от което душата пие красота. И благославям избора си, не - благославям хората, които разбиват стереотипите, предлагащи уют и гостоприемство у нас, в България, в Созопол.
Отваряйки вратата на мансардното апартаментче в сърцето на стария град, усетих как сърцето ми се изпълва с щастие. Онова, сещате ли се, което кара лицето ти да грее в широка усмивка и пропъжда всички грижи и проблеми. Единствената ми мисъл беше "В рая сме".

Днес вали, малко...но не ми е тежко, и не ми е скучно, не се чувствам прецакана. Седя на страхотното балконче в сърцето на стария Созопол и си мисля за миналото и бъдещето, и за България. Някак си философско на пръв поглед, но всъщност - съвсем човешки размисъл. Та мисля си - всичко зависи от хората. В личен, и в глобален план.
В Созопол съм, в стария град, на прекрасно балконче, от което очите ми пият море и заливът ми се усмихва. Прекрасно е.
Не вярвате ли? Елате и опитайте - страхотно място. при страхотни хора, при Гинка - една страхотна созополска дама, която носи у себе си най-ценното - човешкото, красивото.
"Исках, когато отворя вратата да видя морего" - казва ми тя и очите й греят от гордост и обич."Исках място, което ти дава да дишаш и виждаш красотата" - усмихва се тя. И аз се усмихвам, защото макар и за седмица имам възможност да живея тази красота.
От едното балконче посрещам изгрева, на другото изпращам слънцето, което потъва някъде между свети Кирик и свети Иван, обагрено в яркочервено. Благодаря ти, Гинче!

В Созопол съм. В рая.






А ако някой иска да провери думите ми и да поседне на балкончето - давам телефон.

останаха ми незабравими спомени ....
имам Идея това лято аз да заведа моите гости там..
Да, бих желала ,да ми предложите и вашето..„лятно доволство“
благодаря Ви ,чудесен Пост!
с усмивка /Юлия

както и Несебър, това са перлите на Черноморието.

Била съм там много пъти преди, но напоследък предпочитам воаяжите пред почивки на морето, въпреки че точно в Созопол имаме служебна база на Централния плаж. Бяхме там веднъж, страхотен ресторант има, но на плажовете си е гъчкана и се порти малко впечатлението, а Харманите са по-далеч. Една година бяхме точно в Морското пристанище, малко след сезона, спокойно и прекрасно... Май тогава най-много ми хареса. :) Но пък една друга година бяхме в хотел "Смокини" май беше, малко извън града, но за сметка на това попаднахме по време на Аполонията и беше щур купон! Като се замисля винаги е било супер гот в Созопол, независимо от месеца или времето, там атмосферата е различна. Ако не видиш познатите си в София, спокойно може да ги видиш в Созопол, така си е от време оно. :)

Созопол е приказно градче, но...Варна е кралицата на черноморието.
Усещането-лято, балконче, море - ми е до болка познато. То е неописуемо!
Поздрави, Бени, прекрасен постинг! Пожелавам ти само красиви мигове и приятни преживявания в Созопол!

Живи-здрави, на 30-ти ще го направя. С ледена мастика на балконче в Созопол...