Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2014 16:39 - Гордея се
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2746 Коментари: 5 Гласове:
17

Последна промяна: 20.02.2014 16:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Провокирана от въпрос, зададен на някого някъде, който звучеше така "Освен с химна и с героите от славното ни минало, с какво се гордееш...",  бръкнах в онова нещо, което (понякога иронично) наричаме душа и си дадох сметка (напълно отговорно и никак иронично, защото със собствената си душа човек не бива да се отнася иронично), че
Аз се гордея
  • с 80-годишната си баба, която си навива часовника през два часа, за да прави гимнастика, изразяваща се в придвижване от точка а до точка Б, доказвайки на докторите, на света и на себе си, че все още може и трябва да се движи.
  • със седемнадесетгодишната си дъщеря, която се прибира и ми разказва как се възхищава на учителката си по история. Гордея се от това, че не се уморява да си поставя цели, от това, че прилича на мен и никак не прилича на мен
  • с приятелите й, в които виждам онова бъдеще, които някои се опитват да ме убедят, че е невъзможно. Виждам го възможно, умно и красиво
  •  с приятелите си, с моите - реални и виртуални (виртуалният все пак си е съвсем реален паралелен живот) - различни, но еднакви в едно - събрали са в сърцата си онова важно житейско нещо, което наричаме "ценност"
  •  с непознатите, с които общувам индиректно всеки ден и които намират повод да намерят светлото в тъмното и да го покажат
  • със Сани Жекова, която, освен че е красива, ме накара да крещя истерично пред телевизора
  • с онези деца, които печелят Олимпиади по математика и Физика и по кой знае какво друго, но въпреки това остават назад в новините и въпреки това не спират да печелят, не защото така трябва, а защото така е естествено за тях.
  • с всички, които постигат нещо "въпреки", а не се оправдават със "защото..." и не се притесняват да се гордеят с постигнатото, защото то е плод на труда им
  • и със себе си в онези моменти, когато успявам да си наложа да бъда истинска.
Гордея се и то днес и сега, защото съм убедена, че човек, който не може да намери поводи за гордост в настоящето си, е загубен...Аз не искам да бъда загубена. Не го заслужавам. Никой не го заслужава.



Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - Поздрави Бен.
20.02.2014 23:07
Гордей се. И аз се гордея, защото можем. Който иска, намира начин. Който не иска, намира причини. Ние ИСКАМЕ и МОЖЕМ и това ни прави горди. Усмивки!
цитирай
2. tera - Хубаво е, че се гордееш :)
20.02.2014 23:10
Само че това място вече няма нищо общо с онова, където си заслужаваше да се пишат подобни неща. За съжаление.

цитирай
3. calli - Браво.
21.02.2014 08:28
Благодаря за насладата от прочита на този текст.
Гордей се... и не само с това, което си описала тук.
Усмихна утрото ми и отвори прозорче за емоции. Благодаря.
цитирай
4. joysii - Бени, няма да ти раздавам акъл. . . ...
21.02.2014 13:05
Бени, няма да ти раздавам акъл...само просто така, ще поразсъждавам по темата.
Тези неща,които си описала в постинга си като повод за чувство на гордост -ок, хубаво е че ги има в живота на хората, които се чувстват по някакъв начин щастливи.
Когато човек притежава тях, има усещането за известна удовлетвореност от живота си. Всичко това го радва, дава му спокойствие, надежда за едно що-годе стабилно и нормално бъдеще без смазващи проблеми и влудяващи тревоги.
Когато погледна в себе си, виждам почти същото/което ти споменаваш в постинга си/, но...чак да се гордея...не бих казала, по-скоро-чувствам се радостно щастлива.И това усещане, кой знае защо, ми харесва повече от надутото чувство за гордост.
Поздрави,миличка!
Постингът ти е емоционален и интелигентен.
цитирай
5. benra - joy,
21.02.2014 13:33
привет. Нали знаеш как обичам да си разсъждаваме. Така си е щастлива-радостност, но не само, защото тя не е онази радостност, която изпитвам когато видя, че денят е слънчев или когато непознат ми се усмихне на улицата. Не е и радостната щастливост, че съм видяла първото кокиче пред грозния ми блок. Това си е друго, в това има доза възхитителност и уважение, както и респект в онзи смисъл, който те вдъхновява и когато събера всички тези емоционални отенъци, осъзнавам, че именно това е гордостта. Онази спонтанната, извън обичайните дефиниции, моята си. Не е никак надуто, не и при мен, не го усещам така, усещам си го истинско и мотивиращо. Осмислящо. И си мисля - може би тези хора, които днес са обикновени утре, когато историята ги погледне през разстоянието на времето, ще бъдат обявени за необикновени. Защо ли? Защо не. Патетизмът ми е присъщ, но не той ме води в момента - това си е една спокойна осъзната гордост, която ми дава основание да кажа, има за какво да се гордея днес. Поздрави и на теб и благодаря, че си поразсъждавахме!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2799760
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930