"Днешните деца са бездуховни, до толкова са затънали в материалното, че направооо срамота...а ние едно време как четяхме, как препрочитахме, как..." - ей това можеш да го чуеш почти от всеки втори, закръглил и надхвърлил трите десетака. 
Ами не е вярно. Не е вярно. Не е. Точка. Казах! И ще го докажа.

Някаква вечер в средата на пролетта. Птички и пчелички пърхат навън и аз блаженно предвкусвам едни три часа на бездействие, когато дъщеря ми нахлува в стаята и застава на буква Ф, на много заплашителна буква Ф, а очите й, очите й хвърлят искри.
- Искам да ми напишеш история
- Молля? - това дете, какви ги бръщолеви, не е ли във ваканция
- Какво по история - опитвам се да си изясня ситуацията
- Не по история, а история - знаете ги тийнейджърите, все се оплакват, че са неразбрани и виждам как и онова ф-образното след секунда ще хукне към фейса, за да разправя колко много хич не го разбирам. И понеже не ща да си развалям имиджа на суперготинахипермайка, веднага се съгласявам с идеята, надявайки се, че ще разбера идеята на идеята на идеята в хода на идеята.
- Добре де, ще напиша...хммм...история....ама каква
- Готина! - отсича онова във вратата и разваля ф-то, тръшкайки се на табуретката срещу мен - щото ми писна да чета щуротии. Не може от вратата в кревата...НЕ МОЖЕ!
Косата ми настръхва, каква врата, какъв креват. Почвам наум да премятам последните купони, последните пижама парти и последните....
- Ей такива истории тъпи чета, разбираш ли НЕ МОЖЕ
- Не може - казвам аз и душата ми почва да танцува салса с привкус на самба и мамба.
- Та така, искам да ми напишеш история, нали разбра...

Разбрах и написах. История в 379 страници и много усмивки. Много дни на истинско забавление за мен. Защото да се върнеш в онези готини тийнейджърски години е супер забавно, оказа се. Измъкнах се от рутината и се гмурнах в готините сладки сикстийн ( на чист български), в които животът отваря широко врата и започва да ти предлага най-различни неща. Някои са вкусни, други оставят горчив привкус, трети направо не стават за ядене. Но ти поглъщаш, поглъщаш, жадно. И аз така .
Беше страхотно, особено когато имах за водачи наши съвременни готини деца. Не че се оплаквам, но онова, вече порасналото, не миряса, раздаде историята на приятели и започна едно дружно ръчкане, докато не я превърнахме в книга.
"Игра на маски" е истинска, реална, книжна книга и написана с много любов. Роман, който е моят подарък за едни тийнейджъри, нашите, българските, готините. Които четат и искат книги, искат и техни си, български книги, които говорят на техния език и разказват техните истории. 
 А който иска да види книгата, да види мен, може да го направи тези дни на Панаира на книгата в НДК
ще съм на щанда на Ибис - моето готино супер издателство 
щанд 301 на третия етаж
петък, 13 декември от 17 до 19часа
събота, 14 декември - от 12 до 15 часа


А книгата - книгата разказва приключения, отношения, забавления и още много неща, които всеки носи у себе си, независимо какво пише в първите цифри от егн-то му.

Ами честото Бени! И много успехи и на теб, и на книгата, и на младата дама, станала повод за написването й! :)
А автографи ще има ли? :)

Ей, ама то цяла епопея, Бени, 380 страници!

Автографи, посвещения, усмивки, късметчета, маски - всичко,както си трябва :-)

да ти кажа - спрях се :-))))

Честитооооо!!!! Честитооо!!!! Така ти се радвам!!:)

прегръд!!!

ти така увлекателно пишеш. Успех желая на теб, на книгата и на малката ФФФФея.

Я виж ти! Браво!!!

надявам се да звучи интересно :-))Много, много благодаря от името на двете ни!

:-))

със сигурност си си ти!
Успех!!!:))

:-)))Със сигурност съм си аз - ама как ме разконспирира :-)))

Успех :)
За съжаление прочетох за това днес ... късно ...
Но ще я потърся по магазините :)

Поздравления за книгата. Имаш страхотен изказ... с удоволствие ще прочета книгата ти. И поздрави за младата дама... браво на "детето"... стопли ми душата. :)

Благодаря:-))Нищо, че си ме изпуснала на панаира, ще повторим значи :-)))а книжката я има във всички големи книжарници. Поздрави!

благодаря! Радвам се, че стилът ми ти харесва и ще се радвам, ако прочетеш книгата някой ден, да споделиш впечатленията:-)
Установих, че е изключително интересно да виждаш историята, която си написал през други очи, както и с радост установих, че много хора са се припознали в някой от героите в "Игра на маски", което е супер яко (да не се повтарям с готино)