Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2016 14:29 - Икар 2016 - прекършените криле, които могат да летят
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2381 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
" Всеки влиза в театъра със собствената си акустика " - макар Лец да го е казал дефинитивно точно, не знам защо не мога да избягам от чувството на персонална ограбеност, когато моята акустика се окаже драматично размината с обявената за култова такава.
Още от времето, когато Леонардо не беше взел Оскар, ме мъчи мисълта за наградите и тяхната релевантност към смисъла на изкуството. Респективно - към субективността на тази лична акустика, кояго аз ту наричам потребност, ту естетическа нагласа, ту моментно настроение.
Случвало ми се е да изляза от залата с чувство на ограбеност и да се налага да маскирам искреното нехаресване с неискрено неразбиране. 
Е ли е необходимо да разбирам изкуството? Да имам специфично образование, което да успее да анализира всеки фрагмент, за да го облече в необходимата обосновка, натоварваща го с достойнства да бъде отличено...


Награди Икар 2016 бяха раздадени. Имаше червен килим и фотографи, и камери, и щастливи, и разочаровани. И статуетки имаше - абсолютно усещане за елитарност. Елитарност, която не пасва някак си на това, което е сложено на тезгяха - напъни за авангардност и новаторски търсения. Така е, може би новите времена изискват нов прочит на играенето, на театралниченето, на изкуството като цяло. Но някак си горчив привкус ми оствя онова усещане, че моята зрителска акустика скоро тотално ще бъде детронирана и обявена за маловажна. Оставя ми усещането, че не е важно да е добро, важно е да е различно. И някак си понятията "талант", "игра", "изкуство" стават безкрайно демодирани и декласирани.
Мразя да оставам с усещане за "нагласеност". Дали не е време единствената награда за изкуство, да бъдат пълните зали?
 





Гласувай:
7



1. kuschel - Такова подражателство, че чак ми ...
28.03.2016 22:21
Такова подражателство, че чак ми покърти.
цитирай
2. tera - Не съм го гледала и няма за какво,
29.03.2016 10:16
след като вече не ходя на български театър. И преди съм го казвала - нивото е ужасно ниско. Преди време все се намираше по нещо свястно и постове съм писала, сега е пълем потрес.
Ако искаш да гледаш качествен театър, където актьорите не "играят", а просто са абсолютно органични на сцената - гледай NT live Мола на Опълченска. Поне аз така правя като ми се гледа театър.
Нямам време за губене и нерви за хабене, за да гледам българско театро.
А жалко, имаше и хубави постановки преди време.
Единственото свястно, което гледах миналата година беше "Каквото направи дядо все е хубаво" в 199, спектакъл на "Кредо" - Нина без Зуека, а с негов заместник. :)
цитирай
3. benra - tera,
29.03.2016 11:42
Нина прави стойностен театър. И "Какво направи дядо.."(с Нина Димитрова и Димитр Несторов), и "Шинел"Нина и Стелиан Радев(), и "Дневникът на един луд"(моноспектакъл на талантливия Стелиан Радев) - изпълнени със съдържание, мислени, изработени, изиграни така, както се полага на изкуство - с отношение към текст и към публика.
Аз доста ходя на театър и последното ми разочарование е "Рибарят и неговата душа". Излязох от салона с усещането, че са ме ограбили и само се питах "защо?".
Препоръчвам, освен спектаклите на Нина Димитрова, които споменах по-горе, "Жана Д'Арк" със забележителната и впечатляваща игра на Гергана Зайчарова, "Две"-една страхотна постановка на Народен театър, "Пилето" - интересна интерпретация, в окято двамата млади актьори се справят много добре, а сценографията е впечатляваща."Железният светилник" на Военния театърсе играе вече няколко сезона, но е едно от най-стойностните неща, които съм гледала.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4393114
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031