Постинг
17.02.2015 11:05 -
Човек е единственото същество, което прави каквото трябва, а не каквото иска
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9168 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2015 13:48
Прочетен: 9168 Коментари: 7 Гласове:
9
Последна промяна: 17.02.2015 13:48
Какво искат жените? Ако зададем този въпрос на 100 мъже, вероятно поне 70 от тях уверено ще изредят някакви неща от сорта - романтични жестове, подаръци, цветя, секс...И са убедени, че знаят. Може и така да е... Аз лично обаче твърде се учудвам на тази им безпрекословна убеденост, защото е небезисвестен факт, че самите ние - жените - не знаем точно какво искаме. Не и като точна вербална формулировка. Не и като всемоментно усещане. Не като дефиниция и не по дифолт. Защото дифолтът е едно, а реалностите - често нещо съвсем различно.
Да речем, че трябва все пак да дефинираме, ей така на прима виста, аз вероятно бих казала - любов, романтика и разбиране.
Но на секонда виста дълбоко в себе си всъщност искам свобода. Не свобода от връзка, а свобода да бъда това, което искам да бъда. Парадоксално нали?! Та кой ми пречи, ще възкликне някой.
Кой?
Искам да пътувам, искам къща на морския бряг и друга в планината, искам да мога да пея, искам да не се налага да правя някои неща.
И какво се оказва - никое от всички тези неща не отива в оная графа горе, с дефинициите - любов, романтика и дъра-бъра. Всъщност може да се окаже, че искам някакви материалности и капризнича. Ето затова е къде-къде по-удобно да искам възвишености по дифолт.
А всъщност искам любов, но я имам...Т.е. всъщност не искам, защото се чувствам щастлива с усещането на притежателка. Искам романтика, но не непременно, идва момент, в който разбираш, че между романтика и романтика понякога има гигантска пропаст, която някои хора не могад да прескочат. И тогава уютът на естествеността е повече от романтика. Искам разбиране...а дали? Как някой да ме разбере правилно, след като аз самата се губя в себе си.
Какво искат мъжете? Не ме питайте, не знам. След 50-те нюанса сиво, пък хептен съм несигурна в сигурността си.
Кой задава рамката, в която да се напъхаме универсализирано?
И когато се окаже тясна, кой назначава диетата?
Житейска диета, житейско правило, житейско право...
Не вярвам в универсалното. Ц. не вярвам. Скучно ми е и ограничаващо.
Какво искат мъжете и какво искат жените по принцип и по дифолт няма никакво значение, има значение какво искам аз, ти, той, тя, то. И това е важно.
Човекът е единственото животно, което прави това, което трябва, а не това което иска. Социален постулат. И блажени са онези, които успеят на някакъв етап от живеенето си да намерят баланса между трябва и искам.
Ето аз днес искам да мога.
Да речем, че трябва все пак да дефинираме, ей така на прима виста, аз вероятно бих казала - любов, романтика и разбиране.
Но на секонда виста дълбоко в себе си всъщност искам свобода. Не свобода от връзка, а свобода да бъда това, което искам да бъда. Парадоксално нали?! Та кой ми пречи, ще възкликне някой.
Кой?
Искам да пътувам, искам къща на морския бряг и друга в планината, искам да мога да пея, искам да не се налага да правя някои неща.
И какво се оказва - никое от всички тези неща не отива в оная графа горе, с дефинициите - любов, романтика и дъра-бъра. Всъщност може да се окаже, че искам някакви материалности и капризнича. Ето затова е къде-къде по-удобно да искам възвишености по дифолт.
А всъщност искам любов, но я имам...Т.е. всъщност не искам, защото се чувствам щастлива с усещането на притежателка. Искам романтика, но не непременно, идва момент, в който разбираш, че между романтика и романтика понякога има гигантска пропаст, която някои хора не могад да прескочат. И тогава уютът на естествеността е повече от романтика. Искам разбиране...а дали? Как някой да ме разбере правилно, след като аз самата се губя в себе си.
Какво искат мъжете? Не ме питайте, не знам. След 50-те нюанса сиво, пък хептен съм несигурна в сигурността си.
Кой задава рамката, в която да се напъхаме универсализирано?
И когато се окаже тясна, кой назначава диетата?
Житейска диета, житейско правило, житейско право...
Не вярвам в универсалното. Ц. не вярвам. Скучно ми е и ограничаващо.
Какво искат мъжете и какво искат жените по принцип и по дифолт няма никакво значение, има значение какво искам аз, ти, той, тя, то. И това е важно.
Човекът е единственото животно, което прави това, което трябва, а не това което иска. Социален постулат. И блажени са онези, които успеят на някакъв етап от живеенето си да намерят баланса между трябва и искам.
Ето аз днес искам да мога.
За какво мечтаят жените?... За любов...
цитирайМита че човека е животно дължите на комунистите, коуито не обичат да спозават божиите закони и би им било трудно ако съжителстват с хора които ги спазват. Време е да се запознаете с реалността, а тя е че човек е създаден по образ и подобие на Бог с идея и цел.
цитирайчовек е създаден по образ и подобие Божие, а животните са му кръвни роднини - приятели, учители и невинни деца, за които трябва да се грижи. И за разлика от тях човек често прави това, което иска дори и когато не трябва. За добро или не - обичайният вариант.
цитирайжените мечтаят за ресурси-сега, веднага и ако може за дълго...
другото е глазура, за по -лесно преглъщане
цитирайдругото е глазура, за по -лесно преглъщане
и за любов
цитирайтака погледнато да, аз по-скоро визирам редицата задържителни неща, които трябва да правим ежедневно, дори да не искаме. Поздрави!
цитирайцинично, но явно въпрос на опит, личен
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора