Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2013 15:51 - Номерът на щастието
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2212 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 21.03.2013 15:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 - Знаеш ли, аз не съм щастлива - каза Радето и тъжно подръпна сламенорусата си къдрица - колкото повече си мисля, толкова повече стигам до това умозрение.
- Мислиш? - Петко обърса чело с опакото на ръката - Мамка му - мислеше си той - съединителят нещо тропа, а и лява задна попрескача... - и такава дума умозрение няма - заключи ядно на глас.
- Има - Радето го погледна гневно, опитвайки се с очи да пробие безизразното му изражение - ако искаш да знаеш има. Умозрението е зрението на душата, виждането й за нещата.
- Дрън дрън та пляс. Умо-зрение. Каква ти душа, тя думата си го казва - на у м а - а наум промърмори - нещо, което при теб очевидно липсва...мамка му, и гърнето май се обажда.
- Ти пък какво разбираш от думи? - Радето пусна къдрицата и сплете пръсти . Лепнеха от лака за коса. Трябва да го смени. Може би да пробва оня, дето Мими си го купи и каза, чебил малко скъпичък, ама си струвал.
- и от души нищо не разбираш - добави тихичко, почти на себе си, а една сълза нахално се опитваше да се промуши през миглите, оформени с най-новата спирала на някаква суперрекаламирана марка. Между впрочем - рекламата си я биваше, но спиралата -не, затова и сълзата така и не можа да намери покой на бузата, а се спусна обратно към гърлото и заседна там като малка тъжна бучица.
- И ако искаш да знаеш - не съм щастлива - гласчето на Радето завибрира, вероятно защото малката бучица му пречеше да се излее свободно. - Не съм, не съм, не съм!
- Щастието е само мечта, реално е нещастието . Радвай се, реална си! - Петко превключи на трета и натисна газта. Задръстването го изнервяше, а и оня с голфа от ляво нещо му се правеше на интересен. Само да се отпуши малко на светофара и ще му даде да разбере голф боб яде ли. Много го дразнеха разни ми ти там отворковци, дето си мислеха, че всичко им е бащиния. В следващия момент видя ококорените очи на Радето и почувства някакво странно стържене в корема. Вероятно гладът се обаждаше. Това си е - и един сандвич като хората не можеше да приготви тая.
- Не ме гледай така, не съм го казал аз, Волтер го е казал. а щом Волтер го е казал, значи е така.
- Да бе да, Волтер. Не може умен човек да каже подобно нещо. Защо да живея ако не съм щастлива, а?! Кажи ми, Пете, защо? - Радето стисна пръсти и маникюрите болезнено се забиха в дланите й.
- И аз това се питам - Петко натисна рязко спирачката и спря буквално на една боя разстояние от черния джип с четири еднакви цифри в номера - що не земеш да млъкнеш и да ме оставиш на мира, а?! Не виде ли, за малко от твоите глупости да го отнесем тоя и после, виждаш ли му номера, а?! Виждаш ли му номера , а?!
- Номера...- Радето разтърси глава и русата й коса като водопад се посипа по раменете. - Точно така, номера!!! Но-ме-ра!Някой трябва да знае номера
И докато Петко разбере какво се случва, Радето вече беше изхвърчала от колата и тичаше между едва пъплещите автомобили по улицата, размахвайки в ръка мобилен телефон
- Някой, извинете, много извинете, някой случайно да знае номера на щастието?!?! Много ви моля, кажете ми го! Трябва ми, спешно е!Мега спешно е!
Някои надничаха  през прозорците, оглеждаха я от глава до пети и правеха знак с ръка, други дори не смъгваха стъклата, а само цъкаха" баси, хубаво момиче, ма не му е добре на главата"
От една стара разбрицана таратайка , цялата изгнила, да се чуди човек кат изобщо е стигнала до центъра на центъра, се подаде глава на старец - беловлас, белобрад, белодрешен
- Чакай, момиче, спри! Не тичай, не бягай! 
Тихият му мек глас накара Радето да се закове на място, секунда преди да я отнесе десния калник на неправилно изпреварващ в насрещното тъмносин фиат.
- Не бягам, търся! Търся щастие. Искам щастие - думите излизаха от устата й като молитва, а тялото й трепереше. Дали от тичането, дали от студения пролетен вятър, дали от тънката блузка, която откриваше парче кожа между блузата и дънките.
- Ти си щастие - каза спокойно старецът, хващайки ръката й в своята
- Не ме разбирате, аз съм нещастна - изхлипа Радето - но имам ай фон петица - и протегна ръката с телефона към стареца. Трябва ми само номер...да се обадя и да поръчам. Не ме интересува колко ще струва.
Старецът дръпна телефона и го запрати в отсрещния поток коли. Чу се едно тихо хряс и после едно силно хлъц
- ама, Вие, Вие, Идиот такъв - какво направи, кретен, смотаняк, дърт откачалник, ти знаеш ли колко струва това, бееее???!!! - Радето не можеше да повярва на очите си
- Не струва, нищо не струва...и телефонът, и щастието. 
Без телефон можеш, без щастие - не.
Номерът е в душата, не в думите, Раде. В душата.
Натисна газта и потегли. Светофарът светеше зелено...




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4394085
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031