Постинг
31.10.2013 09:30 -
Будителско по Хелоуин
Събудих се. Всъщност - оказа се, че съм будна от доста време, но стискам здраво очи и се правя, че сънувам. Но не, че просто сънувам, а че сънувам хубави сънища. После се правя, че се сбъдват. И всичко това - докато стискам здраво очи.
Събудих се официално. Обявих го - по микрофона, по домофона, в банята, в блога.
Докато все още се неглежирах пижамено си зададох въпроса " Нужно ли е да слагам маска" и след като си отговорих компетентно, изчерпателно и съвсем спонтанно :"Човек без маска и без грим - озъбено свирепо куче" реших да се доверя на класиците и на...огледалото.
Маскирах се, гримирах се, префасонирах се - станах друга, твърдейки упорито, че вече приличам на себе си. И огледалото го твърдеше. На огледалата може да се вярва - все пак те отразяват очите ни. Не познавам някой, който е успял да се види в огледалото със затворени очи. И аз не мога или поне като опитвам виждам разни неща, които ме карат да изпитвам странна смесица между дискомфорт и недоверие.
И така - всичко по реда си.
Както казах - събудих се, маскирах се и реших, че е време да събудя и другите. Чудно ми беше, че при цялата дандания все още спяха, но опита ми с хубавите сънища обясняваше нещата.
Напълних една кофа с ледена вода или поне възнамерявах да напълня една кофа с ледена вода, но чешмата ме скастри гъргорещо. Затова прибегнах към будителски план Бе - дръпнах пердетата. Нищо. Отворих прозореца. Шумът на улицата навлезе и разби тишината на мислите. Нищо. И а-ха да се отчая и да мина на план Це ( само за протокола - той все още беше в бета версия), когато като нежна мелодия на жълто-син синигер през комарника се провря и зажужи "Бе , мама му млада, кой спре водата, бе, идиоти".
След секунда събуждането беше факт. Което доказа още две твърдения - човешкият фактор, комбиниран с битийния дискомфорт създават социума, който ни държи в кондиция.
Бях доволна - събудена, маскирана и готова да продължа. Така де - не всеки ден е Хелоуин, макар че с това твърдение не съм съгласна напълно. Не съм съгласна и, че буденето си няма чалъм. Има! Иска се само постоянство! И нямането обикновено върши работа (което е притеснително всъщност)
А вие събудихте ли се? Маскирахте ли се? НА какво?
Събудих се официално. Обявих го - по микрофона, по домофона, в банята, в блога.
Докато все още се неглежирах пижамено си зададох въпроса " Нужно ли е да слагам маска" и след като си отговорих компетентно, изчерпателно и съвсем спонтанно :"Човек без маска и без грим - озъбено свирепо куче" реших да се доверя на класиците и на...огледалото.
Маскирах се, гримирах се, префасонирах се - станах друга, твърдейки упорито, че вече приличам на себе си. И огледалото го твърдеше. На огледалата може да се вярва - все пак те отразяват очите ни. Не познавам някой, който е успял да се види в огледалото със затворени очи. И аз не мога или поне като опитвам виждам разни неща, които ме карат да изпитвам странна смесица между дискомфорт и недоверие.
И така - всичко по реда си.
Както казах - събудих се, маскирах се и реших, че е време да събудя и другите. Чудно ми беше, че при цялата дандания все още спяха, но опита ми с хубавите сънища обясняваше нещата.
Напълних една кофа с ледена вода или поне възнамерявах да напълня една кофа с ледена вода, но чешмата ме скастри гъргорещо. Затова прибегнах към будителски план Бе - дръпнах пердетата. Нищо. Отворих прозореца. Шумът на улицата навлезе и разби тишината на мислите. Нищо. И а-ха да се отчая и да мина на план Це ( само за протокола - той все още беше в бета версия), когато като нежна мелодия на жълто-син синигер през комарника се провря и зажужи "Бе , мама му млада, кой спре водата, бе, идиоти".
След секунда събуждането беше факт. Което доказа още две твърдения - човешкият фактор, комбиниран с битийния дискомфорт създават социума, който ни държи в кондиция.
Бях доволна - събудена, маскирана и готова да продължа. Така де - не всеки ден е Хелоуин, макар че с това твърдение не съм съгласна напълно. Не съм съгласна и, че буденето си няма чалъм. Има! Иска се само постоянство! И нямането обикновено върши работа (което е притеснително всъщност)
А вие събудихте ли се? Маскирахте ли се? НА какво?
също се събуди и то посред нощ. След като цели две години не си бяхме идвали в България, на влизане през Калотина посред нощ, баш на границата, на пункта за купуване на винетки, жена ми, полузаспала, слезе да се разтъпче. И беше събудена от... побеснял бездомен пес, който налетя да я заръфа за пищяла. Слава Богу, всичко се размина с хепиенд, псувни от моя страна и зверски ритник в муцуната на мастията (иначе обичам животните де). От това разбрах, че колкото и да са хубави, приказките свършват и рано или късно идваш into the Real World ;)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора