Не, няма и аз да яхна вълната ЗА и ПРОТИВ кърменето на публично място, макар да имам мнение по темата, мое си, разбира се. Просто този така разраснал се медийно, обществено, семейно и личностно дебат ме размисли за правата ни и тяхната употреба.
Познаваме ли ги, употребяваме ли ги и доколко съотнасяме собствените си права към правата на околните? Можем ли да упражняваме изцяло и пълноценно правата си, без да засягаме правата на околните и как се случва това? Има ли ясно дефинирана йерархичност в правата на личността? Ясно е, че има норми, закони - писани правила, но е ясно и друго - няма писани правила за всичко. Съществува една тънка обществена нормативност, наречена морал и етика, която понякога спазваме или неспазваме чисто интуитивно.

Например
Вървя по улицата, пред мен момиче пуши. Вятърът вкарва дима право в носа ми. Навън сме. Нейно право си е да пуши. А аз, въпреки всичко се подразвам, но и аз имам право . Използвам го.
Минавам на другия тротоар.

Живея в  блок. Лято е. Прозорецът им е отворен. През него долитат чалга ритми, смях и чака-рака веселие. Часът е преди 22 часа. Дразня се. Мразя тази музика. 
Имам правото да затворя прозореца.

Градски автобус в час пик. Всички бързат да го хванат. Качват се и спират на вратата. И аз имам право, но вече няма място, поне до вратата. Навътре е празно. Нямам избор, защото единственият ми избор е да обясня или помоля, но вратите вече са затворени. Зад мен остават още десет с право, но без избор.

Естествено, гореизброените примери не са така святи като майчинството. Но не е ли самото живеене свят акт? С нюанса, че с порастването - ние правим личните и обществени избори и ние управляваме и прилагаме правата си. Докато сме бебета, деца, подрастващи - други взимат, направляват, управляват решенията и правата ни, според личната си отправна точка.

Преди време прочетох нещо, което ми хареса и си го записах, бих искала да зная кой е авторът, но не знам, затова ще цитирам само :
"Етиката е прецизно осъзнаване и безкомпромисно спазване на границата между собствения комфорт и комфорта на околните."

Което на първо четене изглежда безумно предвид първосъгналното възприятие, че околните са съвкупност от единици - всеки с правата си. Но тук идва онова нещо, наричано обществена етика, морал и обществена нормативност.
И наистина те често са досадни и още по-често наглед несправедливи към индивида. Точно като забраната за пушене на обществени места. 

Само че, знаете ли, какво ми довя вятърът докато си размишлявах за правата, заобикаляйки напаркирали по тротоарите коли и опитвайки се да избягвам счупените плочки на тротоарите, та да не ми остане вътре токчето...Мислех си - с това сме свикнали, но сме натрупали много гняв, мислейки че нямаме избор и този гняв, тази енегргия съсредоточаваме другаде. А онези, ясно установените, нормативните   тях просто прескачаме. Те са нарушените писани правила, които приемаме като липса на избор и обговаряме недефинираните.

Много важно е да можем да кърмим децата си, ако можем, но далеч по-важно децата ни да израснат човеци. Първото невинаги зависи от нас, за второто определено сме лично отговорни.

da

Бени, честно - не успях да "хвана" позицията ти по случая..... Четох 2 пъти размишленията ти...... имах право на това и напрвих моя избор...... въпросът е, че аз исках да разбера ти какво чувстваш в случая.....:)..... имам ли право на последното?!

И все пак - на въпроса. Майката има ли право да накърми своето дете? Има. На кого попречи, та се вдигна такава врява...

Откровено казано не съм я проследила тази врява, т.к. ... не гледам новини и други предавания..... но знам за какво иде реч. Долу-горе... откровено казано не ме интересува...... дотолкова, че да се задълбоча. Макар размишленията ми да вървята в следната посока: кърменето често е обрисувано като ИНТИМЕН акт между майката и бебето. Странно, но като се изтъпанчиш насред някъде си и си извадиш гърдата и дадеш на детето да суче, какво интимно остава от въпросното действие?! Междудругото, майките, които кърмят неистово и са обсемени от манията за КЪРМЕНЕ, кърмене на всяка цена, кърмене ежеминутно, ми приличат на шамани... Баси - целият свят ли трябва да е наясно колко им е готино да кърмят! При това под очите и носовете на всички останали..... Ми давайте да се съвукопляваме тогава повсеместно - още един интимен акт и да се свършва с тази врява. Вече на никой няма да му пука от нищо....

чери, драго ми е!:-)

Моята позиция е, че всеки има право на избор да реши, съобрази и действа. Право на избор!
Аз бих избрала ако ми се наложи да пуша на улицата, в случай че пушех, да спра и да го направя някъде...Ако слушам музика, да я слушам аз, след като със съседите сме на едно ухо разстояние и когато се кача в рейса, трамвая, тролея, метрото, да не се държа като последната на света, т.е. на спирката. Що се отнася до кърменето - бих предпочела, ако ми се наложи, да имам възможност да се хигиенизирам преди това и в никакъв случай не бих понесла погледите на околните, в които да се чудя възхищение ли разчитам или отвращение.
Също така ако имам избор, бих избрала да живея в чист град, със свободни тротоари, улици без дупки и тротоари със здрави плочки и т.н. Също така правя забележка на всеки, който си хвърля хартиШката от баничката на земята - това е моят обществено-личен избор, плюс някакви такива много наглед дребни, но част от цялото живеене, в което кърменето не би трябвало да е проблем, нито демонстрация.