Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2013 13:45 - За Любов
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2503 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 17.09.2013 19:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Имало някога някъде в някакво забутано място с джи пи ес координати тинтириминтири и локация абракадабра (да не се бърка с "на м.....а си, съвсем не е там), едно момиче.
Косите му били златни като абанос, лицето му кристално като лате о ле, а снагата му, ооо..снагата ...тя била неописуема. Идвали момци от близо и далеч да я опишат, но все не успявали, защото момичето си имало и характер. 
 - Как е твоето име, девойко? - попитал един беловлас старец, който минавал покрай къщата на момичето
- Моето име ...??!!?!- момичето се замислило, вперило поглед в стареца, после във върховете на пантофките си от неранима кожа, после в клоните на вековния дъб, който покривал малката къщичка, после - към хоризонта. Дълбока въздишка се изтръгнала от нежната му гръд, когато промълвило:
- Името ми...аз не знам...трябва ли да имам име?
- Всеки човек има име - поклатил глава беловласият - и ти имаш.
- А кога ще го разбера? - момичето за пръв път се почувствало нестабилно върху хълма от постулати, който си било издигнало с упорит труд през годините.
- Когато Земята погледне небето и го види, когато Слънцето докосне дъжда и го стопли, Когато Споменът прегърне миналото, Когато Мислите ти и Думите ти станат едно... - казал старецът и изчезнал, защото лятото си отивало и той не искал да го изпусне.
Минали дни, после още дни и още дни. Минали мисли и още мисли и много мисли. Минали ...много...
Един ден момичето се разхождало по левия склон на планината на мълчанието, под краката й ситни камъчета с откъсвали и с галещ шум се шмугвали в пропастта. Някъде далеч далеч под краката й се чувал ромон на река. Много далеч и много мълчаливо. И изведнъж в средата на мълчанието чула нещо като стон, нещо като вик, нещо като грохот. Надвесила се над пропастта и видяла в буйните води на мълчаливата река едно куче. Водите го блъскали наляво и надясно и пяната им покривала муцунката му.
Спуснала се девойката по склона, храстите деряли дрехите й, камъните жулели лицето й, а косата й се превърнала в купчина летни листа. Но успяла - миг преди водата да го прегърне, кученцето се озовало в прегръдките на девойката.
В следващия миг зад гърба й се чул глас -
- Хей, благодаря ти, ти спаси моя приятел, което значи - ти спаси живота ми!
Обърнало се момичето, като продължавало да стиска в прегръдките треперещото мокро същество и очите й, които били по-сини от Лазурния бряг, по-блестящи от нешлифован диамант и по-по-най, срещнали едни други очи, които й се сторили по-сини от Лазурния бряг, по-блестящи от нешлифован диамант и въобще по-по-най. И докато изучавала усмивката, която обгръщала цялата същност на непознатия.( Само за протокола - непознатият яздел бял кон.), той я попитал
- Как се казваш, спасителке на моята душа?!
- Любов - отговорило момичето, без дори да се замисли



Гласувай:
12
0



1. cinderellathespy - Супер!
17.09.2013 14:13
Обичам да чета такива приказки - с щастлив вълшебен край, в който намираме отговорите търсени вътре в себе си... благодарение на конника...
И това (само за протокола) беше много на място, сякаш се бърка една гозба и разказвача в уютната миришеща на подправки и джинджифил кухня докато бърка гозбата разплита по въздушната пътека вълшебни слова...
Хубав следобед! Радвам се, че попаднах тук!
Пак ще дойда!
Аааа да - и честити Вяра, Надежда и Любов! Да имаме и от трите по много!:))

Ели
цитирай
2. makont - Събух си обувките от "неранима кожа" и стъпих при теб, смело, защото при теб
17.09.2013 15:11
няма начин да се нараня. "Когато Земята погледне небето и го види, когато Слънцето докосне дъжда и го стопли, Когато Споменът прегърне миналото, Когато Мислите ти и Думите ти станат едно" - тогава е любов. Поздрави, както винаги остроумно и мъдро. Хубав празник!
цитирай
3. benra - До Ели,
17.09.2013 19:27
Честита вяра, Честита любов и честита надежда, барабар с мъдростта, която понякога просто ни натежава. Нека да са! И се радвам, че намина! Благодаря за аромата на джинджифил, който ми напомни...отивам да го настържа в празничния сос.:-|||
цитирай
4. benra - до makont
17.09.2013 19:28
Няма начин да се нараниш...празник е :-) Прегръдки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2797879
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930