Кога ставаме лоши?
Казват, че всички хора се раждат с преобладаващо добро у себе си, че доброто начало е водещото. Води. До кога?
До момента, в който някой друг, чието водещо начало е било прекъснато, ни настъпи. Когато животът разпери пръсти и ни зашлеви мощен шамар или когато решим, че от доброто голям смисъл няма и особена полза - също.
Това, последното ми разсъждение, ми звучи особено страшно. Хоп - и решаваме, че добротата е безсмислина. един гол наивитет на голошкембе житейски надежди.
Дрън Дрън.
Ей така днес се затвори вратата на трамвая пред носа на тичаща жена на видима възраст около 60. Не й беше лесно да тича, дишаше една едва, но пък за сметка на това на ватмана му беше изключително лесно да натисне копчето.
Гледах я как тича и той я гледаше и успя. Тя успя и той успя. Тя - да стигне до возилото, той - да затвори вратите в точния момент.
Да кажем, че гони разписание, да кажем, че няма време. То всъщност време винаги няма...Да кажем, че вратите са авто програмирани да се затварят на найстата секунда, след като са били отворени.
Да кажем...Ама не можем. Защото дветофарът 5 метра по-надолу светеше червено. Защото трамваят беше толкова стар, че за програмиране не беше и чувал, беше толкова празен, че чак му беше самотно, беше толкова бавен, че костенурката му се плезеше от тротоара. Беше....просто гаден. Лош, лошав, зъл, а бе гадняр.

Защо? - погледна към мен млада жена от съседната седалка - защо го направи?
Не знам - вдигнах рамене и след това добавих - всъщност знам, от лошотия...
Макар че ако бях станала, бях си завлякла мързеливото д до кабинката и го бях попитала, най-вероятно той нервно щеше да ми изсъска "Разписание гониме, госпожа, разписание...аз ако седнем да чекам секи дето тича...еее".
Жената(онази от съседната седалка) помисли помисли и заключи - в крайна сметка нали смисълът им, на трамваите, е да ни превозват, а не да се возят празни.
Аз не разбирм много от трамваи, а смисъла все го търся, но едно със сигурност съм разбрала, че от лошотията може да се отърве единствено онзи, който си я е закичил на ревера.

Поредният тъпанар.
Без да съм мнителна, ама по-големи кретени и простаци от шофьорите на таксита и тия в обществения транспорт, аз не съм видяла.Хем тъпи, хем нечистоплътни, хем нафукани и със самочувствие..пълна скръб.

Миналата седмица, когато се опитвах да накарам майка ми да побърза /влачиш я по тротоара с видимо усилие/, автобусът беше тръгнал, но после спря да ни изчака. Просто някои хора не знаят какво голямо удоволствие може на теб сами да достави един простичък жест на внимание към някого. И не си дават сметка, че това нищо не ти струва, но за човека насреща може да е от голямо значение.

"..... от лошотията може да се отърве единствено онзи, който си я е закичил на ревера."

От това по-добре не мога да го кажа! Дори не е необходимо да си задаваме въпроса защо и как се е сдобил даден човек с такава "брошка", защото изгубихме страшно много време да търсим тези отговори! Важното е да погледнем към онова, което е по силите ни! А да бъдем добри е изцяло в нашите възможности!