Раз-мисли :: Марандон Папасарандански е бунак

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.10.2013 14:57 - Марандон Папасарандански е бунак

Прочетен: 2043 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.10.2013 20:02

Марандон Марандонов Папасарандански, познат сред тесния си аверски кръг като Маро Папата и сред по-широкия като " Бегай паи се" остъргваше полепналата кал от подметките на новите си бутонки и ядно плюеше пред себе си, мърморейки под мустак. Мустак нямаше, щото предпочиташе да е обръснат първи номер, ей така - за внушителен респект, но в случай, че имаше, мърморенето му в този момент единствено и само можеше да бъде описано като "под мустак".
- Да се у бунака, да се у главата тъпа, у акъла дето го липсвам и у тиквата, дето не съм я садил, ма е никнала. От кой на кой точно на мене и точно днеска да ми се падне това и така. У бунака да се...сарандански.
За стареца, който, позициониран на опасно близкото разстояние метър и два сантима от Папата, в опит с бастуна да прибута до крака си паднало жълъдче, словоизлиянието на Маро звучеше като бълнуване на лунатик. "Това момче ще да е от Карлуково, завалийчето. - помисли си дядото, напрягайки цялата сила на дясната си ръка - Ей на - пускат ги, болни, здрави, пускат ги...и пари нема, и пенсии нема...а ние едно време...да беше Станка тука па да я опна на тая трева и да ми вземе жълъдчето, ма на...старост в трета младост"
- Бунак с бунак! Не ти, бе дърто, кво си ме зяпнал! Дигай си бастуна и се девизуализирай (тая дума беше чул в некаква реклама и му се стори много купешка, от тогава си я ползваше за авторитет) Айде джа!
И как да не го е яд?! Как ! Дойде на игрището по работа, съвсем делово. Облечен подходящо за случая - в екип и нови бутонки. Така де, требеше да се слее с обстановката, да пасне на интерфейса, да не изпъква от бекграунда и да чака удобния момент. 20 хилки си беха бая хилки, а Папата беше професионалист. Ръц хръц и оня нафукания утре щеше да си ги има. Да, ама не. Друг път. Да се у бунака да се. Точно усети хладината на бокса да гали стиснатия му юмрук, тъкмо видя как оня се откъсва от групичката и а-ха да хлътне в съблекалните и кво? Кво?!
- Кво, бе брат, кво стана?! - Кефо Киселият беше виждал авера си бесен, беше го виждал и яден, но такъв никога не го беше виждал

И слънчев лъч проряза тъмнината,
и ангел спусна се като от сън
и сто камбани звъннаха в душата
и аз, кво мислиш...стоях... същински пън.
Видение , ти казвам, в русо-нежно
с изваяни уста, очи, ръце...
Погледна ме съвсем, съвсем, небрежно
и сви ми, брат, железното сърце.

Да се у бунака!

От тоя ден насетне Марандон Марандонов Папасарандански стана познат в най-близкия си бивш аверски кръг като Маро Поемата., а в по-далечния, настоящ околокръгов като мърчо, писе, бубе, муце, писанчо и от време на време в по-специални ситуации като "златния ми той ненагледен".
Да се у бунака, да се!
А металният бокс? Помните ли стареца с бастуна...е..да кажем така - телефонните терористи го имат в списъка като"оня дет не треа се пипа щото лошоооо, мнооо лошооо"

Нагоре