Гневна съм, мамо,
Ужасно
иде ми силно да вия,
от болка да се напия
и после пак отначало.
Чашата празна е вече,
на дъното - спомени разни
Връщане няма, човече,
Всички "ако" са напразни.

Как е там на небето?
Ангели, дяволи, светло?
Моля те, щом се присетиш,
знак ми подавай,
ще усетя.
Чувам, горчиво се смееш
на всякакви там ритуали.
Щом не живеш живееш -
така не сме се разбрали...

Искам, моля те, нека,
там да ти бъде красиво
уютно да ти е, топло
и каквото точно го искаш.
Сядай със звездиге на маса,
облаците недей разпръсква
и прави, каквото поискаш,
само, моля, да ти е хубаво.

Аз, мамо, съм гневна,
гневна и тъжна ужасно...
Но ти не ме мисли,
ще ти разказвам по-често
и само усмихнати работи.
Времето, ти го познаваш,
то ще стори останалото.

Гневна съм, мамо, ужасно
и някак си странно смирена

успокоява малко, но не убива желанието да срещна любимия човек отново.
Вълнуващо написано.