1 април 19 и ненам коя си година
Заминавам на екскурзия с класа...за седмица.
Най-добрата ми приятелка, която живее срещу нас, е започнала работа - скучна и целодневна, направо досадна.
Времето е слънчево, топло, пролетта цъфти и аз решавам, че 1 април е идеалната дата да й подаря един ден
В ера безджиесемна сме и нискокомуникационна. Няма интернет, няма вайбър, няма уотс ап и домашните телефони почти не работят, а и метро няма.
Звъня на моята приятелка на служебния, сериозна съм, което ми коства усилия:
- Ей, дядо ти дойде, но няма ключ от вас...поканих го у дома да изчака, но аз заминавам...Спешно е, ела си, на човека му е неудобно да стои сам у нас.
И доволна от остроумието си, надрасквам една бележка "Честит първи април", оставям я на вратата отсреща с увереността, че това обяснява всичко и с доволна усмивка заминавам на планина.

Какво се случва след това

Моята приятелка звъни на майка си и й съобщава че дядото е у нас, да си тръгва
Майка й звъни на баща й да пита защо дядото е дошъл, без да им каже. Бащата си няма и идея.
Цялото семейство звъни у нас, където няма никой
Обаждат се на майка ми, тя по спешност се прибира...у дома няма помен от ничий дядо.
Звънят в дома на дядото, намиращ се в малко градче на 100-на километра от София. Дядото не вдига. Звънят на съседите на дядото, те не са го виждали от предишния ден.

Майката хуква по болници, а бащата се метка на високоскоростното трабантче и запрашва към малкото градче.
Моята приятелка чака у дома в случай, че дядото се появи
Майка ми ме познава и започва да подозира, че нещата не са такива, каквито изглеждат.
Бележката, оставена от мен изчезва мистериозно...
8 часа по-късно същата вечер всички искат да дойдат на планината, където съм, за да ме удушат, убият, обесят или най-малкото накажат до края на дните ми. Превърнали са се в агресори и хич не им пука, че съм просто дете.
Защото - бащата е стигнал до градчето и е намерил дядото на лозето - денят е чудесен, слънчев и прекрасен и той, дядото, и идея си няма защо, по дяволите, би трябвало да се намира в София
Никой не се сеща, че е първи Април...